3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 15.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2859 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Ж. срещу решение № 696 от 18.04.18г. по в.гр.дело № 411/18г.на Варненския окръжен съд в частта, с което е потвърдено решението от 11.12.17г.по гр.дело № 6543/17г.на Варненския районен съд и са отхвърлени предявените от същата страна искове по чл.415 вр.с чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата З. Т. Ж. й дължи сумата от 13 000 лв главница за наем за имот с административен адрес [населено място], [улица], за периода 21.03.13г.- 4.12.15г./ месечно по 400 лв /,ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.03.16г.до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3148/17г.на В..
Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:1.Когато преди прекратяване на брака ползването на семейното жилище е предоставено на единия съпруг от близък на другия безвъзмездно /по силата на договор за заем за послужване/, влизането в сила на решението за развод преурежда ли отношенията между съпруга, на когото е предоставено жилището и третото лице по нов начин- възмездно; 2.Необходимо ли е постановяване с решението за прекратяване на брака,с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, съдът изрично да обяви, че между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение по чл.57 ал.1 изр.1 СК; 3.При конкуренция между два източника на облигационно отношение с идентичен предмет – съдебно решение и договор, предхождащ решението, как се уреждат отношенията между страните; 4.От кой момент възниква задължението на страната, на която се предоставя ползването на семейното жилище,да заплаща наем на другата страна – от постановяване на съдебното решение или от момента на писменото поискване.
Ответницата по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че З. Т. е бивша съпруга на Т. Ж.,син на М. Ж., бракът между които е прекратен по взаимно съгласие,на основание чл.100 СК/отм./с решение по гр.дело № 8941/08г.на В..Със същото решение е одобрено и постигнатото между съпрузите споразумение по чл.101 СК/отм/, с което ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица] предоставено на З. Т. до навършване на пълнолетие на детето М., родено на 1.03.2001г.Установено е, че към датата на утвърждаване на споразумението по чл.101 СК/отм./относно процесния имот между страните е бил сключен договор от 24.11.08г.,наименован като договор за наем на недвижим имот, от който е видно, че М. Ж. е предоставила на З. Т. за срок от 10 години ползването на имота, а последната се е задължила да го стопанисва и поддържа във вида, в който го е получила,без да е уговорена наемна цена.Прието е от съда,че с нотариална покана, връчена на 23.11.15г., Ж. е отправила изявление за прекратяване на договора за наем поради виновно неизпълнение на договорните задължения за поддържане на имота и незаплащане на текущи разходи за ток и вода, както и е поканила Т. в 7 –дневен срок от получаването й да предаде ключовете на жилището.Последната е освободила жилището през м.декември 2015г.
При тези данни по делото съдът е приел, че за процесния период отношенията между страните се уреждат съобразно клаузите на сключения на 24.11.2008г. договор за заем за послужване, а не от възникнало по силата на решението за развод наемно правоотношение,поради което ответницата не дължи заплащане на наемна цена.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. Поставените от касатора въпроси са разрешени в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД. Съдът точно е изтълкувал волята на страните, като е приел наличието на облигационни отношения между тях.Няма непълнота или неяснота в закона,която да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 696 от 18.04.18г.,постановено по гр.дело № 411/18г.на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.