Р Е Ш Е Н И Е
№ 889
София 20.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1339/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ч. Ф., град С., срещу въззивно решение №282 от 07.12.2007 г. по гр. дело № 47/2007 г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според жалбоподателката въззивният съд необосновано е приел, че на 31.01.2002 г., когато са оформени пълномощните за изповядване на процесните договори за покупко-продажба, баща й Ч. П. Ф. е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Без основание са игнорирани изводите на приетата по делото тройна медицинска експертиза и е възприето особеното мнение на едно от вещите лица. Кредитирани са показанията на свидетелите на ответницата, които са заинтересовани от изхода на делото, а не и тези на свидетеля проф. д-р Ч. Не са обсъдени в тяхната цялост събраните по делото доказателства.
Ответницата по касационната жалба В. Ч. Ф., град С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският апелативен съд е отменил решение от 20.07.2007 г. на Софийския градски съд по гр. д. №31/2003 год. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлил предявените от А. Ч. Ф. срещу В. Ч. Ф. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожни поради липса на съгласие на договори за покупко-продажба на недвижими имоти – апартамент и дворно място с вилна сграда, находящи се в град С.. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява възможността на наследодателя на страните по делото към датата на упълномощаването за сключване на посочените по – горе два договора да разбира свойството и значението на постъпките си, т.е. да формира правно валидна воля.
Обжалваното решение е по същество правилно. Съдът е длъжен сам служебно да даде вярната правна квалификация на исковете, изхождайки от фактите и обстоятелствата, изложени в основанието на исковата молба, както и от правното естество на твърдяната недействителност на договорите. В случая предявените искове са с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като изложените обстоятелства в исковата молба и петитумът сочат невъзможност на наследодателя на ищцата да разбира и ръководи действията си вследствие на временно състояние, дължащо се на тежко заболяване. В случая е неприложимо ограничението по чл.31, ал.2 ЗЗД, тъй като това състояние не е било основание за поставянето му под запрещение. Въззивният съд е обсъдил всички тези посочени от ищцата факти и обстоятелства като само е определил неправилно правната квалификация на исковете. Неправилно определената от въззивния съд правна квалификация на исковете по същество не е довела до неправилност на обжалвания съдебен акт.
След анализ на събраните по делото доказателства обосновано въззивният съд е приел за безспорно установено, че наследодателят на ищцата Ч е преболедувал от хепатит Б и впоследствие е развил чернодробна цироза. Поради влошаване на състоянието му е настанен в МБАЛ „А” на 15.01.2002 г. и е починал на 13.02.2002 г. По време на упълномощаването за процесните договори към 31.01.2002 г. е лекуван в болницата по повод на чернодробна цироза, състояние след хепатална кома, но е бил в съзнание и е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че не може да се направи извод за опорочаване на волеизявлението в резултат на невъзможност да се разбират и ръководят действията, тъй като упълномощаването е било извършено съзнателно и разумно.
Всички събрани доказателства по делото, включително и свидетелските показания са обсъдени задълбочено, анализирани са в тяхната взаимовръзка и с оглед твърденията и възраженията на страните. Въззивният съд е направил това съобразно изискванията на процесуалния закон по свое убеждение, като решението е постановено въз основа на установените по несъмнен начин обстоятелства.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №282 от 07.12.2007 г. по гр. дело № 47/2007 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.