2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 03.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2202 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Г. А., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. А., против решение № 31 от 1 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1001/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 1182 от 19 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 3059/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне исковете на А. против „Грейн хил“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на заповед № 83/13.04.2018 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за възстановяването й на работа на заеманата преди уволнението длъжност „камериерка“, и за заплащане на обезщетение от 1275 лева за оставането й без работа за периода 15.05.-01.09.2018 г. поради незаконното уволнение, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Според касаторката, не е ясно от мотивите на съда защо се приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по трудовия договор, а ответникът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение, поради което не дължи обезщетение за прекратяването му. Подчертано е, че трудовият договор е прекратен във време, в което работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност; по делото не е установено писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване да е достигнало до ищеца и кога е станало това. Съдът неправилно приел, че не се изисква конкретно основание, което да служи като мотивиране на заповедта. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се подставя правен въпрос, за който се заявява, че осъществява предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, и се сочи, че решението на въззивния съд е и очевидно неправилно. Освен изрично посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, се сочат доводи и практика по т. 1 на същия текст.
Ответникът „Грейн хил“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите Х. М. и Г. Ч., чрез адв. Я. И., в отговор на касационната жалба излага съображения за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
Въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, и допълнително сочи за установено трудово правоотношение между страните от 01.03.2018 г. със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, и прекратяването на договора със заповед от 13.04.2018 г., връчена на касаторката на 26.04.2018 г. при условията на отказ; за периода 06.03.-15.05.2018 г. касаторката е била в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност. Подчертано е, че законосъобразното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовия договор без предизвестие до изтичане на срока за изпитване, не изисква наличието на конкретно основание, което да служи като мотив за прекратяването. Сочи се, че неизменно съдебната практика приема, че връчването на заповед при условията на отказ, удостоверен с подпис на свидетели, съставлява допустим начин за връчване на писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага при прекратяване на договора на основание чл. 71 КТ; независимо, че времето, в което работникът е в отпуск поради временна неработоспособност, не се включва в срока за изпитване и с него уговореният срок за това се продължава, това не пречи на работодателя да прекрати договора докато работникът ползва такъв отпуск.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Независимо от изрично поддържаното наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторката посочва правен въпрос и представя съдебна практика на ВКС, в която е изложено тълкуване по закрилата, установена с чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Пита се може ли да се прекрати трудово правоотношение докато работникът е в отпуск поради временна неработоспособност, и се сочат решение № 63 по гр.д. № 1728/2009 г., IV г.о., и определение № 37 по гр.д. № 5786/2014 г., ІІІ г.о. В цитираното решение касационният съд основава изводите си на изходното положение, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск; тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск, без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др. В разглеждания по делото случай предмет на оспорване е било прекратяване на трудово правоотношение поради съкращение в щата. В другия сочен акт на ВКС даденото по-горе тълкуване, заедно с други решения на ВКС, е използвано като аргумент за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съответният правен въпрос е намерил своето разрешение в практиката на ВКС, и, тъй като не е установено противоречие с нея, касационното обжалване не е допуснато. Необходимо е да се отбележи и че съответното сочено от касаторката определение на ВКС не може да послужи за целите на селекцията по чл. 288 ГПК, доколкото с него не се разрешава правен спор.
Независимо от всички изложено обаче, правният въпрос не е обусловил изхода на спора, което препятства допускането на касационното обжалване както по т. 1, така и по поддържаната от касаторката т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд приема, в пълно съответствие с разпоредбите на закона и постоянната съдебна практика (сравни решение № 109 по гр.д. № 3302/2016 г., IV г.о., ВКС, решение № 716 по гр.д. № 253/2010 г., III г.о., ВКС), че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага само до случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Макар да е ясно, че при сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, срокът за изпитване се удължава с работните дни или като календарно време с отпуска, ползван от работника в рамките на този срок (виж например решение № 16 по гр.д. № 4793/2014 г., IV г.о., ВКС), това правило не отменя възможността на работодателя, в чиято полза е уговорката за изпитване, да прекрати трудовото правоотношение във всеки един момент от течението на уговорения срок, както е постъпил и работодателят в случая. При това положение касационното обжалване не следва да се допуска.
Не може да се приеме за основателно твърдението на касаторката за допусната от въззивния съд очевидна неправилност при постановяване на въззивното решение. Изложените съображения в тази връзка са такива за пороци на съдебния акт, обхванати от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, а сочената квалифицирана форма на неправилност не се установява пряко от мотивите на въззивното решение и без да е необходима по-нататъшна проверка на доказателствата по делото и процесуалните действия на страните и съда.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 1 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1001/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: