О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
С. 22.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. т.д.№ 60110 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационна жалба от О. А. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 472 от 15.03.2016г. по в.гр.д. № 5069 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, която е подадена досежно частта му, с която обезсилено решение от 6.07.2015г. по гр.д.№ 8472/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдено ЗАД [фирма] да заплати на О. И. законна лихва върху присъдените обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода от 21.05.2014г. до 16.06.2014г. В останалата част постановения съдебен акт е потвърден и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗАД [фирма], с който се оспорва допустимостта й с доводи за липса на поставен съотносим въпрос и поради цена на иска под установения за търговски спорове лимит в чл.280 ал.2 ГПК, както и нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Доколкото, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване е предпоставено от наличие на посочено от касатора общо основание за допустимост /поставен материално и процесуално правен въпрос от значение за изхода на спора/, за което да е налице някое от изчерпателно посочените в т.1-3 специални основания, касаторът представя изложение, в което твърди недопустимост на постановения въззивен акт в обжалваната му част. Като се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поставя следният въпрос: „Длъжни ли са съдилищата да се произнесат по всяко подадено до тях искане/твърдение/възражение за защита на лични и имуществени права, само до обема на поисканата защита и съдействие или могат да се произнесат и по такива, които не са изрично заявени?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения с № 210 от 9.05.2012г. по гр.д.№ 317/2011г. на І г.о., № 220 от 19.06.2012г. по гр.д.№ 714/2011г. на ІV г.о. и № 539 от 13.12.2011г. по гр.д.№ 1844/2010г. на ІV г.о.
В случая – ищцата е предявила два обективно съединени искове за присъждане на обезщетение във връзка с претърпяно пътно-транспортно произшествие на 21.05.2014г. в [населено място]: 1. за имуществени вреди в размер на 2005.05лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на иска и на неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Първата инстанция е уважила иска за имуществени вреди в пълен размер, а за неимуществени вреди до 40 000лв., като е присъдила и двете суми, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.05.2014г.
В. съд, след като е счел, че претенцията на ищцата за законна лихва е предявена и за двете обезщетения от датата на исковата молба, е обезсилил първоинстанционния акт в частта, с която е осъдено ЗАД [фирма] да заплати на О. И. законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода от 21.05.2014г. до 16.06.2014г.
Понастоящем касаторката /ищца в производство/ акцентира на обстоятелството, че е претендирала законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., считано от датата на увреждането.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване, на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно установената практика, включително и горепосочените решения на ВКС – предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, които определят рамките, в които съдът разглежда заявената претенция. Произнасяне по искане, различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението. При заявена претенция за забава, считано от датата на увреждането и произнасяне от съда по такава, считано от датата на исковата молба – възниква съмнение за произнасяне по искане, различно от заявеното.
Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост с оглед установения за търговски спорове лимит в чл.280 ал.2 ГПК, пред вид цената на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв. и обусловенността с него на искането за обезщетение за забава.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 472 от 15.03.2016г. по в.гр.д. № 5069 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на касаторката, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :