4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1548 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Н. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Л. Д., против въззивното решение № 161 от 13 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 203 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г., с което е потвърдено решение № 9 от 2 март 2011 г., постановено по гр.д. № 165 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2009 г. в обжалваната му част за осъждането на Я. Е. Н. от [населено място] да заплати на С. обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 50 ЗЗД над сумата 2000 лева до претендираните 50000 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото макар и не изрично, въззивният съд е отхвърлил оплакването за несъобразяване поведението на ответника, макар същото да има пряко отношение към определянето на размера на обезщетението по справедливост и че обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане има санкционен характер – въззивният съд не е посочил защо не възприема становището на касаторката и така е допуснал съществено процесуално нарушение; съдът не е съобразил, че при сходни казуси за една средна телесна повреда се присъжда обезщетение от около 10 до 15 хиляди лева, а при две телесни повреди, както е в случая, обезщетението би трябвало да е двойно; определеното обезщетение не е справедливо; неправилно е отхвърлено искането за отвод на всички съдии от въззивния съд поради това, че процесуалния представител на ответника е бил доскоро заместник административен ръководител на съда. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по следните въпроси: поведението на собственика на животното, причинило вреди по смисъла на чл. 50 ЗЗД има ли значение за определяне размера на обезщетението по справедливост; длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението по справедливост да има предвид това, че обезщетяването на неимуществени вреди от непозволено увреждане има санкционен характер; длъжен ли е съдът да се отведе от разглеждането на делото, щом някое от основанията за отвод не са налице не по отношение на страна по делото, но са налице по отношение на нейния процесуален представител; когато на едно лице са причинени няколко телесни повреди следва ли да се определи за всяка една справедлив размер на обезщетение или трябва да се определи едно общо обезщетение за всички телесни повреди, взети заедно. Твърдението за противоречие с практиката на ВКС не е подкрепено с посочване на съответните съдебни актове.
Ответникът Я. Е. Н. от [населено място], в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищцата е получила телесни увреждания, причинени от куче и отговорността на ответника е безвиновна; на ищцата са причинени две средни телесни повреди, едната от които е комбинирана и три леки, които са й причинили значителни по интензитет болки и страдания по време на инцидента и около месец след това; причинени са й и страх, стрес, негативни преживявания, неудобства от битов характер; в определеното обезщетение от 10 хиляди лева не се включва непретендираното от ищцата обезщетение, свързано с обезобразяването на главата й. В изрично определение въззивният съд оставил без уважение направеното от ищцата искане за отвод на всички съдии от състава на апелативния съд, тъй като пълномощникът на ответника доскоро е била заместник председател на съда и е в особени отношения с ответната страна, даващи основателни съмнения в безпристрастността на съда, с довода, че това обстоятелство не води до пристрастност на съдиите и до особени отношения с ответника. Същото съображение е дадено и от третия член на състава в съдебното заседание.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане по последния поставен от касатора въпрос – когато на едно лице са причинени няколко телесни повреди следва ли да се определи за всяка една справедлив размер на обезщетение или трябва да се определи едно общо обезщетение за всички телесни повреди, взети заедно. По този въпрос на съдът не е известна съдебна практика, а разрешението е обуславящо изхода на спора.
По останалите правни въпроси касационното обжалване не следва да се допуска.
По първия и втория въпрос, както самата касаторка правилно отбелязва в жалбата, въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното решение. Не може да се сподели изложеното твърдение, че макар неизрично, въззивният съд бил отхвърлил оплакванията по значението на поведението на собственика на животното при определяне на размера на обезщетението и по характера на обезщетението за неимуществени вреди. Липсата на дадено разрешение от въззивния съд препятства допускането на касационното обжалване, а процесуалноправен въпрос по задължението на съда да се произнесе по всички доводи, въведени в процеса по съответния ред, съответно – с въззивната жалба, не е поставен.
Не обуславя допускането на касационното обжалване и третият поставен правен въпрос. Според правилото на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК като основания за отвод законодателят сочи невъзможността да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Това по същината си е изложеното съображение от страна на касаторката, която счита, че обстоятелството, че процесуалния представител на ответника доскоро е бил заместник на председателя на съответния съд, води до пораждане на съмнения в безпристрастността на съда. Следва да се посочи, че сам по себе си фактът на доскорошно заемане на длъжност в същия съд от страна на процесуален представител на страна не сочи каквото и да е съмнение относно възможността съдът да не спази принципите за равенство на страните и преценка на доказателствата и доводите на страните по вътрешно убеждение. Други доводи – например за наличие на други отношения, не са посочени от страната. Ето защо разрешаването на поставения правен въпрос не би довело до точното прилагане на закона, както ти до развитие на правото.
К. е освободена от внасяне на държавна такса с определение № 470 от 24 август 2009 г. по гр.д. № 165 за 2009 г.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 161 от 13 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 203 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: