О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София,24.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 321 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 8092 от 13.11.2014 г., подадена от Г. А. Г. чрез адвокат А. Н. Ч. от АК – П., която е насочена против решение № 433 от 13.10.2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д. № 185/2014 г.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК, придружена е от изложение по чл.280, ал.1 ГПК и е насочена срещу решение с цена на обуславящия иск над 5 000 лв.
Ответницата по касация М. Г. Д. е депозирала отговор чрез адвокат В. Г. П. от АК – П., като възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване и срещу основателността на касационната жалба.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:
С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл.258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил решение № 42 от 17.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 786/2013г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г. Д., предявен против З. П. Г., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си Г. А. Г., С. Г. Г. и П. Г. Г., за осъждането им да премахнат изградената камина в собствения им апартамент № 5, както и за заплащане на обезщетение за причинени вреди до размера на 377,38 лв., както и в частта с която ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски от 300 лв., вместо което е постановено осъждането на Г. А. Г., С. Г. Г. и П. Г. Г. ДА ПРЕМАХНАТ построената в собствения им апартамент № 5 на етаж 2, намиращ се на [улица] [населено място], имот с идентификатор 55155.501.361.1.5, К., изградена от огнеупорни тухли и облицована с мрамор и включена към съществуващ комин, разположена до стената на сервизното помещение и от външния източен зид на помещението до врата на същото помещение, с дължина на камината от 1,90 м и тежаща 900 кг, както и да заплатят на М. Г. Д. сумата 377,38 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващи стойността на строително-монтажните работи и труд, необходими за отстраняване на уврежданията, получени по тавана на апартамента на М. Г. Д. от строежа на процесната камина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 108 лв. разноски по делото за двете инстанции. Решението на районния съд е потвърдено в останалата част, с която иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 377,38 лв. до пълния претендиран размер от 800 лв.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са собственици на самостоятелни обекти в етажна собственост – апартаменти, като апартаментът на Г. А. Г., С. Г. Г. и П. Г. Г. (с № 5) е разположен непосредствено над апартамента на М. Г. Д. (с № 1) и има същата конфигурация и разположение на стаите в него такива, каквито са и в нейния апартамент. В апартамент № 5 е построена камина през 1999 г. Установено е наличието на пукнатини по пода на апартамент № 5 в частта, в която са поставени теракотни плочки, непосредствено разположени до построената камина, която пукнатина има същото разположение, направление и размери, каквито има и пукнатината на тавана на всекидневната стая в апартамент № 1. Изводът, формиран в решението на районния съд въз основа на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, че изградената в апартамент № 5 камина не е в нарушение на нормативните изисквания, доколкото за този вид преустройство не се налага издаване на разрешение, съгласно чл.151 ЗУТ, както и за недоказаност по несъмнен начин, че именно в резултат от изграждането на тази камина е получена пукнатината на тавана на всекидневната на апартамент № 1, е окачествен като необоснован. Отчетено е, че приетите по делото две заключения на съдебно-техническата експертиза са имали за задача да установят причината за появата на пукнатината в апартамент № 1, като вещото лице е дало взаимноизключващи се отговори : в основното заключение (изготвено, без да е извършен оглед в апартамент № 5) като причина е посочено увеличаването на товара върху стоманобетоновата плоча вследствие на изграждането на камината, а в допълнителното (изготвено след оглед в апартамент № 5) – че появата на пукнатина е основно от некачествено изпълнение на строителството като ниска марка бетон, недобре уплътнен бетон, недостатъчно бетоново покритие, както и от допълнително слягане на сградата. Срещу възприемането на извода от допълнителното заключение и поставянето му в основата на отхвърлителното първоинстанционно решение са заявени оплаквания за необоснованост във въззивната жалба, депозирана от М. Г. Д.. От своя страна, произнасяйки се по реда на чл.267 ГПК, въззивният съд е приел, че заявените във въззивната жалба доказателствени искания, насочени към опровергаване на възприетия от районния съд извод, са преклудирани и е отказал събирането им. В решението си въззивният съд е кредитирал съдържащото се в основното заключение изявление, че пукнатината в апартамент № 1 са дължи на пренатоварената от камината плоча, с което е обосновал уважаването на исковете за премахване на съоръжението и осъждане на собствениците на апартамент № 5 да заплатят на М. Г. Д. разноските по отстраняване на уврежданията в апартамент № 1.
С изложението си касаторът моли касационното обжалване да бъде допуснато по следните правни въпроси: (1) Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата и (2) Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото.
Посочено е, че възприетото от въззивния съд във връзка с първия въпрос противоречи на т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и ППВС № 1 от 13.07.1953 г., а по втория – с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г., ВКС, І г.о., Решение № 67 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 745/2010 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 60 от 25.03.2013 г. по т.д.№ 475/2012 г., ВКС, ІІ т.о. и Решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 644/2010 г., ВКС, І г.о.
Първият от така формулираните въпроси засяга правомощията на въззивната инстанция, функционираща от една страна при условията на ограничения за събирането на доказателства, а от друга – при наличието на регламентация за служебно назначаване на вещо лице при необходимост от специални знания за изясняване на възникнал по делото въпрос. Задължителни разяснения в тази връзка са дадени с т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, съгласно които, когато във въззивната жалба са заявени оплаквания за необоснованост на определена фактическа констатация, въззивният съд може служебно да назначи експертиза за установяване на съответния правнорелевантен факт, без при това да е необходимо въззивникът да е заявил искане за назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице. Посоченото ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, както и цитираната от касатора задължителна съдебна практика, формирана при действието на отменения ГПК (т.10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и ППВС № 1 от 13.07.1953 г.) не дават отговор на формулирания въпрос дали в условията на ограничен въззив второинстанционният съд разполага освен с правомощието да инициира назначаването на експертиза относно правнорелевантен факт, така също да постанови допълнително изслушване на вещо лице за отстраняване на неяснота във вече прието от първоинстанционния съд заключение на експертизата. Въпросът „Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата” има изискваното обуславящо значение по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалването следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория формулиран от касатора въпрос – „Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото”, поради противоречие с разрешението по Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г., ВКС, І г.о., доколкото изложените от въззивния съд мотиви свидетелстват за кредитиране на единия от двата взаимно изключващи се варианти на заключение на съдебно-техническата експертиза, без при преценката на същото то да е обсъдено във връзка с останалите събрани по делото доказателства.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 57,55 лева (50 лв. във връзка с иска по чл.109 ЗС и 2% върху сумата 377,38 лв.).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 8092 от 13.11.2014 г., подадена от Г. А. Г. чрез адвокат А. Н. Ч. от АК – П., против решение № 433 от 13.10.2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.гр.д. № 185/2014 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2015 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Г. А. Г., чрез процесуалния му представител адвокат А. Н. Ч. от АК – П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 57,55 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: