Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
Гр. София, 27.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 29 май през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
При участието на секретаря С. Толева
и в присъствието на прокурор Станева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3928/16 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград по гр.д. №121/16 г. в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., присъдено по иска на С. Т. срещу касатора с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта за присъдената върху обезщетението законна лихва, с оглед на твърдението на касатора, че лихва не е поискана от ищцата и присъждането й противоречи на р. по гр.д. №262/10 г. на ВКС, второ г.о., в което е прието, че произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуално недопустимост на решението. При допускане на обжалването са съобразени и указанията, дадени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, относно служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОС на ГК, т. 10 при задължителното касационно производство намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.
Касаторът Прокуратура на РБ, чрез прокурор във В., поддържа жалбата и моли да бъде обезсилено въззивното решение в допуснатата до обжалване част.
Ответницата по жалба С. Т. не изразява становище по жалбата.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
Ищцата С. Т. е предявила срещу ответника Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от повдигнатото й обвинение по чл.133, ал.1 НК, по което е оправдана с влязло в сила решение на наказателния съд. Искане за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение сума не е направено в исковата молба и в хода процеса. Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 3000 лв., без да присъжда законна лихва.
Въззивният съд, по жалба на ответника по иска, е намалил обезщетението на 1 500 лв., но е приел, че то се дължи заедно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение, с което ищцата е оправдана – 26.05.2015 г..
Въззивното решение в допуснатата до обжалване част, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по искане, което не е заявено от ищцата / както е прието в цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. №262/10 г. на ВКС, второ г.о., което настоящият състав споделя/ . Затова обжалваното в частта за лихвата въззивното решение следва да се обезсили на осн. чл.270, ал.3 ГПК, като постановено по непредявено искане и производството в тази част да се прекрати. В останалата част, с която на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ на ищцата С. Т. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., въззивното решение е влязло в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.4, вр. с чл.270, ал.3 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Разградски окръжен съд по гр.д. №121/15 г. от 20.06.16 г. в частта, с която е присъдена непоискана от ищцата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и прекратява производството в частта за лихвата.
В останалата част, с която на ищцата С. Т. е присъдено на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., въззивното решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: