О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
ГР. София, 27.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.11.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №60102/16 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. В., лично и като законен представител на малолетния Е. В., З. В. и А. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №116/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени за частта над уважения размер от съответно 5 000 лв. / за А. В./, 90 000 лв. / за Е. В./ и по 50 000 лв. / за З. и А. В./ предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл.226 КЗ, отм. С исковете се претендират сумите от по 150 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. В. – съответно бивш съпруг, баща и син на посочените по –горе ищци- причинена на 26.02.13 г. при ПТП, предизвикано от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника водач на автомобил.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намират, че по делото не се установява по категоричен начин съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия при ПТП Д. В.. Според касаторите в противоречие с цитираната практика на ВКС първоинстанционният, а след това и въззивният съд по реда на чл.272 ГПК, са приели, че пострадалият е допринесъл за увреждането, като се качил на лек автомобил, управляван от водач, намиращ се под сериозното въздействие на алкохол. Касаторите намират още, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №4/68 г., р.ІІ по въпроса за размера на присъжданите по справедливост обезщетения за неимуществени вреди. За смъртни случаи с цитираните в изложението решения на ВКС са определени обезщетения по-големи от процесните, при наличие и на значително съпричиняване от страна на пострадалия.
ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради противоречие на въззивното решение с ППВС №4/68 г. и с цитираните решения по чл.290 ГПК. В тях е прието, че справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактна категория, а се определя с оглед на установените конкретни обстоятелства на случая. Съпричиняването не е едно от тях /както го е ценил в решението си градският съд, без този му извод да е коригиран от въззивния съд/, а налице ли е такова се преценява по възражение на ответника по иска на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, след преценка на относимите към съпричиняването обстоятелства, при доказана причинна връзка между поведението на пострадалия и вредите и с посочване на степента на съпричиняване, съответно на която се намалява обезщетението за вреди /ППВС №17/63 г., т.7 и цитираните от касаторите р. по т.д. №490/12 г. на второ т.о. на ВКС, р. по т.д. №2998/13 г. на първо т.о. на ВКС/.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №116/2016 г. от 18.04.16 г. в обжалваната отхвърлителна за исковете част.
Касаторите са освободени от държавна такса – чл.84, т.4 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на трето г.о. за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: