Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
С., 02.06. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдия Богданова гр.д. № 913 по описа за 2015 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.7, ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба на З. В. Димитрова от [населено място] срещу решение на Висшия адвокатски съвет от 12.12.2014 г., с което е оставена без уважение жалба срещу решение № 2 от 7.10.2014 г. на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия, [населено място], за отказ за вписване в адвокатската колегия. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
Ответната страна- Висш адвокатски съвет, чрез своя представител адвокат Х. изразява становище за оставяне без уважение жалбата. Излагат се съображения, че жалбоподателката не притежава необходимите нравствени и професионални качества да упражнява адвокатската професия, поради което отказът за вписване в адвокатската колегия е правилен.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че жалбата е подадена в срока по чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата.
С обжалваното решение Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение жалбата на З. В. Димитрова срещу решение № 2 от 7.10.2014 г. на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия, [населено място], за отказ за вписване като адвокат. Приел е, че е била вписана като член на адвокатската колегия през 1999 г. В периода от вписването до проведеното на 7.10.2014 г. заседание жалбоподателката била наказвана за извършени от нея дисциплинарни нарушения: с лишаване от право да упражнява адвокатската професия за срок от три месеца по дисц. дело № 1/2005 г. за извършено през 2005 г. неправомерно задържане на сумата 1932.43 лв. клиентски средства; с мярка по чл.78а НК, наложена глоба в размер на 900 лв., за съставяне на документ с невярно съдържание през 2005 г.; с глоба в размер на три минимални заплати за извършено през 2006 г. неправомерно задържане по своя сметка на сумата 20 000 лв., получени като присъдено обезщетение за клиенти; с лишаване от право да упражнява адвокатска професия и глоба в размер на една минимална заплата по дисц дело № 20/2009 г. за неизпълнение на задължения по чл.40, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за адвокатурата и нарушения по чл. 11, ал.3 и чл.19 от Етичния кодекс на адвоката; с лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три години по дисц. д. № 21/2009 г. за получена от клиент през 2008 г. и неотчетена сума в размер на 7510 лв. С присъда на Районен съд, [населено място] жалбоподателката е осъдена на една година лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години, за престъпление „измама”, като присъдата е влязла в сила на 23.06.2011 г.. Реабилитирана е по право през 2014 г. През периода 2010 г.- 2013 г. в кантората й са открити доказателства за извършвана от Димитрова адвокатска дейност.
При тези данни Висшият адвокатски съвет е приел за правилна преценката на Адвокатски съвет, [населено място], че Димитрова не притежава необходимите нравствени качества за изпълняване на адвокатските права и задължения. Този извод е основан на цялостното професионално поведение на Димитрова от момента на вписването й като адвокат през 1999 г. и времето след това, през което е била наказвана неколкократно по дисциплинарни и наказателни дела. В цялостната си дейност като адвокат допускала нарушения, насочени срещу имуществените интереси на клиентите си. През периода когато била лишена от адвокатски права извършвала действия спадащи в кръга на адвокатската професия. Според съвета цялостното поведение на Димитрова показва по категоричен начин, че не е налице положителна промяна, която да налага извод, че в действията си се ръководи от върховенството на закона и защитава интересите на клиентите по най-добрия начин. Изложил е съображения, че няма данни да са настъпили такива промени, които да дадат основание да се приеме, че притежава необходимите професионални и нравствени качества за упражняване на адвокатската професия.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е мотивирано и тези мотиви почиват на установените факти за извършени дисциплинарни нарушения и престъпления, които са в пряка и непосредствена връзка с нравствените и професионални качества на Димитрова за упражняване на адвокатската професия. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 З.. Адвокатския съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване права на адвокат, посочени в чл.4 и чл.5 З.., вкл. тези по чл.4, ал.1,т.5- кандидатът да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Тази проверка е предоставена на оперативната самостоятелност на Адвокатския съвет, като орган, произнасящ се за вписването на адвоката. Това следва и от аналогията с разрешението на случаи при подобно изискване- по чл.162, т.3 от Закона за съдебната власт. Практиката по приложението на разпоредбата приема, че проверката на изискуемите нравствени и професионални качества е от изключителна компетентност на органа по назначаването. Тя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай, отказът е мотивиран с липсата на такива качества, отчитайки поведението на жалбоподателката през цялото време от вписването й през 1999 г. Преценката на нравствените качества трябва да се основава на действителните факти, наличието или липсата на които подлежи на съдебен контрол, но самата оценка на фактите относно нравствените качества съвета извършва в рамките на притежаваната от него оперативна самостоятелност и тази оценка не подлежи на контрол за законосъобразност. В настоящия случай, не се спори по факта, че жалбоподателката е извършила посочените нарушения и престъпления, а преценката на тези факти е от компетентност на Адвокатския съвет.
Неоснователен е доводът, че предишните наказания са погасени по давност и при преценка на поведението на жалбоподателката те не следва да се вземат предвид. Посочените в решението минали наказания и осъждания са взети предвид единствено с оглед преценка на качествата на кандидата за адвокат, поради което в случая не става въпрос за възбуждане и реализиране на дисциплинарна отговорност. Неоснователен е и доводът, че в тригодишния период на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатската професия” срещу жалбоподателката нямало подадени жалби от клиенти. Установено е, че през този период същата е извършвала дейности свързани с професионалните действия на адвоката. Този факт е взет предвид от съвета при преценката притежава ли същата необходимите качества да бъде адвокат. Д., че наложеното й наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три години” е неправилно, тъй като с влязъл в сила съдебен акт е установено, че не е извършила деянието за което е наказана е неоснователен. Дисциплинарното наказание е оставено в сила с решение на Висшия дисциплинарен съд от 14.05.2010 г. по дисциплинарно дело № 29/2010 г., което е окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение, взето на заседание на Висшия адвокатски съвет на 12.12.2014 г., с което е оставена без уважение жалбата на З. В. Димитрова срещу решение № 2 от 7.10.2014 г. на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия, [населено място], за отказ за вписване в адвокатската колегия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: