ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 888
гр. С., 07.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 236 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. В. срещу решение № 1359 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 1899/07 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация П. С. П. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 61 от 31.05.2007 г. по гр. д. № 2059/06 г. на Районен съд гр. П. в частта, в която искът на А. В. за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване извършено с нот. акт № 117/02 г. е отхвърлен. Отменил е решението в частта, в която установителния иск на А. В. срещу П. С. за собственост на земеделски земи е уважен, както и в частта в която е прогласена нищожността на сделката обективирана в нот. акт № 117/02 г. на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие. Постановил е ново решение в отменената част, с което исковете са отхвърлени.
Видно е от данните по делото, че въззивният съд е приел за допустима подадената въззивна жалба. В първоинстанционното производство П. П. е бил представляван от адв. М. по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК /отм./. Като процесуален представител по силата на закона, в съдебно заседание той е заявил че поддържа въззивната жалба, затова съдът приел че порока на въззивната жалба е отстранен. По същество съдът приел че на ищцата, като наследник на П. В. и Г. К., била възстановена собствеността на пет земеделски имота. С нот. акт № 117 от 30.04.2002 г. тя продала имотите на А. М., а той ги продал на ответника. Тройна графична експертиза е установила че подписът за “продавач” върху нот. акт № 117 е на ищцата. По възражението на ищцата, че нот. акт е сключен пред помощник нотариус който нямал материална компетентност да изповяда сделката съдът счел, че към м. 04.2002 г., когато е сключена сделката, е действувала нормата на чл. 40 ЗННД в редакцията обн. ДВ, бр. 104 от 1996 г., в сила от 06.01.1997 г., според която помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност. Отношенията между нотариус и помощник се уреждат с договор, без да е било в сила ограничението въведено през 2003 г.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема че в изложението са формулирани няколко въпроса, които могат да бъдат обединени във следните два въпроса: дали е допустимо решение постановено по въззивна жалба която е подписана от неуточнено лице и може ли назначения особен представител да потвърди процесуалните действия на лице с неустановена самоличност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В жалбата се твърди че въззивното решение противоречи на приетото в Тълкувателни решения № 1 от 04.01.2001 г. и № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК ВКС. В тях се разглеждат конкретни въпроси свързани с въззивното и касационното производства и след като касаторът не е уточнил коя част от решенията има предвид, не може да се извърши преценка дали има противоречие на въззивното решение с цитираните тълкувателни решения.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, предвид противоречието на даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулирания въпрос с определение № 389 от 25.10.2004 г. по ч. гр. д. № 387/2004 г. на ВКС ТК. С него е прието, че правото на жалба е процесуалното право да се пренесе висящността на производството пред йерархически стоящия по-горен съд и поради това, е предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. В решение № 1213 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 707/2008 г., на ВКС IV ГО също е прието, че процесуалната дееспособност е призната от закона способност на правоспособното лице лично да извършва валидни процесуални действия, респективно лично спрямо него да се предприемат такива действия. Съдът следи служебно както за процесуалната дееспособност, така и за процесуалната правоспособност като призната от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Решения № 1267 от 22.01.2009 г. по гр. д. № 5544/07 г. на ВКС II ГО и № 1355 от 04.11.2003 г. по гр. д. № 2177/02 г. на ВКС ТК, както и определения № 58 от 13.03.2007 г. по ч. гр. д. № 174/07 г. на ВКС II ГО, № 328 от 26.08.2006 г. по ч. гр. д. № 308/06 г. на ВКС II ТО и № 102 от 20.09.1999 г. по ч. гр. д. № 119/99 г. на ВКС II ГО нямат отношение към формулираните въпроси тъй като касаят процесуалната дееспособност, а не процесуалната правоспособност.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Тъй като доводите не са развити, не може да се прецени кой правен въпрос е от значение за развитието на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1359 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 1899/07 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на А. П. В. в едноседмичен срок да внесе 20 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: