Р Е Ш Е Н И Е
№ 888
София 20.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1223/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от град В., подадена от пълномощника им адвокат Д, срещу въззивно решение №1222 от 22.11.2007 г. по гр. д. №807/2007 год. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателите неправилно въззивният съд е приел, че липсва идентичност между имота, закупен от наследодателя им с нотариален акт №157/1937 г. и възстановения им имот с решение №238 от 15.07.1994 г. на ПК – В. Записването на имота в разписния лист на кадастралния план от 1956 г. на друго лице не е основание да се приеме, че липсва идентичност. По делото е установено, че ответникът владее процесната реална част от имота без основание, тъй като на наследодателя му не е предоставено право на ползване. Това е така, защото бащата на ответника П не фигурира в нито един от списъците към протокол №8 от 19.05.1967 на ИК на ОНС – В. на лицата, на които е предоставено право на ползване по 21 ПМС/31.01.1963 г.
Ответникът по касационната жалба Г. П. З., град В., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Варненският окръжен съд е оставил в сила решение №467 от 14.02.2007 г. на Варненския районен съд по гр. д. №5095/2005 год., с което е отхвърлен предявеният от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу Г. П. З. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на реална част с площ 415 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на град В., кв. „В”, представляващ имот пл. №181 по помощния план на м. „В”, при граници на частта: имоти пл. №180, пл. №170, пл. №171 и останалата част от имот пл. №181, северната граница, на която част е означена със син цвят, а останалите граници – с черен цвят по скицата на в.л. Иван Д. на л.91 от делото. Въззивният съд е приел, че липсва идентичност между имота, закупен от наследодателя на ищците с нотариален акт №157/1937 г. и възстановения им имот с решение №238 от 15.07.1994 г. на ПК – В. , поради което искът е неоснователен.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че ищците не се легитимират като собственици на възстановения им в съществуващи стари реални граници с решение №238 от 15.07.1994 год. на ПК – В. имот – нива от 7.650 дка, находящ се терен по §4, в м. Кара А. , представляващ имот №7858 по кадастралния план от 1956 г. Към момента на издаване на решението на поземлената комисия реституционната процедура се счита за завършена с факта на издаване на позитивното решение. Индивидуализацията на имота е осъществена по действащия кадастрален план от 1956 г. От приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза се установява, че процесната част от имот пл. №181 по ПНИ от 2006 г. за м. „В” попада в границите на реституирания имот с посоченото по-горе решение на поземлената комисия. От техническата експертиза, приета във въззивното производство, е видно, че съобразно помощния план към ПНИ за м. „В” имотът, описан по нотариален акт №157/1937 г., с който наследодателят на ищците го е закупил, е идентичен с този, възстановен с решение №238 от 15.07.1994 г. на ПК – В. Наследодателят на ответника П се е снабдил с нотариален акт за собственост по реда §4 ПЗР ЗСПЗЗ върху 600/800 идеални части от имот пл. №181, находящ се в м. „Р” /”Н”/. При издаването на нотариалния акт е удостоверил качеството си на ползвател въз основа на предоставено право на ползване по 21 ПМС/31.01.1963 год. От скицата към техническата експертиза в първоинстанционното производство е видно, че част от този имот попада във възстановения на ищците имот по посоченото по-горе решение на поземлената комисия. Ето защо следва да се изследва въпросът дали на наследодателя на ответника е било предоставено право на ползване. Само снабдяването на с констативен нотариален акт за собственост, издаден на въз основа §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не удостоверява качеството му на ползвател. При оспорване на правото му на собственост въз основа на трансформиране на ползването по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в настоящото производство е следвало да се проведе пълно доказване относно наличието на всички предпоставки за придобиването на собствеността. Това не е направено. Не е доказано наличието на първата предпоставка, а именно да е бил ползвател на процесния имот въз основа на актове, изброени в разпоредбата на §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е установено, че той не фигурира в нито един от списъците към протокол №8 от 19.05.1967 на ИК на ОНС – В. на лицата, на които е предоставено право на ползване по 21 ПМС/31.01.1963 г. В представения от самия ответник, с отговора на въззивната жалба, списък към протокол №8 от 19.05.1967 на ИК на ОНС – В. под №106 е посочен Г. А. З. , а не наследодателят му П. Г. З. Освен това предоставеният за ползване съобразно този документ имот е различен от процесния – намира с в друга местност – „Ф”.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният иск трябва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 218.24 лв.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1222 от 22.11.2007 г. по гр. дело №807/2007 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от град В., срещу Г. П. З., град В., иск, че В. Н. Ж. и Т. Й. Т. са собственици на реална част с площ 415 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на град В., кв. „В”, представляващ имот пл. №181 по помощния план на м. „В”, при граници на частта: имоти пл. №180, пл. №170, пл. №171 и останалата част от имот пл. №181, северната граница, на която част е означена със син цвят, а останалите граници – с черен цвят по скицата на в.л. Иван Д. на л.91 от гр. д. №5095/2005 г. на Варненския районен съд, която е неразделна част от решението, като ОСЪЖДА Г. П. З., град В., да предаде В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от град В., владението на същия имот на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Г. П. З., град В., да заплати на В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от град В., 218.24 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.