Р Е Ш Е Н И Е
№880
гр.София 16.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2697/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Б. Н. П. на лично основание и като правоприемник по чл. 120 ГПК /отм./ на В. Н. П. против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 28.05.2007 г. по гр.д. № 429/2006 г.
Изложени са доводи за неправилност, които следва да се квалифицират като твърдения за необоснованост и противоречие с чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на иска с присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответниците по касация Д. Д. С. и Р. П. П. не се възразили по реда на чл. 218г ГПК /отм./. В открито съдебно заседание чрез адв. К изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на разноски.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално подадена в срок от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски районен съд, 31 състав, е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на решение № 2089/16.04.1999 г. по гр.д. № 1718/1997 г. на ВКС, както и евентуалните искове за прогласяване нищожност до 1/3 ид.ч. на същото решение, както и на решение от 26.06.1995 г. по гр.д. № 2657/1993 г. на СРС, 40 състав.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че посочените съдебни актове са постановени от първоинстанционен съд и надзорна инстанция по един и същи спор – искове с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 ЗС. Районният съд е уважил претенциите на Д. Д. С. , Н. Д. С. , Р. П. П. и П. Р. П. против Б. Н. П. и Д. И. П. Неговото решение е било отменено от състав на Софийски градски съд по гр.д. № 4863/1995 г. Върховният касационен съд по реда на чл. 225 и сл. вр. пар. 153 ПЗР ЗИД ГПК /отм./ е отменил съдебния акт на втората инстанция и е оставил в сила този на районния съд.
Върху решението на Върховния касационен съд е отразена датата на обявяване на съдебния акт, като денят и месеца са положени ръкописно, а годината е набрана заедно с целия текст на компютър и така е принтирана – „1997”. Последната цифра от числото е ръкописно поправена на „9”.
В съдебния акт, също така е вписано, че е постановен по гр.д. № 1719/1997 г., докато касационната жалба е била образувана и разгледана под № 1718/1997 г.
При тези данни съдът е приел, че се касае до допусната явна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./. Дори и да се приеме, че поправката в датата на обявяване на решението е извършена не по надлежния ред, то това не влече нищожност на съдебния акт. Изяснено е също така, че произнасяне на решението преди провеждане на устните състезания, каквито доводи се правят от горната фактическа грешка, по съществото си е твърдение за неправилност, а не за нищожност на решението.
Основанието за нищожност на двете решения, основани на неучастие в приключилото дело на В. П. пък би могло да бъде евентуално само основание за отмяна по чл. 233, ал. 2 ГПК /отм./, но не съставлява порок, водещ до частична нищожност на постановеното решение.
Решението е правилно.
Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, като постановяване от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение не нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на нашия правопорядък.
Постановяването на решение от съда при нарушение на чл. 186 ГПК /отм./ – преди провеждане на устните състезания, е в нарушение на процесуалните правила, което евентуално се отразява върху правилността на съдебния акт, но не и на неговата валидност, като това разбиране е трайно застъпено, както в теорията, така и в съдебната практика.
Ако отразената върху съдебния акт дата не съответства на тази на обявяването му, пък е налице очевидна фактическа грешка. Когато обявяването на съдебното решение не е в открито съдебно заседание, то се извършва чрез вписването му от съответния съдебен служител в срочната книга. Датата, когато бъде извършено това отбелязване, е и датата на обявяването му. Последната се удостоверява именно от съдебния служител чрез отразяването й върху изготвения, подписан от съдебния състав и вписан в съответната книга съдебен акт.
Правилно, поради това въззивният съд е посочил, че дори да има извършена поправка върху отразената върху решението на Върховния касационен съд по гр.д. № 1719/1997 г. дата на обявяването му, това евентуално би значило, че то е неправилно, ако процесуалното нарушение е съществено или, че е допусната поправка на явна фактическа грешка не по предвидения за това ред.
Ето защо, неоснователни са и оплакванията на касаторите срещу отказа на въззивния съд да допусне съдебна експертиза за установяване първоначално изписаната върху решението на Върховния касационен съд дата, отразяваща обявяването му /вписването в срочната книга /. Заключението, каквото и да е то, няма значение за резултата по така предявения иска и, следователно, се явява неотносимо доказателствено средство.
При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, съобразено е с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. То следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ касаторът следва да заплати на противните страни сторените от тях съдебно-деловодни разноски за инстанцията – 850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 28.05.2007 г. по гр.д. № 429/2006 г.
ОСЪЖДА Б. Н. П. да заплати на Д. Д. С. и Р. П. П. сумата в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв., сторени в производството пред Върховния касационен съд съдебноделоводни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: