1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
гр. София, 13.11.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 310 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] – в несъстоятелност,представлявано от синдика С. А. Д.,срещу решение № 15/11.01.2012 г., по гр.д. № 687/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 138/12.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1116/2010 г. на Радомирския районен съд ,с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от касатора против Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно елементите на фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП/отм./и по –конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл.17 а от ЗППДОП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.
Ответникът по касационната жалба – Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд e проследил правоприемството на ищцовото дружество и е приел, че е правоприемник на всички активи и пасиви на държавната фирма „Р. – ”-Р. по баланс към 31.03.1991 год.Отчуждените през 1985 год.частни имоти за изграждането на язовир”Р.”в чертите на [населено място] и [населено място] по силата на решение № 120 от 26.06.1985 год. и № 180 от 12.08.1987 год. на Бюрото на МС са включени в капитала на дружеството,като дълготрайни материални активи през 1995 год.Анализирайки разпоредбата на чл.1,ал.1 от ПМС № 201/25.10.1993 год. съдът е приел,че към момента на преобразуване на предприятието в еднолично търговско дружество с държавно участие процесните имоти не са били предоставени за стопанисване и управление на предприятието,поради което не са станали собственост и на дружеството,тъй като включването на имотите в баланса на предприятието не е в състояние да обуслови придобиването им от нововъзникналото дружество при липса на доказателства за надлежно предоставяне на имуществото за стопанисване и управление към същия момент.Обектът се намира в първи подготвителен етап и не е завършен ,а и е предназначен за водоснабдяване на ЗМТ-Р. и група селища.Констативният нот.акт № …/…. год.,с който ищцовото дружество е признато за собственик не поражда права,а само констатира такива и не следва да се зачита,тъй като ищецът не е доказал правото си на собственост.
По така поставените въпроси обжалваното решение противоречи на приетото в решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК,на които се позовава касаторът,което обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 15/11.01.2012 г., по гр.д. № 687/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 138,01 лева и да представи доказателства за нейното внасяне.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: