О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
гр.София, 28.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 721/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] – [населено място] бряг за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 122 от 11.03.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Червенобрежки районен съд по гр.д.№ 740/ 2009 г., като по този начин по предявените против касатора от Д. Н. М. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, за което е издадена заповед № 127/ 14.09.2009 г. на управителя на дружеството касатор, Д. М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 331,82 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправните въпроси 1. към кой момент се преценява има ли право на закрила по чл.333 ал.1 от КТ уволненият работник, когато уволнението се извършва с предизвестие – към датата на връчване на предизвестието или към датата на издаване на уволнителната заповед 2.в кой момент работникът се счита трудоустроен – датата на издаване на ЕР на ТЕЛК или датата на получаване на предписанието от работодателя и 3.длъжен ли е работодателят да иска разрешение за уволнението от Инспекция по труда и мнение на ТЕЛК, ако работникът е декларирал, че не страда от заболявания по Наредба № 5 от 1987 г. Според касатора по тези въпроси има противоречива съдебна практика, а освен това същите са от значение за точното прилагане на закона развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Д. Н. М. счита, че по поставените от касатора въпроси няма противоречива съдебна практика и че въззивният съд е отговорил на доводите на касатора в съответствие с материалния закон. Моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудов договор при касатора, като на 15.06.2009 г. на същия е връчено предизвестие за прекратяване на правоотношението поради намаляване на обема на работата в предприятието на ответника. На 14.09.2009 г. е издадена заповед за уволнение, връчена на работника на 01.10.2009 г. Към тази дата същият е бил трудоустроен, ползвал е отпуск по болест и е страдал от заболяване по наредба № 5/ 1987 г. на М., поради което се е ползвал от закрила по чл.333 от КТ, която работодателят не е преодолял. По възражения на ответника са изложени мотиви, че преценката за това, ползва ли се работникът от закрила при уволнение, се прави към датата на връчване на уволнителната заповед, а не на предизвестието.
Следователно първият поставен от касатора материалноправен въпрос обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Основателен е и доводът на касатора на наличие на противоречива практика по прилагането му, тъй като в решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 617/ 1998 г., на Врачански ОС по гр.д.№ 384/ 2005 г., на Великотърновски ОС по гр.д.№ 964/ 2005 г. и № 264/ 2005 г. е изведено, че моментът, в който се преценява законно ли е упражнил работодателят правото си на уволнение, е датата на връчване на предизвестието. Точно обратното е прието в обжалваното решение, поради което съдът счита, че по въпроса „Към кой момент се преценява има ли право на закрила по чл.333 ал.1 от КТ уволненият работник, когато уволнението се извършва с предизвестие”, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. На касатора следва бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 122 от 11.03.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 166,64 лв (сто шестдесет и шест лева, шестдесет и четири стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: