5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
С., 03.07. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3053 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при В. апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Република България, против въззивно решение № 66 от 12.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, 3 с-в, в частта му, с която е обезсилено решение № 172 от 18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 722/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което ОД на МВР [населено място] е бил осъден да заплати солидарно с Прокуратурата на РБ [населено място], сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на С. С. И. от [населено място], вследствие провежданото ДП извън разумния срок по чл. 6, § 1 К., на основание чл.2б З., със законните последици и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо, както и в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение Прокуратурата на РБ [населено място] е осъдена да заплати на С. С. И. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие провежданото ДП извън разумния срок по чл. 6, § 1 К., на основание чл. 2б, вр. с чл. 4 З., вр. с чл. 6, § 1 К., заедно със законната лихва, считано от 31.05.2013 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв. е отхвърлен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси от материално и процесуално естество, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, както следва: следва ли да се приеме за разглеждане иск с правно основание чл. 2б, вр. с чл. 4 З., вр. с чл. 6, § 1 К., ако ищецът не е представил доказателства за липсата на споразумение по Глава трета „а” ЗСВ, т.е. административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а” ЗСВ положителна процесуална предпоставка ли е за надлежното упражняване на правото на иск; следва ли да се приеме за разглеждане иск с правно основание чл. 2б З., вр. с чл. 6, § 1 К., ако липсва активна процесуалноправна легитимация на ищеца, когато той няма качеството на страна в производството, а е свидетел по висящо досъдебно производство; допустим ли е иск по чл. 2б З. в хода на висящо производство, което е било образувано преди влизане в сила на З./ДВ, бр. 98/2012 г./, с който е въведена тази правна норма; допустим ли е иск по чл. 2б З. в хода на висящо наказателно производство, с който се претендира бавност на производството като цяло, а не отделни нарушения, разбирани като отделни периоди на бавност в рамките на съответното производство; относно съдържанието на предвидените в чл. 2б, ал. 2 З. критерии, които съдът е длъжен да вземе предвид при решаването на въпроса нарушено ли е правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, както и относителната тежест на посочените критерии едни спрямо други; относно задължението на ищеца да докаже действително претърпени неимуществени вреди поради прекомерната продължителност на воденото производство, за които правни въпроси твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е и материалноправният въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика и се позовава на т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ОД МВР [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Р. Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционото решение и изразява становище за нейната основателност в останалата част.
Ответницата по касационната жалба С. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Й. от АК-Велико Т. я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 2б З., вр. с чл. 6, § 1 К., с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която ОД на МВР [населено място] е бил осъден да заплати солидарно с Прокуратурата на РБ [населено място], сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на С. С. И. от [населено място], вследствие провежданото ДП извън разумния срок по чл. 6, § 1 К., на основание чл.2б З., със законните последици и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо и го е потвърдил в частта му, с която Прокуратурата на РБ [населено място] е осъдена да заплати на С. С. И. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие провежданото ДП извън разумния срок по чл. 6, § 1 К., на основание чл. 2б, вр. с чл. 4 З., вр. с чл. 6, § 1 К., заедно със законната лихва, считано от 31.05.2013 г. до окончателното изплащане. Съдът е приел, че искът по чл. 2б З. е недопустим по отношение на ответника ОД на МВР [населено място], тъй като такъв иск може да бъде предявен срещу орган на съдебната власт, какъвто безспорно този ответник не е, поради което не се явява пасивно процесуално легитимиран то този иск. В. съд е уважил предявения иск срещу Прокуратурата на РБ като е приел, че тя е надлежен ответник, а ищцата е процесуално легитимирана да го предяви, независимо, че не е страна по досъдебното производство, тъй като е била заинтересована от неговото приключване в разумен срок, защото й е бил отнет лек автомобил, приобщен по делото като веществено доказателство и за продължителен период от време тя е била лишена от ползването му. В тази връзка съдът е приел, че в случая срокът на разследване е надхвърлил три години/досъдебното производство е образувано на 01.06.2010 г./, който с оглед на извършеното престъпление по чл. 345, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител, не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което е налице неоправдано забавяне на наказателното производство от страна на органите на прокуратурата. Приел е, че тя е претърпяла неимуществени вреди от нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, които с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е определил, че могат да бъдат репарирани със сумата от 3 000 лв.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че тъй като касаторът-ответник е формулирал процесуалноправни въпроси, свързани с допустимостта на обжалваното въззивно решение, а според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Поставените от касатора материалноправни въпроси ще бъдат разгледани като касационни доводи, доколкото обжалваното решение бъде счетено да допустимо в обжалваната му осъдителна част.
В. решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с която ОД на МВР [населено място] е бил осъден да заплати солидарно с Прокуратурата на РБ [населено място], сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на С. С. И. от [населено място], вследствие провежданото ДП извън разумния срок по чл. 6, § 1 К., на основание чл.2б З., със законните последици и е прекратено производството по делото в тази част като недопустимо, не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е посочен правен въпрос от значение за изхода на спора като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По исковете по чл. 2, чл. 2а и чл. 2б З. прокуратурата не дължи внасянето на държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 66 от 12.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, 3 с-в, в частта му, с която е уважен искът на С. С. И. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие провежданото ДП извън разумния срок по чл. 6, § 1 К., с правно основание чл. 2б, вр. с чл. 4 З., вр. с чл. 6, § 1 К., заедно със законната лихва, считано от 31.05.2013 г. до окончателното изплащане, по касационна жалба с вх. № 1416 от 26.03.2014 г. на Прокуратурата на РБ.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: