8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
гр. С. 27.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 92 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Г. Е. и А. Е. С. срещу решение от 02.09.2009 г. по гр.дело № 5392/2002 г. на С. градски съд, в частта му, с която е оставено в сила решение от 03.04.2001 г. по гр.дело № 5429/99 г. на С. районен съд в частта му, с която на осн.чл.431,ал.2 от ГПК/отм./ по иск на Д. Х. Г. е отменен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давностно владение № 174/26.10.93 г., дело № 2059/93 г.по описа на нотариус при СРС, с който жалбоподателката и съпругът й са признати за собственици на основание давностно владение на апартамент на първи етаж в сградата на ул.”Г..П.” № 21, заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и от дворното място – парцел XXIV в кв.449 по плана на м. ”Ц.” на[населено място], както и в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на първия етаж на процесната жилищна сграда с пристройката към него, както и в частта, с която е допуснато съдебната делба на първия етаж да се извърши и по отношение на ответниците С. С. Б. и К. С. Б. в общ дял от посочения имот от 1/3 ид.част. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на решението на въззивния съд в обжалваните части, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението, приложено към касационната жалба от 05.10.2009 г., допълнено с изложение от 21.10.2009 г. жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси: 1. по приложението на чл.76 от ЗН и по-точно нищожно ли е дарението, извършено от Х. Г. в полза на Д. Г. с н.акт № 2/21.08.95 г., дело № 15244/95 г. на нотариус при СРС на 1/3 идеална част от процесния имот като разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ или идеална част от такава вещ, попада ли дарието, извършено от Х. Г. в полза на Д. Г. в обхвата на двете хипотезии, разгледани в т.1 от мотивите на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС – дали наследството се изчерпва само с един имот или всички сънаследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е извършено помежду им, 2. нищожна ли е делбата на осн.чл.75, ал.2 от ЗН, поради участието в същата на лице, което не е наследник – Д. Х. Г. – приобретател на 1/3 ид.част от процесния имот, а не съделителя, който е извършил разпореждането Х. Г.. Тези правни въпроси според жалбоподателите са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС и ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателите Е. и С. поставят и правните въпроси по приложението на чл.188, ал.1-3 ГПК/отм./ необсъждане от въззивния съд на всички доказателства, събрани по делото, решен в противоречие с решение № 237/19.02.2001 г. по гр.дело № 1521/2000 г. на ВКС V г.о. Поставени са и правните въпроси по приложението на чл.69 от ЗС за оборимостта на презумпцията, предвидена в посочения текст, че оборването на презумпцията следва да се извърши от страната, твърдяща, че владелецът не държи вещта като своя, за началния момент на давността, че жалбоподателите са установили факта на упражнена пълна фактическа власт върху първия етаж от процесния имот, считано от 1970 г. до настоящия момент, че владеят имота само за себе си. Формулиран е и правния въпрос по приложното поле на чл. 79 от ЗС относно признаците на владението, което следва да бъде явно, непрекъснато, спокойно, несъмнено, че такова владение жалбоподателите са упражнили върху първия етаж от жилищната сграда повече от 30 години, поради което са го придобили по давност.
Срещу постановеното решение в частта му, с която е допусната съдебна делба на втория етаж между съделителите и при делбени части по 1/3 ид.част за Д. Г., А. Г. и П. Г. от процесния имот и е отхвърлен иска за делба за същия етаж, заедно с избено помещение № 2 срещу Х. Г. Г. са подадени касационни жалби поотделно от ищеца Д. Х. Г. и ответника Х. Г. Г., както и от двамата съделители заедно. Жалбоподателите обосновават доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, като незаконосъобразно. Според жалбоподателите вторият етаж от процесната жилищна сграда следва да се допусне до делба между съделителите Д. Г. при 2/6 ид.части, Х. Г. – 1/6 ид.част и П. Г. – 3/6 ид.части. В изложението към всяка от жалбите, които са с идентично съдържание като основание за допускане на касационно обжалване поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по приложението на чл.49,ал.2 от ЗН относно приемане на наследството и представлява ли такова приемане ползването на обикновената покъщина на наследодателката Л. Т. от съделителката А. Е., съответно изплащането на вноска от Е. по отпуснат на наследодателката Л. Т. заем, решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото –основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3. Цитирано е решение № 596/12.06.91 г. по гр. дело № 353/91 г. на I г.о. на ВС.
В писмен отговор на А. Е. и А. С., чрез адв.Ив.В. по жалбите на Д. и Х. Г. е изразено становище за липса на предпоставки за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на жалбите по същество.
В писмен отговор на С. и К. Б. по жалбите на Х. Г., на Д. Г. и по жалбата на последните двама е изразено становище за наличие на предпоставки за допустимост на касационно обжалване на решението и за основателност на жалбата по същество. Същите са изразили и становище в писмен отговор по касационната жалба на А. Е. и А. С., че не са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на жалбата по същество.
В писмен отговор на Д. Г., чрез адв.пълномощника Р.И. по касационната жалба на Х. Г. е изразено становище за наличие на предпоставките за допустимост на касационно обжалване и за основателност на жалбата по същество.
Върховен касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Въззивното решение е по допускане на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в[населено място].
С обжалваното решение е прието, че страните по делото са наследници по закон на общия наследодател Д. А. – починал на 08.06.1931 г. и оставил наследници четири дъщери – С. Д. Т., Е. Д. Б., В. Д. Л. и М. Д. Б., като последните две се отказали от оставеното от него наследство. С. Т. починала през 1965 г. и оставила наследници по закон Л. Й. Т.-дъщеря, която починала през 1984 г. и оставила наследници децата А. Г. Е., Х. Г. Г. и П. Г. Г.. Дъщерята Е. Д. Б. починала през 1987 г. и оставила наследници синовете Д. С. Б. и А. С. Б.. След смъртта на последния на 16.01.2005 г. негови наследници останали Д. С. Б., починал на 18.05.2007 г. и оставил наследник В. Б. – съпруга, която се отказала от наследството на Д. Б. и син С. Д. Б., починал на 08.11.2001 г. и оставил наследници С. С. Б. и К. С. Б..
Прието е, че с н. акт № 173, дело № 2509/1922 г. общият наследодател Д. А. закупил триетажна къща с дворно място от 390.19 кв.м. в[населено място], ул.”Г.. П.” № 23. С договори за дарения – нот.акт № 67/70 г., № 68/70 г. и № 91/70 г. А. Г. Е., Х. Г. Г. – деца на Л. Т., Д. С. Б. и А. С. Б.-деца на Е. Б. придобили по 1/20 ид.част от процесния имот.
Възоснова на съдебна спогодба по гр.дело № 345/71 г. на СРС между Л. Т., А. Е., Х. Г., Е. Б., Д. Б. и А. Б. процесния имот – триетажната жилищна сграда и дворното място били поделени както следва – първият етаж, заедно с мазе № 1 и 1/3 ид.част от общите части и от дворното място били поставен в дял при равни права на А. Е., Х. Г. и А. Б., като за уравнение на дяловете Е. следвало да заплати на Е. Б. 288.75 лв., а на Л. Т. -866.25 лв. Вторият етаж , заедно с мазе № 2 и 1/3 от общите части на сградата и от дворното място получила Л. Т., а третият етаж от Е. и Д. Б., който етаж не е предмет на делба по настоящото дело. Към 1971 г. А. Е. била в брак с жалбоподателя А. С..
След смъртта на Л. Т. през 1984 г. наследници по закон останали децата А. Е., Х. Г. и П. Г.. Прието е, че жалбоподателката Е. направила отказ от наследството, оставено от Л. Т., вписан в книгата на СРС възоснова на молба от 02.06.1986 г.
Прието е, към 1993 г. жалбоподателката А. Е. и съпругът й се снабдили с констативен нотариален акт № 174, дело № 2059/93 г. за собственост върху първия етаж от процесната жилищна сграда, заедно с мазе № 1 и 1/3 ид.част от общите части на сградата и на дворното място.
С нот.акт за дарение № 2 дело № 15244/95 г. на нотариус при СРС Х. Г. дарил на сина си Д. Г. собствените си 1/3 идеални части от първия и втория етаж, заедно с принадлежащите им мазета 1 и 2 и по 1/3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място.
Прието е, че към 1998 г. с акт за узаконяване № 149 от 02.09.98 г. е узаконена пристройка към сутерена и първия етаж на процесната сграда и преустройство на апартамента на в музикален клуб, като от същата дата е и издадено разрешение за строеж № 118 за направа на пристройка към втория и третия етаж на сградата. Съсобствениците Х. и П. Г. с декларация с нот.заверки на подписите от 01.07.98 г. и от 29.06.98 г. дали съгласие за изграждане на пристройка от А. Е. и за ползването й, както и че последната дала съгласие за изграждане на пристройка на първи и втори етаж от останалите съсобственици. Установено е, че пристрояването обхваща и трите етажа на процесната сграда, като се състои в застрояване на прохода между жилищната сграда и съседната сграда въвя височина на три етажа. С нот.акт № 45, дело № 7235/95 г. А. Е. и А. С. учредили договорна ипотека върху апартамента на първия етаж с принадлежащото му мазе и идеалните части от сградата и от мястото в полза на „Б.-А.И.Ф.”, като обезпечение за получен заем.
Възоснова на установените факти съдът е приел, че извършената съдебна спогодба през 1971 г. легитимира Х. Г. като собственик на 1/3 ид.част от първия етаж на процесната жилищна сграда, че собствената си част същият дарил на сина си Д. Г. през 1995 г. Съдът е изложил доводи, че разпоредбите на чл.76 от ЗН са неприложими по отношение на извършеното дарствено разпореждане, тъй като не се касае за разпореждане с отделни наследствени предмети. Прието е, че съсобственик на първия етаж от процесната сграда – на 1/3 идеална част възоснова на сключената съдебна спогодба от 1971 г. е и А. Б., чиито дял след смъртта му на 16.01.2005 г. преминал в патримониума на единствения му законен наследник неговия брат Д. С. Б.. Последният е починал на 18.05.2007 г. и е наследен от съпругата В. Б. и внуците С. и К. С. Б. – деца на сина С. Д. Б., починал на 08.11.2005 г., като В. Б. е направила отказ от наследството на Д. Б.. Прието е, че С. и К. Б. са собственици на 1/3 идеална част от първия етаж на процесната жилищна сграда.
Въззивният съд е приел, че възоснова на постигнатата съдебна спогодба през 1971 г. жалбоподателката А. Е. получила в дял 1/3 ид.част от първия етаж на процесната жилищна сграда, като е осъдена да заплати общо 1155 лв. при стойност на поставения й в дял 1/3 ид.част от имота от 2100 лв. Като е взел предвид, че към този момент Е. е била в брак[населено място] за частта, която е надхвърляла притежаваните идеални части преди извършване на делбата и за която е била осъдена да заплати за уравнение на дяловете на останалите съсобственици, които не са получили участие в съсобствеността на първия етаж съдът е приел, че е възникнала имуществена общност на осн.чл.13,ал.1 от СК/1968 г.отм./. Прието е, че А. Е. е получила в индивидуална собственост 45% от 1/3 идеални части от първия етаж, а 55% от 1/3 идеална част са в режим на СИО със съпруга А. С..
Прието е за неоснователно възражението на А. Е. за придобиване по давност със съпруга си на идеалните части от правото на собственост на Х. Г. и А. Б. от първия етаж от процесната сграда. Според съда след съдебната спогодба, сключена през 1971 г. А. Е. и съпругът й А. С. са владяли своите идеални части от правото на собственост върху етажа и са имали качеството на държатели на идеалните части от правото на собственост на останалите съсобственици. Прието е за недоказано по делото наличието на промяна на намерението на Е. и С. да владеят идеалните части от правото на собственост върху първия етаж за себе си и да са довели до знанието на останалите съсобственици това свое намерение. Този извод съдът е основал на установените по делото факт за поискано съгласие от Е. за ипотекиране на процесния етаж през 1995 година от останалите съсобственици. Прието е от съда, че в полза на Е. и съпругът й С. не е изтекъл предвидения в чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок на владение с намерение да своят първият етаж от процесната жилищна сграда, поради което не са придобили собствеността върху същия, а издаденият констативен нотариален акт съдът е приел, че следва да се отмени.
Относно пристройката съдът е приел, че същата не представлява самостоятелен обект и обслужва всеки от трите етажа, като е част от помещенията в него. В полза на Е. не е учредено право на строеж със съгласието на всички етажни собственици в съответствие с изискванията на чл.56, ал.3 от З./отм./. Поради това съдът е приел, че върху пристроеното е възникнало право на собственост в полза на собствениците на съответния етаж, който пристройката обслужва.
Като е взел предвид изложеното съдът е приел, че искът за делба на първия етаж от процесната жилищна сграда е основателен. С решението първият етаж от процесната жилищна сграда е допуснат до делба между съделителите и при делбени част както следва – Д. Г. 1/3 ид.част, С. С. Б. и К. С. Б. общо 1/3 ид.част за двамата, А. Е. 45% от 1/3 ид.част и 55% от 1/3 ид.част като СИО на А. Е. и А. С..
По иска за делба на втория етаж съдът е приел, че възоснова на съдебната спогодба от 1971 г. Л. Т.-дъщеря на общия наследодател А. се легитимира като собственик на този етаж. След нейната смърт през 1984 г. правото на собственост е преминало върху наследниците по закон – А. Е., Х. Г. и П. Г. при равни дялове. Прието е, че А. Е. е приела наследството, оставено от Т., чрез извършване на конклудентни действия, преди направения отказ от наследство. Като конклудентно действие по приемане на наследството съдът е преценил, че представлява извършено плащане на дължима вноска от наследодателката по отпуснат заем на Д., както и получаване на част от покъщината след смъртта на Т., намираща се на втория етаж от жилината сграда. При тези съображения съдът е направил извода, че вторият етаж следва да се допусне до делба и при делбени части както следва – 1/3 ид.част за Д. Г., на когото Х. Г. дарил своя дял, 1/3 ид.част за П. Г. и 1/3 ид.част за А. Е..
По поставените правни въпроси от жалбоподателите А. Е. и А. С..
Неоснователни са доводите на жалбоподателите А. Е. и А. С. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК по правния въпрос по приложението на чл.76 от ЗН и по-точно нищожно ли е дарението, извършено от Х. Г. в полза на Д. Г. с н.акт № 2/21.08.95 г., дело № 15244/95 г. на нотариус при СРС на 1/3 идеална част от процесния имот като разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ или идеална част от такава вещ, попада ли дарието, извършено от Х. Г. в полза на Д. Г. в обхвата на двете хипотези, разгледани в т.1 от мотивите на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкуването, дадено в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС –т.1-ва акта на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. Прието е, че разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действия спрямо третите лица. Актът на разпореждане със сънаследствена вещ изцяло или отчасти е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял или разпореждане между тях. С посоченото тълквателно решение е прието, че недействителността по чл.76 ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона акт на разпореждане със сънаследствена вещ, а признато право на защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху наследствени имущества. С оглед на становището в ТР № 1/2004 г. т.1- ва, че уредената недействителност в чл.76 от ЗН е относителна недействителност по право е обявено, че са загубили сила т.1,т.2-пред.последно и т.4 на т.р.№72/85 г. на ОСГК на ВС. Правният въпрос относно приложението на чл.76 от ЗН е решен от въззивния съд в съответствие с посочената практика на ВКС. В случая от данните по делото е установено, че Х. Г. е собственик на 1/3 идеална част от първия етаж на процесната жилищна сграда на собствено основание – извършената съдебна спогодба през 1971 г. и е собственик на 1/3 идеална част от втория етаж на процесната жилищна сграда на основание наследствено правоприемство след смъртта на пряката му наследодателка и негова майка Л. Й. Т. на 01.05.1984 г. По делото не е установено оставеното наследство от Л. Т. да включва и други вещи, освен процесния втори етаж от жилищната сграда, поради което извършеното дарение от съделителя Х. Г. на идеална част от втория етаж, съответстваща на наследствения му дял е акт на разпореждане с наследството, но не и акт на разпореждане със сънаследствена вещ. Поради това разпоредбите на чл.76 от ЗН са неприложими, както е приел и въззивния съд.
В съответствие с цитираната практика на ВКС – ТР № 1/2004 г. на ОСГК жалбоподателката Е. в качеството на сънаследник е упражнила признатото й право на защита според чл.76 от ЗН, като в хода на делото е изложила възражение за недействителност на разпореждането, извършено с н.акт за дарение № 2/21.08.95 г. от Х. Г. в полза на Д. Г. на 1/3 идеална част от първия и втори етаж от процесната жилищна сграда. Това възражение би било основателно само ако по делото е установено, че разпореждането е със сънаследствена вещ, че с нея не се изчерпва цялото наследство, за което данни по делото няма. С оглед на това решаващите изводи на съда не са в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
Поставеният правен въпрос нищожна ли е делбата на осн.чл.75, ал.2 от ЗН, поради участието в същата на лице, което не е наследник – Д. Х. Г. – приобретател на 1/3 ид.част от процесния имот, а не съделителя, който е извършил разпореждането Х. Г. въззивният съд не е решил в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР№ 1/2004 г., нито ТР № 72/85 г. По делото е установено, че съсобствеността върху първия етаж от процесната жилищна сграда между съделителите А. Е., съпругът й А. С., Д. Г. и С. С. Б. и К. С. Б. е със смесен характер – придобита е на основание сключена съдебна спогодба от 1971 г., наследяване и дарение. Съсобствеността върху втория етаж от процесната жилищна сграда също има смесен характер. Същата е между съделителите А. Е., Д. Х. Г. и П. Г. и произтича от наследяване и дарение. С решението си съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между всички съсобственици, които в хода на делото възоснова на доказателствата са се легитимирали като такива. Поради това съдът намира, че правният въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
Формулираният правен въпрос от жалбоподателите Е. и С. по приложението на чл.188, ал.1-3 ГПК/отм./, необсъждане от въззивния съд на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че същият не е решен в противоречие с решение № 237/19.02-2001 г. по гр.дело № 1521/2000 г. на ВКС V г.о. С последното е прието, че неизяснеността на делото от фактическа страна, поради допуснати процесуални нарушения от страна на съда е основание за отмяна на обжалваното решение, но не и непълнотата на доказателствата. Решението е постановено от състав на ВКС. Правният въпрос по приложението на чл.188 от ГПК/отм./ не е разрешен в противоречие с посоченото решение, тъй като казусът по настоящото дело не е нито сходен, нито идентичен с този в цитираното решение. Именно, поради това изводите на въззивния съд са различни и не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Относно формулираните правни въпроси по приложението на чл. 69 от ЗС за оборимостта на презумпцията, предвидена в посочения текст, че оборването на презумпцията следва да се извърши от страната, твърдяща, че владелецът не държи вещта като своя, за началния момент на давността, по приложното поле на чл.79 от ЗС относно признаците на владението, което следва да бъде явно, непрекъснато, спокойно, несъмнено, че такова владение жалбоподателите са упражнили върху първия етаж от жилищната сграда повече от 30 години жалбоподателите не са посочили при наличието на коя от предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2-ра или 3-та са разрешени, за да се извърши преценка да наличието им. Жалбоподателите са цитирали по всички тези въпроси противоречие с решение № 237/19.02.2001 г. по гр.дело № 1521/2000 г. на V г.о. на ВКС. С последното не е решен аналогичен казус, за да се приеме за установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК – противоречива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба, подадена от А. Г. Е. и А. Е. С..
По поставените правни въпроси от жалбоподателите Х. Г. Г. и Д. Х. Г. по приложението на чл.49,ал.2 от ЗН относно приемане на наследството и представлява ли такова приемане ползването на обикновената покъщина на наследодателката от съделителката А. Е., съответно изплащането на вноска от Е. по отпуснат на наследодателката Л. Т. заем съдът намира, че се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
С решение № 596/12.06.91 г. по гр.дело № 353/91 г. на ВС I г.о. е изразено становище,че мълчаливото приемане на наследство е налице, когато наследникът извърши действия, разкриващи действителното му намерение за приемане, че двусмислените действия, от които могат да се направят и други изводи не сочат на приемане на наследството. Прието е от съда, че ползуването на обикновената покъщина, която е необходимост на всяко семейство и с нея са си служили членовете на семейството не означава, че е налице действие по приемане на наследството. Според съда приемането на наследството може да стане както с правни актове, така и с такива фактически действия, от които може да се изведе извода, че наследството е прието. С въззивното решение съдът е приел, че ползването на обикновената покъщина представлява действие по приемане на наследството от А. Е., оставено от наследодателката Л. Т.. Правният въпрос съдът е решил в противоречие с посоченото решение на състав на ВКС и поради това е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Съдът намира, че по същия правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като разпоредбите на чл.49, ал.2 от ЗН не са нито нови нито неясни и по приложението им е постановена обилна съдебна практика. Освен това поставения правен въпрос не налага осъвременяване на съдебната практика, поради настъпили промени в обществените отношения и стопанския живот.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 02.09.2009 г. по гр.дело № 5392/2002 г. на С. градски съд по подадената касационна жалба вх. № 51902/07.0.2009 г. от А. Г. Е. и А. Е. С. от[населено място], р-н”С.”, ул.”Г.. П.” № 21.
Допуска касационно обжалване по подадена касационна жалба вх. № 54666/19.10.2009 г. от Д. Х. Г. и Х. Г. Г., чрез адв.Р.И. с адрес[населено място], ул.”Г.С.Р.” № 127, ет.3,к.328 и касационна жалба вх. № 56071/23.10.2009 г., подадена от Х. Г. Г., чрез адв.Г.Г.[населено място], [улица] срещу решение от 02.09.2009 г. по гр.дело № 5392/2002 г. на С. градски съд в частта му, с която е отменено решение от 03.04.2001 г. по гр.дело № 5429/99 г. на С. районен съд в частта, с която е допусната делба на втория етаж от триетажната жилищна сграда в[населено място] на ул.”Г..П.” № 21 и вместо отменената част е отхвърлен иска за делба на втория етаж с пристройката към него, заедно с избено помещение № 2 и прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място срещу Х. Г. Г. и е допуснато извършването на делба на втория етаж с пристройката към него, избено помещение № 2 с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо им. пл. № 6 в кв.449 по плана на[населено място] между А. Г. Е., Д. Х. Г. и П. Г. Г. при делбени части по 1/3 ид.част за всеки от тях.
Указва на жалбоподателите Д. Х. Г. и Х. Г. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 40 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество и да представят платежен документ, като при неизпълнение на указанието касационните им жалби ще бъдат върнати.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване на делото в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: