О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 23.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 701/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Б”ООД гр. В. против решение №127 от 25.02.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №843/2008г. по описа на същия съд,в частта му,с която е оставено в сила решение №85/05.08.2008г.г. по гр.д. №237/2006г. по описа на К. районен съд,с която част от последното е отхвърлен инцидентният установителен иск,предявен от „Б”ООД гр. В. срещу ЕТ”Б”гр. Каварна и ЕТ”Л”гр. Балчик,за установяване правото му на собственост върху прилежаща земя към бензиностанция с площ 3000 кв.м,с описани граници,за част от която има влязъл в сила ПУП-ПР,с който се обявява самостоятелен УПИ ХLV,кв.5 с площ от 2500 кв.м.
Постъпила е касационна жалба и от ЕТ”Б” гр. К. против горепосоченото решение на Д. окръжен съд,с което се оставя в сила посоченото решение по гр.д. №237/2006г. по описа на К. окръжен съд,с което е отхвърлен предявеният от ЕТ”Б”гр. Каварна срещу ЕТ”Л”гр. Балчик и „Б”ООД гр. В.,иск за съдебна делба на недвижим имот-дворно място,находящо се в гр. К.,представляващо парцел **** в кв.5 по плана на гр. К.,с площ от 53180 кв.м.
С. решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че съсобственост между страните по отношение на процесното дворно място не е възникнала,тъй като е приел за установено по делото,че за възложените на ищеца ЕТ”Б”Каварна и втория ответник”Б”ООД В. ,по силата на посочените постановления за възлагане на недвижим имот,по извършена публична продан по реда на ДПК/отм/,от публичен съдебен изпълнител при РД В. на А. за държавни вземания по отношение на прилежащите терени,описани в същите към възложените обекти по тези постановления,които не са индивидуализирани съобразно изискванията на член 194 ал.2 и ал.4 от ДПК/отм/, е довело до пороци на тези постановления за възлагане на описаните прилежащи части,имащи за последица липсата на прехвърлително действие по член 215 ал.4 от ДПК/отм/,поради което настоящите касатори не са придобили посочените в тях права на собственост върху процесното УПИ. В тази връзка по отношение на предявения инцидентен установителен иск от „Б”ООД,въззивният съд е приел,че след като търговското дружество не е носител на вещно право на собственост върху поземления имот не може да договаря по смисъла на член 134,ал.2 т.6 от ЗУТ за промени в урегулирането му и претенцията му по член 118 от ГПК/отм/ е неоснователна.
В изложението си по член 280 ал.1 от ГПК,първият касатор „Б”ООД В. ,заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. ,според която,действителността на продажбата може да бъде оспорена по исков ред, при нарушаване на член 379 от ГПК и при невнасяне на цената. В тази връзка,касаторът се позовава на решение №1522/15.08.1967г. по гр.д. №983/1967г. по описа на ВС. ,според което действителността на публичната продажба не може да бъде оспорвана по исков ред,ако възлагането е било обжалвано. Така цитираното решение е неотносимо към произнесеното от въззивния съд по отношение на предявения от касатора инцидентен установителен иск,поради което не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наред с това обаче касаторът”Б”ООД,навежда аргументи,че в ДПК/отм/ не съществува разпоредба,подобна на тази в член 384 ал.3 от ГПК/отм/според която,ако възлагането не бъде обжалвано,действителността на проданта може да бъде оспорена по исков ред само при нарушаване на член 379 и при невнасяне на цената,и затова разпоредбите на ГПК/отм/ следва да намерят субсидиарно приложение, съгласно параграф 21 от ПЗР на ДПК/отм/,според който за неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на ГПК. Следователно,в изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът всъщност позовава на наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 – на непълнота на правната уредба ,съгласно отменения ДПК и възможността,предвидена в този закон за субсидиарно приложение на нормите на ГПК,поради което на това основание следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
По касационна жалба на ЕТ”Б”Каварна,в изложението на касатора за допускане на касационно обжалване се твърди, на първо място,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,свързан с недопустимост на иска,когато ищецът не разполага с материално право, което е защитимо чрез субективно право на иск и в този смисъл цитира и прилага актове на ВС. на РБ,които обаче касационният съд намира,че са неотносими към повдигнатия пред съда спор,по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение. Ето защо, не е налице хипотезата,предвидена в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това ,касаторът твърди,че разрешеният с обжалваното решение въпрос, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Излагат се аргументи,че при произнасянето си съдът не е отчел действието на публичната продан,уредено в член 199 от ДПК/отм/ и не отчита преклудираната възможност на трето лице за предявяване на иск за собственост,след като не е упражнено в посочения едногодишен срок ,съгласно предвиденото в член 199 ал.2 от ДПК/отм/.
Касационният съд намира ,че е налице горепосочената хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като съдът се е произнесъл със същото по процесулноправен въпрос,свързан с обстоятелството дали с изтичането на едногодишния срок,предвиден в горепосочената разпоредба от ДПК/отм/ ,се преклудира възможността за възражение в рамките на последващ общ исков процес,което е във връзка с тълкуване на разпоредби в ГПК и ДПК/отм/.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127/25.02.2009г. на Д. окръжен съд,постановено по гр.д. №843/2008г. по описа на същия съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: