Р Е Ш Е Н И Е
№881
гр.София16.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2936/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Р. Ю. Ц. и К. А. Ц., двамата от гр. С., чрез пълномощника си адв. М от АК – София против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.12.2007 г. по гр.д. № 3528/2006 г.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост и противоречие с материалния закон.
Ответниците по касация В. Н. Л., М. К. Г. и А. К. Л. на лично основание и като правоприемници в хода на процеса на Д. В. Н., както и С. А. Л., не са възразили в срока по чл. 218г ГПК /отм./. В съдебно заседание чрез адв. Л изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски районен съд е уважил иска, като е осъдил Р. и К. Ц. да предадат владението върху процесния недвижими имот на Д. В. Н., В. Н. Л. С. А. Л., М. К. Г. и А. К. Л..
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че, ищците се легитимират като собственици по силата на ЗВСВОНИ. Ц. владеят процесния имот по силата на договор, който е обявен за нищожен по реда на чл. 7 ЗВСВОНИ с решение по гр.д. № 3776/1994 г. на СГС, воден между същите страни.
Въззивният съд е приел, че владението на Ц. , основано на нищожния договор се явява без основание. Те не са придобили собствеността върху вещта и по давност поради забраната на чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ. След 1997 г. до подаване на исковата молба през 2001 г. не е изтекъл изискуемия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Решението е правилно.
Основното оплакване в касационната жалба е, че ищците по ревандикационния иск не са установили идентичност между имота, предмет на влязлото в сила решение по чл. 7 ЗВСВОНИ и това, владяно от ответниците Ц/сега касатори/.
То е неоснователно.
Обосновано и в съответствие с данните по делото, съдът е приел, че Р. и К. Ц. живеят в жилището, което са закупили на 10.06.1977 г. от СГНС – К. РНС по договора, обявен за нищожен по гр.д. № 3776/1994 г. на СГС, ІІ Б гражданско отделение. Нещо повече, дори в касационната им жалба, този факт се признава – в следващия изложението абзац Ц. основават своето владение именно на договора от 1977 г., за който притежават „документ за собственост”.
Без значение е дали този имот, който е предмет на иска по чл. 108 ЗС и също така, обект на сделката, прогласена за нищожна по чл. 7 ЗВСВОНИ, е вписан в акта за държавна собственост от 1949 г. , в който е отразено одържавеното по ЗОЕГПНС имущество на Н. Н.
Този факт няма отношение към въпроса за идентичност между имота, предмет на ревандикационния иск и този, владян от ответниците Ц.
От друга страна, обстоятелството, че спорното жилище е било одържавено по ЗОЕГПНС, както и останалите елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗВСВОНИ, са установени между насрещните срани по настоящото дело със силата на присъдено нещо по уважения иск по чл. 7 ЗВСВОНИ. Той е установителен, като се явява lex specialis спрямо общото правило по чл. 26 ЗЗД. По него активната материално-правна легитимация включва установяваване одържавяването на имота, обект на атакуваната сделка по някой от изчерпателно изброените в чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 1а ЗВСВОНИ нормативни актове или отнемането му без законово основание, съответно отчуждаване не по установения от закона ред в периода 09.09.1944 г. до 1989 г.; имотът да съществува реално и до размерите, в които е отчужден /отнет/; бившите собственици да не са получили за него обезщетение /извън случаите на получени облигации или извършено прихващане по УПЗБСОДИНПКДБДП/; ищците да са правоимащи по чл. 3 ЗВСВОНИ – бивши собственици, техни наследници по закон или други правоприемници.
Следователно, недопустимо е да се преразглеждат между страните по настоящия спор горните обстоятелства спрямо апартамента, чиято продажба е била предмет на уважения иск по чл. 7 ЗВСВОНИ. В тази връзка, не е следвало да се допускат съдебни експертизи /една единична и две тройни/ за установяване идентичност между отчуждения по ЗОЕГПНС имот и закупения от Ц. през 1977 г., съответно владян от тях и понастоящем. Това нарушение на въззивния съд не се е отразило върху правилността на съдебното му решение, тъй като направеното заключение за идентичност в крайна сметка не противоречи на вече формираната сила на пресъдено нещо по гр.д. № № 3776/1994 г. на Софийски градски съд.
Неоснователен и доводът на касаторите, че активната материално-правна легитимация по ревандикационния иск е установена до ? ид.ч. /по наследствено правоприемство на ищците от Н. Н. /, защото иск по чл. 7 ЗВСВОНИ е предявен само от Н. Н. , а имотът бил придобит от него и съпругата му Д. В. Н. при условията на съпружеска имуществена общност.
Дори това да е така, при предявяване на иска, съпружеската имуществена общност не е била прекратена. Тогава, решението ще обвърже със силата на присъдено нещо и неучаствалия съпруг на ищеца, Само той и единствено по реда на отмяната по чл. 233, ал. 2 ГПК /отм/ може да я обори. Това правило, с оглед неделимостта на общото съпружеско имущество, не се променя поради наличието на преклузивен срок за предявяване на иска
Накрая, иска по чл. 108 ЗС е предявен от лица, които обосновават своето право на собственост върху процесния имот по наследствено правоприемство от Н. Н. , починал 20.06.2000 г. Това се отнася и до преживялата съпруга Д. В същото време, договорът, от който черпят права ответниците Ц е изцяло обявен за нищожен по иска на Н. Н. срещу тях, което значи, че със сила на присъдено нещо е прието, че е правоимащ по смисъла на чл. 3 ЗВСВОНИ относно възстановяването на собствеността върху целия имот. Възраженията на Ц. срещу възстановяване на собствеността по чл. 7 ЗВСВОНИ над ? ид.ч. от имота, обект на договора от 1977 г., както и за евентуално пропускане на срока, в който законодателят е допуснал предявяването на специалния иска, са се преклудирали.
Неоснователно е и касационното оплакване за неправилност на обжалваното решение поради недоказано право на собственост на ищците, защото те не разполагали с „официални документи”. Както съдът вече изясни, те са също субекти на формираната с решението по гр.д. № 3776/1994 г. на СГС сила на присъдено нещо, като наследници на Н. Н. Следователно, по настоящия спор, по заявеното от тях придобивно основание, е следвало да установят само наличието на влязло в сила решение по чл. 7 ЗВСВОНИ и наследствено правоприемство от Н. Н. , което са сторили с годни доказателствени средства – съответно с официално заверен препис от решението на СГС по гр.д. № 3776/1994 г. и удостоверение за наследници. Друг е въпросът, че са сторили и повече, като отново са представили нотариалния акт, в който е оформен договора от 1941 г. за закупуване на имота от наследодателя им, както и доказателства за отчуждаване по ЗОЕГПНС.
При тези съображения, следва да се приеме, че въззивното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, която се явява неоснователна.
Ответниците по касация, с оглед изхода на спора, имат право на съдебно-деловодни разноски за инстанцията и следва да им се присъди сумата от 400 лв. – платен адвокатски хонорар.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.12.2007 г. по гр.д. № 3528/2006 г.
ОСЪЖДА Р. Ю. Ц. и К. А. Ц., двамата от гр. С. да заплатят на В. Н. Л., М. К. Г., А. К. Л. и С. А. Л. сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: