РЕШЕНИЕ
№ 89
София, 22 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3409 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 65/29.03.2018 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 78/2018, с което е потвърдено решение № 668/22.12.2017 на Дупнишкия районен съд по гр. д. № 1075/2017, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на работа. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правното значение на връчването на заповед за отмяна на уволнението и на последваща заповед за уволнение, преди предявяването на иска за оспорване на уволнението с предходната заповед.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че работникът или служителят има право на иск и може да оспорва законността на уволнението, доколкото съществува правен спор между него и работодателя.
Спор за законността на уволнението може да възникне, когато волеизявлението на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение породи действие, т.е. когато то достигне у адресата. Възникналият спор може да бъде прекратен преди предявяването на иск, ако у работника или служителя достигне волеизявление на работодателя за отмяна на уволнението, по силата на което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила. След като такова волеизявление достигне у работника или служителя, неговото право да оспорва уволнението с иск се погасява. Ако след възстановяването на трудовото правоотношение последва ново уволнение, то – последващото уволнение може да бъде оспорено с иск.
При наличието на правен спор работникът или служителят може да отнесе спора пред съд, който да го реши въз основа на събраните доказателства. След като искът е предявен работодателят-ответник не може отмени уволнението. Той може да признае иска, да постигне спогодба с ищеца, ищецът да се откаже или да оттегли предявения иск (със или без съгласието на ответника) – в първия случай съдът постановява решение при признание на иска, във втория одобрява спогодбата, а в последните – прекратява производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Библиотекар“, като със заповед (изпратена по пощата с обратна разписка) е получила заповед № 4/03.05.2017, с която й е било наложено наказание „уволнение“ на основание чл. 187, т. 7, т. 10, вр.чл. 188, т. 3 КТ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „отказ да изпълни заповед на председателя на читалището за прекратяване на 24 месечен неплатен отпуск и да се върне на работа в едномесечен срок от получаване на заповедта за прекратяване на неплатения отпуск“. Със заповед № 1/29.07.2016, на ищцата е било разрешено ползването на неплатен отпуск за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2016 г. и заповед № 2/31.10.2016 г., с която е било разрешено ползването на неплатен отпуск по чл. 160 КТ за срок от 18 месеца, считано от 01.02.2017 г. От своя страна ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че заповедта за уволнение е била анулирана с нова заповед № 5/29.05.2017, поради неспазването на процедура за изслушване на лицето или представяне от него на писмени обяснения за неявяване на работа след прекратяване на неплатения отпуск. Съгласно представен протокол от 02.06.2017 г., на ищцата в кабинета й са предадени 2 броя писма – за присъствие на инвентаризация и за даване на писмени обяснения за неявяване на работа след прекъсване на незаконно разрешен 18-месечен неплатен отпуск, като тя е взела писмата, прочела ги е, но е отказала да ги подпише (с писмо изх. № 7/29.05.2017, подписано от председателя на читалището, адресирано до ищцата се сочи, че заповед № 4/03.05.2017 за дисциплинарното й уволнение е отменена, като се отправя покана да даде писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ за неявяване на работа, съгласно заповед № 1/07.04.2017 г. за прекратяване на неплатения отпуск). Ищцата е изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, като е заявила, че председателката на читалището М. Г. без уговорка е отишла на новото й работно място, направила скандал, говорили за инвентаризация, оставила документи, които тя преснела и в последствие, без да чете – предала на своя адвокат. Разпитаната по делото свидетелка от своя страна е заявила, че заедно с Гаведска, с която е в приятелски отношения, са посетили ищцата, като от проведения разговор разбрала, че тя е материално отговорно лице и трябва да предаде някакви неща, като на ищцата били връчени документи, които тя е прочела и си е направила копия на копирна машина. Производството по делото първоначално е било прекратено, но с определение на Кюстендилския окръжен съд по в. ч. гр. д. №522/2017 е отменено определението на Дупнишкия районен съд и същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като е прието, че не е установено заповедта за отмяна на уволнението да е била връчена на служителката срещу подпис, а при невъзможност това да бъде сторено – да е била изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, по аналогия на изискването на чл. 195, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че съгласно доказателствата по делото, ответникът не е доказал спазването на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, още повече, че с издаването на заповед №5/29.05.2017г. – изрично извънсъдебно е признал, че процедурата по изслушване на лицето или представяне на обясненията му не е била спазена. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника, че ищцата умишлено не желаела да получава писма и заповеди, доколкото по делото липсват данни до нея въобще да е била отправяна покана за искане на обяснения във връзка с нарушението, за което е била уволнена. Не са приети и възраженията на ответника, че процесната заповед въобще не е породила правни последици, тъй като не е била подписана и не е била връчена на служителката, като трудовото правоотношение е било прекратено, но с последваща заповед № 7, която е връчена с куриер на 14.06.2017 г., преди издаването на която са били поискани обяснения от ищцата. Въззивният съд е приел, че е налице издадена писмена заповед, носеща подпис за работодател на председателя на Читалището, а представеният по делото екземляр от нея действително не е подписан от ищцата, която я представя като приложение към исковата молба, с изричното изявление, че заповедта е била получена по пощата чрез препоръчано писмо с обратна разписка (което не е оспорено от ответника). Предвид изложеното, съдът е приел, че най-късно към датата на подаване на исковата молба в съда, на ищцата е била връчена заповедта от 03.05.2017 г., с което са настъпили и правните последици от нея, а подобно възражение ответникът не е направил в първоинстанционното производство, нито е възразил, поради което този въпрос не може да бъде повдиган за първи път пред въззивната инстанция. По повод твърденията на въззивника, че е поправил пропуските при издаването на заповед № 4/03.05.207 с издаването на заповед № 7 (която не е част от доказателствата по делото, като липсват и доказателства за връчване на подобна заповед на служителката), е прието, че тя не е предмет на делото и не следва да се обсъжда нейната законосъобразност, тъй като в случая работодателят е издал оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която впоследствие е отменил като е приел, че е незаконосъобразна и е издал втора заповед за уволнение.
Правилно въззивният съд е приел, че с исковата молба се оспорва законността на уволнението със заповед № 4/03.05.207 за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че е извън предмета на делото законността на последващото уволнение със заповед № 7/13.06.2017.
Неправилно обаче въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим. Определението на Кюстендилския окръжен съд по ч.гр.д. № 522/2017, с които е отменено определението на Дупнишкия районен съд за прекратяване на производството по делото, като същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия е задължително за първоинстанционния съд, но то не е задължително за въззивния.
За работодателя не съществува задължение да изпрати по пощата книжа, които работникът или служителят е отказал да приеме. Изпращането по пощата на книжа е възможност, от която работодателят маже да се възползва по своя преценка, когато работникът или служителят отсъства от работа. Работодателят винаги може да удостовери получаването на книжа от работника или служителя със свидетелски показания.
По делото е установено, че искът за оспорване на законността на уволнението със заповед № 4/03.05.207 е предявен на 21.06.2017 г., а преди това на 02.06.2017 г. на ищцата е предадено адресирано да нея писмо изх. № 7/29.05.2017, подписано от председателя на читалището, в което се сочи, че заповед № 4/03.05.2017 за дисциплинарното й уволнение е отменена, като се отправя покана да даде писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Ищцата е взела писмото, прочела го е, но е отказала да удостовери с подписа си неговото получаване.
Видно от изложеното ищцата е уведомена за отменяването на заповед № 4/03.05.207 за нейното уволение. Без правно значение е дали оригиналът и или копие от заповед № 5/29.05.2017 за отмяна на уволнение е приложена към писмото и също е връчена, тъй като волеизявлението на работодателя, е възпроизведено и в подписаното от него писмо № 7/29.05.2017. Действие поражда волеизявлението, а не документът, който го съдържа. Волеизявлението достига у адресата, независимо от това в какъв документ е облечено.
Обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по предявените искове – прекратено съгласно чл. 293, ал. 4 ГПК.
При този изход на делото на ответника по исковете Народно читалище „Пробуда – 1902“, [населено място], [община], Кюстендилска област следва да бъде присъдена сумата 743,60 лева разноски за всички инстанции.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 65/29.03.2018 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 78/2018.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване незаконността на уволнението със заповед № 4/03.05.2017 и за възстановяване на работа.
ОСЪЖДА С. А. Б. от [населено място], [община], Кюстендилска област да заплати на Народно читалище „Пробуда – 1902“, [населено място], [община], Кюстендилска област сумата 743,60 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.