3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 886
София, 27.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1182/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие” срещу въззивно решение № 1221 от 08.07.2011 г. по т.д.№ 557/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 680 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 292/2009 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 71 876.70 лв. на основание чл.79 ЗЗД, представляваща неизплатената част до 50% от договорена субсидия по програма С. по договор № 2485/22.01.2006 г., подписан на 27.12.2006 г. за „закупуване на инсталация за непрекъснато обеззаразяване на билки – гр.септември”, – Проект № 1 30309200126.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл.11, ал.2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ”. Обосновава се със становището, че предварителният контрол /преди изплащане на помощта/ и допустимосттта на разходите по инвестицията и по програма С. и ПРСР се уреждат от идентични законови разпоредби, което е предпоставка за възникване на бъдещи спорове от подобен характер.
Ответникът по касация [фирма] в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване, в който са наведени и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, на спорния по делото въпрос налице ли е законово основание на Фонда да откаже плащането предвид възражението му, че според чл.4.4, б.”е” от договора когато разходите и/или извършените плащания за инвестиции са направени преди сключването на договора, финансова помощ не се дължи, въззивната инстанция отговорила отрицателно. Изложени са съображения, че въззивната инстанция приела, че преди сключването преди процесния договор на предварителен договор от ищеца за доставка на оборудване с холандска фирма и издадената от нея фактура за авансово плащане в размер на 15% от общата цена не съставляват действия, които са насочени за осъществяване на инвестицията, съответно не пораждат правото на Фонда на отказ от плащане. В тази връзка съдът се позовал на липсата на разпоредби в Наредба № 15/2001 г., които да регламентират подобни действия като причина за отказ. Изложено е становището, че нормата на чл.11, ал.2 предвижда като основание за отказ наличието на конкретни разходи, направени преди одобрението за започване на инвестицията. Нещо повече – чл.19, ал.1, във вр. с т.т.36 и 45 от приложение № 7 към Наредбата изрично указвал, че при подаване на заявление за кандидатстване за финансова помощ да се представят оферти за доставка на инвестиции, както и копие от предварителен договор. Единственото законодателно ограничение според съда, залегнало и в договора чл.4.4, б.”е” било разходите да не са направени към момента на сключване на договора. Вярно било, че е издадена фактура, но нямало данни тя да е осчетоводена като разход в ищцовото дружество, т.е. да е извършено плащане по нея.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По тези критерии поставеният в касационната жалба въпрос „представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл.11, ал.2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ”е обусловил крайното решение. Соченият въпрос в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него няма установена съдебна практика.
С оглед изложеното по-горе, касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1221 от 08.07.2011 г. по т.д.№ 557/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: