2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 189/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
гр. София, 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 189 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
В. М. К. и Я. Ч. Я. обжалват решение № 1268 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1321/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация А. В. Д. и К. Г. Д. оспорват жалбата.
Ответникът по касация С. М. Т. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1342 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 4320/08 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което отхвърлил предявения от касаторите срещу А. Д. и С. Т. иск за делба на жилищна сграда № 1 намираща се в ПИ № 10135.51.445 по КК на [населено място]. За да отхвърли иска въззивният съд приел че процесната сграда била построена през 1968 – 1970 г. от съпрузите А. и В. Б.. Сграда № 2 била пристроена от дъщеря им С. и съпругът и Я. през 1980 г. В. починал през 1972 г. , като преживялата съпруга А. получила ? ид. ч., а децата С. и А. получили по ? ид. ч. С. направила отказ от наследство който не бил вписан, затоване е породил правни последици. Съдът приел че доаговора за дарение сключен през 1993 г. с който А. дарила на дъщеря си Алес ? ид. ч. от сграда не е прехвърлил право на собственост,. Разгледал е обаче възражението на А. за придобиване на имота по давност като приел, че тя, е придобила собствеността на сградата по давност.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос допустимо ли е съделител, който в срока за отговор е оспорил само квотите на съсобственост, да заяви след първото заседание придобиване в изключителна собственост по давност, без да са налице нововъзникнали или нови обстоятелства и доказателства и за преценка на доказателствата във връзка с възраженията за придобивна давност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че въпросът свързан с дейността по преценка на доказателствата е фактически, а не правен, затова не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Настоящият състав счита, че Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленум на ВС за обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 и 14 СК няма отношение към въпроса. Съдебната практика изразена в решения № 517 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 2340/08 г., на ВКС III ГО, № 620 от 25.06.1993 г. по гр. д. № 211/93 г., на ВС I ГО, № 1265 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5077/07 г. на ВКС I ГО, № 639 от 02.10.2009 г. по гр. д. № 497/08 г., на ВКС III ГО, № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/03 г., на ВКС ІV ГО и № 412 от 10.06.2004 г. по гр. д. № гр. д. № 1396/03 г. на ВКС I ТК също не са основание за допускане на касационно обжалване, тъй като приетото в тях няма връзка с формулирания процесуалноправен въпрос за преклузията на възражението за давност съгласно разпоредбите на действащия ГПК.
Налице е хипотезата за допускане на касационното обжалване, предвид противоречието на даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулирания въпрос с практиката, изразена в решения № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/09 г. на ВКС I ГО и № 217 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 367/09 г.на ВКС II ГО, според които действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения. Чл. 133 ал. 1 ГПК предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1268 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1321/10 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на М. К. и Я. Ч. Я. в едноседмичен срок да внесат 50 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: