О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София , 18.08.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 371/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” О. гр. П. ч. адвокат С, срещу въззивното решение № 669 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 570/08 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 34 от 13.05.2008 г. по гр. д. № 881/06 г. на Плевенския районен съд, е уважен иск по чл. 108 ЗС, като касаторът е осъден да предаде на О. гр. П. владението върху избени помещения под сутерена на триетажна сграда, находяща се в гр. П., ул. “. № 1* имот пл. № 5* от кв. 116а, преустроени като част от търговски обект кафе-сладкарница с площ от 44.6 дка и обособени като сепаре с площ от 12.6 кв. м. и помещение за инсталации и съхранение на инвентар с полезна площ от 32 кв. м. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците П. Г. Д., Б. Г. Д., Х. В. Б., Е. С. Б., Л. Б. Д. , К. С. Д. , О. гр. П., областният у. на О. с административен център гр. П. и Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на I-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Предмет на иска за ревандикация са избени помещения, отчуждени от наследниците на Х. Х. Б. през 1987 г. по реда на ЗТСУ /отм./, придобити ч. посочения способ от държавата и преминали в собственост на общината на основание пар. 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА от 1991 г., с влизане на закона в сила на 17.09.1991 г., и с оглед данните по делото, че спрямо обектите не са заявявани реституционни претенции и те не подлежат на връщане на предишните им собственици.
Касаторът се позовава на договор от 08.12.1997 г. по чл. 212 ЗЗД, с който С. Х. Б. му продал наследствените си права от Х. Б. и тези, получени от починалата му сестра Е, и сключен на 14.04.1998 г. договор за доброволна делба с държавата, ч. областния у. , ч. който дружеството получило 1/3 ид. ч. от складовото помещение. Въведен е довод, че дружеството е придобило правото на собственост на основание чл. 79, ал. 2 ЗС, упражнявало фактическата власт като добросъвестен владелец.
Въззивният съд приел, че към момента на сключване на договорите, съставляващи основание на владението, спорните помещения са били общинска собственост. Дружеството е могло да придобие, в качеството на недобросъвестен владелец, правото на собственост с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но този срок не е изтекъл до предявяване на иска на 28.03.2006 г. Отделно от това в определени периоди от време по отношение на спорните обекти давност изобщо не е могла да тече, предвид нормите на чл. 7, ал. 1 ЗОбС в първоначалната редакция, в сила от 01.06.1996 г. до изменението по ДВ, бр. 96/99 г., която изключва придобиването по давност на имоти общинска собственост, без оглед вида на собствеността – публична или частна, и нормата на пар. 1 от ЗДЗС – ДВ, бр. 46/2006 г., с последващи изменения по ДВ, бр. 105/2006 г. и бр. 113/2007 г., с който се спира, считано от 31.05.2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване са налице по следните съображения:
За да приеме, че касаторът е недобросъвестен владелец и затова придобиването на имота може да стане само по реда на дългата давност, въззивният съд взел предвид данните, че при сключване на договора от 08.12.1997 г. продавачът на наследство С. Б. не е бил собственик на помещенията, тъй като отчуждаването не е отменено, а делбата от 1998 г. е нищожна като сключена без участие на собственика О. гр. П.. А. за прехвърляне на наследствени права, извършен в нотариално заверена форма, не е преценен от гледна точка годност да бъде юридическо основание на добросъвестно владение. Затова и нормативно установената забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост, и спирането на течението на давността спрямо такива имоти, са обсъдени само с оглед хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Тъй като разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС е сравнително нова и по нея няма формирана трайна практика, то е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съществените за спора въпроси за вида на установеното от касатора владение и възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност относно спорните помещения.
Останалите повдигнати от касатора въпроси относно задължението на съда да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, допустимостта един съсобственик да предяви срещу друг съсобственик иск по чл. 108 ЗС с претенция да получи реална част от едно функциониращо като цяло заведение, непосочването в диспозитива, че решението е постановено при участието на трети лица-помагачи, следва да се обсъдят при разглеждането на касационната жалба по същество, тъй като съставляват доводи за наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 669 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 570/08 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от О. гр. П. срещу “М” О. гр. П..
У. на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 /тридесет лв./ лева и да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда в същия срок, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: