Р Е Ш Е Н И Е
№ 880
гр.София, 28.01.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1954 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на ПК”Н”, с. К., срещу решение от 26.06.2007г. по гр.д. №5526/2003г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 18.02.2003г. по гр.д. №747/2002г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от ПК”Н” срещу С. о. , Р. „П” искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът С. о. , Р. „П” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от ПК”Н” срещу С. о. , Р. „П” искове с правно основание чл.108 от ЗС – за ревандикация на недвижим имот: сграда, представляваща магазин, находяща се в с. К., с площ 20кв.м., построена върху дворно място с площ от 800кв.м., представляващо УПИ ХІІ в кв.21 по плана на селото и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 2600лв. за лишаване от ползването на имота за времето от 01.08.1999г. до 30.09.2001г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за недоказана активната материалноправна легитимация по предявения иск за собственост. Поради това, че не е доказано правото на собственост на ищеца върху процесния имот, е отхвърлен и предявения от него иск за обезщетение за лишаване от ползването на имота.
Решението е правилно.
Въззивният съд е приел за установено, че дворното място, върху което е построен процесният магазин, е представено безвъзмездно с протокол №8/11.06.1958г. ИК на МНС К. на ПК”П”, както и че магазинът е изграден от ПК”П”, на която е издаден позволителен билет, но липсват доказателства тези именно имоти да са преминали по предвидения в ЗК от 1953г. и ПКО от 1960г. към ПК”Н” и в последствие към ПК”Н”, а най-накрая и към регистрираната за първи път през 1989г. ПК”Н” с. К..
Правилно е прието от въззивния съд, че ищецът ПК”Н”, с. К. не е установил по делото, че е правоприемник на ПК”П”,с. Кривина. В действалата към момента на регистрацията на ПК”Н”, с. К., нормативна уредба се е предвиждала задължителна съдебна регистрация на кооперациите, за да възникне кооперацията като юридическо лице – съгласно чл.9 от ЗКО от 1983г. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗКО/отм./ разделянето на кооперацията, както и отделянето от нея се решават от общото събрание. В този смисъл е била и отменената нормативната със ЗКО уредба, действала и през 1969г., когато е сключен и е одобрен от ИК на ЦКС договор между ПК”Н”-София и ПК”Н”, с. К. за уреждане на имуществените им отношения. Към този момент също се е изисквала задължителна съдебна регистрация – чл.4 и чл.5 от ЗК от 1953г. Съгласно чл.2 от ЗК от 1953г. организационното устройство на кооперациите и техните съюзи, начинът на учредяването, редът и мястото, където се извършват, регистрацията, устройството, сливането, вливането, разделянето, прекратяването, ликвидацията и др., се уреждат с правилник, утвърден от Министерският съвет. По силата на тази законова делегация в чл.26, ал.2 от ПКО от 1960г. е уредено сливането, вливането, разделянето на кооперациите, като начин за възникване на самостоятелен правен субект. Правилни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите на въззивния съд, че по делото не е установено преобразуването и регистрацията на ищеца ПК”Н” като правоприемник на ПК”П” при действието на ЗК от 1953г. Регистрацията на ищеца ПК”Н” е извършена през 1989г. като новообразувана к. , като по делото няма данни това да е станало въз основа на преустройство на ПК”Н”/кооперацията, в която преди това се е вляла ПК”Победа/. Не е представено решение на общото събрание на ПК”Н” за това. При предходната нормативна уредба преобразуването също се извършва въз основа на решение на общото събрание на кооперацията и регистрация. Поради това неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на изводите на съда, че не е установил наличието на правоприемство. Отделно от това ищецът не е доказал твърденията си, че ПК”П” е придобила собствеността върху процесния магазин по приращение към мястото, тъй като са неоснователни доводите му, че собствеността върху мястото е била отстъпена на ПК”П” с протокол №8/11.06.1958г. на ИК на МНС К.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на въззивното решение поради необсъждане на свидетелските показания, събрани по делото. Въззивният съд е приел за установено изграждането на процесния магазин от ПК”П”, на която е издаден позволителен билет. Поради това, необсъждането на свидетелските показания не се е отразило на изхода на делото, след като въззивният съд е приел за установено това твърдяно от ищеца обстоятелство, за установяването на което са ангажирани свидетелските показания.
Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно е прието, че не е придобил собствеността върху имота по давност. С оглед изводите за недоказано правоприемство ищецът не може да присъедини владението на ПК”П” и ПК”Н”. С оглед данните за регистрацията на кооперацията през 1989г., правилно е прието от въззивния съд, че собствеността върху магазина не е могла да бъде придобивана по давност, с оглед забраната на чл. 86 от ЗС за придобиване на имоти – социалистическа собственост /държавна, кооперативна и на обществени организации/. За времето до 1990г. – изменението на чл.86 от ЗС, ДВ, бр.31/1990г. имотите социалистическа собственост не са могли да бъдат придобивани по давност. Доводите на касатора, че по делото няма доказателства, че имотът е социалистическа собственост, са неоснователни. В исковата молба и в констативния нотариален акт сам ищецът извежда правото си на собственост от правото на собственост на държавата – твърдейки, че на праводателя му е прехвърлена собствеността с цитирания протокол на ИК на МНС- К. За времето след 1990г. дори и да се приемеше тезата на касатора, че по отношение на имота не е имало забрана за придобиване на собствеността по давност, то за времето след 1990г. до 1996г., когато с договор за наем от 02.08.1999г., сключен между Р. П. -СО и ЕТ”К”, общината е установила фактическата власт върху процесния магазин, отдавайки го под наем, не е изтекла десет годишна придобивна давност. Поради това правилно е прието от въззивния съд, че ищецът не е доказал придобиването на собствеността върху магазина и на основание придобивна давност.
С оглед изложеното правилно въззивният съд е приел за недоказана активната материалноправна легитимация по предявения иск за собственост. Поради това, че не е доказано правото на собственост на ищеца върху процесния имот, правилно е отхвърлен и предявения от него иск за обезщетение за лишаване от ползването на имота.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.06.2007г. по гр.д. №5526/2003г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: