Решение №887 от 27.8.2010 по гр. дело №396/396 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 887

гр. С. 27.08.2010 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 396 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма][населено място] срещу решение от 10.12.2009 г. по гр.дело № 234/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.02.2009 г. по гр.дело № 380/2008 г. на Б. районен съд, с което е прието за установено на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК/отм./ по отношение на Н. Х. Я., че [фирма][населено място] не е носител на правото на собственост върху 3865/4712 кв.м. идеални части от имот № 1496 с площ от 4712 кв.м., парцел II, кв. 87 по действащия регулационен план на[населено място], м.”М.”. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивния съд е разрешил правните въпроси както следва: 1. по приложното поле на чл.188 от ГПК/отм./ и по-точно съдът обсъдил само част от доказателствата по делото, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 196/2009 г. ВКС I. г.о. , решение № 193/2009 г. ВКС I. г.о., решение № 38/07 г. на ВКС ТК II отд., в противоречие с практиката на ВС – решение № 147/94 г. на ВС IV г.о., решение № 121/94 г. на ВС I. г.о., решение 11/94 г. на ВС I. г.о., решение № 138/90 г. на ВС I. г.о., ТР № 137/84 г. на ВС ОСГК, ТР № 43/83 г. на ВС ОСГК, ТР № 50/79 г. на ВС ОСГК, ППлВС № 7/65 г., решение № 7/60 г. на ВС,
2. по приложното поле на чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ и по-точно за наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост на имот, решен в противоречие със съдебната практика – решение № 1079/08 г. на ВКС IV г.о., решение № 1109/03 г. на ВКС V г.о., решение № 1812/95 г. на ВС IV г.о., решение № 3840/94 г. на ВС I. г.о., решение № 1445/66 г. на ВС I г.о., решение № 111/04 г. по гр. дело № 992/03 г.
3. по приложното поле на чл.17а от ЗППДОбП/отм./ и по-точно, че собствеността върху имота се придобива възоснова на посочената разпоредба, след като имота е предоставен за стопанисване на държавна организация и е включен в баланса й, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 249/07 г. на ВКС IV Б г.о,
4. че след като имота е изгубил предназначението си на земеделска земя, чрез включването му в баланса на търговско дружество решението на ПК е извън пределите на материалната компетентност на този административен орган и съдът е следвало да обяви по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност нищожността на решението на ПК, решен в противоречие с решение № 249/07 г. на ВКС IV Б г.о., както и в противоречие с решение № 1200/04 г. на ВКС IV г.о., ТР № 78/73 г. на ОСГК на ВС,
5. по въпроса за дали решението на ОСЗ има вещноправен характер и дали е документ, легитимиращ собственика, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 44/04 г. и № 1752/04 г. на ВКС IV г.о.
Ответникът по жалбата Н. Я., чрез адв.пълномощника Ж. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд като извърши проверка за наличие на твърдяните основания за допускане на касационно обжалване констатира следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.97 от ГПК/отм./ за собственост на недвижим имот от 3865/4712 кв.м. идеални части от имот № 1496 с площ от 4712 кв.м., парцел II, кв. 87 по действащия регулационен план на[населено място], м.”М.”, предявен от Н. Х. Я. срещу [фирма] е основателен.
От фактическа страна съдът е приел, че с решение № 501/15.03.99 г. на ПК С. е възстановено правото на собственост върху лозе от 4.712 дка, находящо се в м.”М.” – имот № 1496 на наследниците на Н. Т. Т.,б.ж. на[населено място], починал през 1949 г. Наследник по закон на Н.Т. е и ищеца.
Прието е, че със заповед № 653/29.12.2001 г. на К. на [община] е одобрен кадастрален план за част от местността „М.”, попадащ в регулационните граници на[населено място], който включва кв.87, в който е и възстановения имот с решение на ОСЗ. Възоснова на подадена от дружеството-жалбоподател жалба с решение № 10308/23.11.2005 г. по адм.дело № 5971/2004 г. на ВАС в частта от кадастралния план, включващ процесния имот заповед № 653/2001 г. е отменена, поради наличие на спор за материално право между собствениците на възстановени имоти на НСБ Е.[населено място].
С оглед на този факт въззивният съд е приел наличие на правен интерес за ищеца Н. Я. от предявения отрицателен установителен иск.
Прието е, че с разпореждане № 329/13.08.69 г. на К. за стопанска координация при МС на Н. е взето решение за отчуждаване и предаване на земи за държавни и стопански нужди. В т.6 от разпореждането е предвидено Д. „Ч.” да предостави на Б. за безвъзмездно ползване до 70 дка земи в кв.”Х.” на[населено място].
Възоснова на изслушаната СТЕ е прието, че не е спазена процедурата по чл.5-8 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата за реда за отчуждаване на земята и подготовка на строителни площадки, както и процедурата по З. и ППЗТСУ за включване на терена по плана на регулация на кв.”Х.” на[населено място].
С платежно нареждане № 33412/18.05.71 г. от ЦС на Б. е внесена сума на осн. чл.70 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, а с платежно нареждане № 2402/22.05.72 г. е внесена сумата от 45000 лв. за отчужден терен от 30 дка. Според съда терена от 30 дка не е отчетен по баланса на инвентарните книги на Б..
Прието е от съда, че за първи път терен с площ от 50 дка е осчетоводен към 31.12.72 г. при преоценка на имуществото на М.”С.”[населено място], която е поделение на СО ”С. И и П” при ЦС на Б..
Прието е, че при преобразуване на СО ”С. И. и П” в [фирма] с разпореждане № 13/29.03.93 г. на МС новообразуваното дружество поема активите и пасивите на „С. И.” без да се съставят отделни счетоводни операции.
От правна страна съдът е приел, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на жалбоподателя е да установи активната си материално-правна легитимация на собственик на спорния имот. Според съда включването на процесния имот в капитала на дружеството-жалбоподател с разпореждане на МС № 13/29.03.93 г. няма вещно-прехвърлително действие, тъй като не е установено държавата да е придобила имот № 1496 чрез отчуждително производство или на друго правно основание. Според съда липсват доказателства за извършено отчуждаване на земите, а процесният имот има характер на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и реституирането на собствеността следва да се извърши по този закон, като не е представена заповед по чл.24 от ЗСПЗЗ за запазване на собствеността, издадена от съответното министерство.
Прието е от въззивния съд, че с разпореждане на МС № 320/69 г. е предоставена земя за безвъзмездно ползване, като в същото не се съдържа изявление за отчуждаване на земята и че липсва картен материал, съобразно който да се индивидуализират границите на предоставената земя. Като е взел предвид заключението на СТЕ съдът е приел, че местностите „М.” и „Х.” са съседни, преливащи се и е възможно възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в м.”М.”, която граничи с м.”Х., където е разположен имота на ищеца. Възоснова на заключението на СТЕ съдът е направил и извода, че теренът, описан в А. № 502/87 г. от 50 дка и описания имот в А. № 175/99 г. от 56.380 дка не могат да се съпоставят графично, поради липса на приложена скица с граници на атакуваните терени.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК по първия правен въпрос по приложното поле на чл.188 от ГПК/отм./ и по-точно, че съдът е обсъдил само част от доказателствата по делото. Съдът намира, че поставеният въпрос по същността си касае правилността на обжалваното решение. От разпоредбите на чл.188,ал.1 от ГПК/отм./ произтича задължение на въззивния съд да обсъжда доказателствата по делото и доводите на страните поотделно и в съвкупност. Нарушението на това задължение, произтичащо от процесуална норма е основание за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съответно за касационна отмяна по чл.281, т.3 от ГПК. Наличието на това основание съдът не преценява в настоящото производство, а при разглеждане на касационната жалба по същество, ако е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В производството по чл.288 от ГПК се преценява наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1-3 от ГПК.
Съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос по приложното поле на чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ и по-точно за наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост на имот. С решение № 1079/10.11.2008 г. по г.дело № 3275/2007 г. на ВКС IV г.о. е прието, че правният интерес от предявения установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и при липсата му искът е недопустим. Решението е постановено по предявен отрицателен установителен иск за собственост на имот. Съдът е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на имот при хипотеза на липса на заявени материални права върху имота от ищците, които права да са нарушени от ответниците. С решение № 1109/09.07.2003 г. по гр.дело № 1890/02 г. на ВКС V г.о. е изразено становище, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или с конститутивен иск, че за наличието на правен интерес съдът следи служебно. Решението е постановено по предявен положителен установителен иск с пр.осн.чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за установяване съществуването на наемно правоотношение. С решение № 1812/01.11.95 г. по гр.дело № 2134/94 г. на ВС IV г.о. е прието, че искът за установяване на дадено обстоятелство е недопустим, когато на разположение на ищеца стои осъдителен иск. Решението е постановено по предявен установителен иск за обстоятелството, че нотариален акт, посочен в решението е неистински и за установяване на престъпно обстоятелство, което ще бъде от значение за отмяната на нотариалния акт. В решението е застъпено становище, че при наличие на данни за развален със съдебно решение договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, ако ищците са съсобственици на имота, който след разваляне на продажбата се е върнал в патримониума на техния наследодател те могат да търсят връщането му от всяко лице, което го държи без основание, включително и ако го е закупил от несобственик. Възможността да се предяви осъдителен иск прави недопустим установителният иск, тъй като от него няма правен интерес и той не дава достатъчно ефикасна защита от накърненото право. С решение № 1445/17.06.66 г. по гр.дело № 833/66 г. на ВС I г.о. е изразено становище, че установителен иск за собственост е недопустим, ако нарушеното или накърнено право може да се възстанови само с осъдителен иск. Същото становище е изразено и в решение № 111/05.04.2004 г. по гр.д.№ 992/2003 г. на Пловдивския апелативен съд. С решение № 3840/20.12.94 г. по гр.дело № 157/94 г. на ВС I. г.о. е прието, че съобразно разпоредбата на чл.97 от ГПК/отм./ установителни искове могат да се водят за установяване на едно право, когато има интерес от това. Решението е постановено по предявен иск по ЗУКТС.
Цитираните решения на състави на ВКС не обуславят извода за противоречиво решаване на поставения правен въпрос от въззивния съд. Всяко от решенията е постановено по конкретен казус, който не е нито сходен, нито идентичен с настоящия, поради което и правните изводи на съда са различни. С оглед на посоченото не се установява основание за допускане на касационно обжалване почл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК по посочения правен въпрос, тъй като жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по четвъртия правен въпрос, поставен от жалбоподателя. С решение № 249/11.04.2007 г. по гр.дело № 2945/2005 г. на ВКС IV Б г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от Н. С. Б. Е. срещу СД”У.-Н., Д. и сие”[населено място] за предаване владението на имот пл. № 64, който чрез ЧЗР е образуван за възстановената част парцел XVIII-64 в кв.1 по плана на КК”Ч.” с площ от 1072 кв.м. С решението е изразено становище, че по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност на решение на П. К. [населено място] въззивният съд е приел, че същото е постановено извън пределите на материалната компетентност на административния орган, като с него е било възстановено право на собственост върху имот, изгубил предназначението си на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Прието е, че актът на комисията не е произвел конститутивно действие и праводателите на ответника не се легитимират като собственици на спорния имот. В изложението на жалбоподателя не е представен препис от цитираното решение № 1200/04 г. на ВКС IV г.о.
С решение № 78/12.07.73 г. по гр.дело № 58/73 г. на ОСГК на ВС е изразено становище, че в рамките на задължението си за преценка на правопораждащите факти съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това без да го изменява или отменява да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Със същото решение е прието, че констатацията за нищожност на административния акт е от компетентност и на съда в рамките на задължението му за преценка на правопораждащите факти, че доколкото актът на администрацията е такъв факт, при разрешаване на възникнал между страните гражданско-правен спор съдът може без да го отменява или изменява само да констатира нищожността му и с оглед на това да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Решението е постановено по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС.
С обжалваното решение по реда на косвения съдебен контрол съдът е зачел действието на решение № 501/15.03.99 г. на ПК – сега ОСЗ[населено място], с което е възстановено правото на собственост върху лозе от 4.712 дка, находящи се в м.”М.” на наследниците на Н. Т. Т.. Прието е, че процесния имот представлява земеделска земя и възстановяването на правото на собственост се извършва по реда на ЗСПЗЗ. Следователно с обжалваното решение съдът е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК, с което е извършено възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ . Дали изводите на съда са правилни е въпрос на проверка правилността на обжалваното решение по реда на чл.290 от ГПК, но не и в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основания за допустимост на касационно обжалване. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивният съд не е разрешил поставения правен въпрос в противоречие с цитираната практика на ВКС и ВС и поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по петия правен въпрос дали решението на ОСЗ има вещноправен характер и дали е документ, легитимиращ собственика. С решение № 44/01.03.2004 г. по гр.дело № 2600/2002 г. на ВКС IV г.о. е прието, че решенията на общинските поземлени комисии нямат вещноправен характер, а само определят земите, собствеността върху които се възстановява, поради това техните решения не съставляват пречка за предявяване на искове за собственост, освен в хипотезите на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и пар.4и ПЗР на ЗСПЗЗ.
С решение № 1752/07.10.2004 г. по гр.дело № 1340/2003 г. на ВКС IV г.о. е прието, че в състезателното исково производство при спор за собственост на земеделска земя актът на общинската поземлена комисия сам по себе си не може да легитимира собственика, че е необходимо претендентът да докаже и начина по който е придобил имота до внасянето му в ТКЗС. Правният въпрос не е решен в противоречие с цитираните решения, тъй като същите не са постановени по сходни казуси. Освен това при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи своята активна материално-правна легитимация, като собственик на спорния имот. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по третия правен въпрос по приложното поле на чл.17а от ЗППДОбП/отм./ по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. С решение № 249/11.04.2007 г. по гр.дело № 2945/2005 г. на ВКС IV Б г.о. по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е прието, че дружеството-ищец е собственик на процесния имот на осн.чл.17а от ЗППДОбП, след като имотът е бил предоставен за стопанисване на държавната организация „С. И. и П.” и е бил включен в баланса на същата организация и фигурира и в баланса на дружеството-ищец към момента на учредяването му с разпореждане № 13/, 29.03.93 г. на М. С. С обжалваното решение е въззивният съд е приел, че включването на процесния имот в капитала на дружеството-жалбоподател[населено място] на МС № 13/29.03.93 г. няма вещно-прехвърлително действие, че не е установено по делото държавата да е придобила процесния имот № 1496 чрез отчуждително производство или на друго правно основание. Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с цитираното решение на състав на ВКС по гр.дело № 2945/2005 г. на IV Б г.о. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по този правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 173 от 10.12.2009 г по гр. дело № 234/2009 г. на Б. окръжен съд по подадена касационна жалба вх. № 51140/28.01.2010 г. от [фирма][населено място], чрез юрисконсулт А. К..
Указва на жалбоподателя [фирма][населено място] да внесе държавна такса в размер на сумата 52.89 лв. по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи платежен документ в едноседмичен срок от съобщението, в което да се впише, че при неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва да Председателя на II г.о. за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top