– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 892
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 25.01.2017 (двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 60 217 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 780/16.12.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 2256/19.11.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 1572/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил изцяло решение № 50/01.12.2011 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-3 състав, постановено по гр. д. № 1282/2010 година и е постановил ново, с което е отхвърлил предявените от [фирма] [населено място] срещу А. „М.“ [населено място] и М. на ф. [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 339 370.48 лева, представляваща платени отчисления при първоначална липса на основание за периода от 14.05.2005 година до крайния срок на всеки един от сключените между страните договори, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2010 година до окончателното плащане.
В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен така както е предявен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице са основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. [населено място] е подало отговор на същата с вх. № 1040/26.01.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2256/19.11.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 1282/2015 година. И такова не трябва да се допуска, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Ответникът по касационната жалба А. „М.“ [населено място] не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 04.12.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 16 780/16.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Апелативен съд София е приел от фактическа страна, че между [фирма] [населено място] и А. „М.“ [населено място] са били сключени договори за осъществяване на валутна търговия, въз основа на които дружеството е трябвало да извършва отчисления от реализирания оборот за всеки един от обектите, предмет на конкретния договор, към агенцията в размери от 0.5 % или 1.5 %, в зависимост от всеки един договор. Не съществувал спор, че на 30.12.2013 година Министърът на финансите е издал общо шест броя разрешителни, с които на [фирма] [населено място] е разрешено да извършва безмитна търговия, съгласно ЗА (отм.) и ППЗА (отм.). Всяко едно от тези разрешени е било издадено за срок от три години, считано от изтичането на заварения договор, сключен между [фирма] [населено място] и А. „М.“ [населено място] на 18.12.1991 година и на 30.11.1995 година, удължен с десет месеца. В т. 4 от всяко от тези разрешителни изрично било упомената, че [фирма] [населено място], ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец, отчислява по сметка на А. „М.“ [населено място] 2 на сто от стойността на реализирания през предходния календарен месец стокооборот. Разрешенията в тази си част са били обжалвани от [фирма] [населено място] и потвърдени с решение № 674/14.01.2011 година, постановено по адм. д. № 5730/2010 година по описа на ВАС, І-во отделение, което от своя страна е потвърдено с решение № 5849/27.04.2011 година, постановено по адм. д. № 2354/2011 година по описа на ВАС, петчленен състав. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че общия размер на направените от [фирма] [населено място] отчисления за периода от 14.05.2005 година до крайния срок на всеки от договорите за валутна търговия е 455 996.69 лева, докато размерът му съгласно сключените през 1991 година и пред 1995 година договори би бил 116 626.21 лева. В срока на действие на тези договори била настъпила промяна в нормативната база, като с нормата на § 56 от ПЗРЗИД на Закона за митниците, обнародван в ДВ бр. 63/2000 година е предвидено, че лицата, получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на ПМС№ 15/1991 година за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия, какъвто е и [фирма] [населено място] могат да извършват безмитна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между тях и ГУ”М.”, но не по-късно от 31.12.2002 година. Тази разпоредба е била отменена с § 26, ал. 2 от ЗИДЗА, обнародван в ДВ бр. 110/21.12.2001 година, която от своя страна е установила, че лицата получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на ПМС № 15/1991 г. на МС, заварени към 01.12.2001 година могат да извършват валутна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между ГУ”М.”, удължен с десет месеца, през които същите са задължени да правят ежемесечни отчисления, съобразно първоначалната уговорка, като следва от ал. 3 на разпоредбата. В последствие с § 15 от ЗИДЗА, който е в сила от 01.01.2002 година бил изменен текстът на чл. 12в от същия закон, като е предоставено правомощие на Министъра на финансите да издава разрешение за безмитна търговия, като редът за това се определя с наредба на посочения министър. Издадената в изпълнение на тази законова делегация Наредба № 8/03.10.2002 година на Министъра на финансите в § 2, ал.1 регламентирала статута на заварените безмитни оператори, давайки им възможност да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс. С последващо изменение на ЗА, обнародвано в ДВ бр.118/2002 година, което било в сила от 01.01.2003 година-в § 20, ал. 2 било прието, че заварените безмитни оператори могат да упражнят предоставените им права и да подновят договорите, като получат ново разрешение за същите обекти до края на 2003 година Срокът на това разрешение започвал от изтичане на срока на заварения договор. В ал. 2 на същия § 20 било посочено изрично, че тези лица правят ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот за безмитна търговия по сметка на А. „М.” за 10-месечния период. Именно при действието на тази разпоредба на [фирма] [населено място] са издадени обсъдените общо шест броя разрешения от Министъра на финансите от 30.12.2003 година. Тези разрешения били продължили срока на действие на вече предоставените права на [фирма] [населено място] при преходно установените условия и ред за упражняване на безмитна търговия-тези, при който са били сключени договорите с А. „М.“ [населено място] с изтекъл срок на действие, като са създали единствено ново условие – отчисленията от 2 на сто в полза на агенцията. С оглед на това е прието, че направените от [фирма] [населено място] са направени на правно основание
Във връзка с това с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставило правните въпроси за това:
1. налице ли е в процесния случай и допустимо ли е съобразно действащите правни норми разширително тълкуване на разпоредбата на V 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.), изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес;
2. налице ли е в процесния случай и допустимо ли е съобразно действащите норми разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите на 30.12.2003 година, разрешаващи извършването на безмитна дейност от [фирма] [населено място] и вменяващи му задължение да заплаща 2 % от оборота си на А. „М.“ [населено място], изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес;
3. допустимо ли е и не е ли в нарушение на правото прилагането в настоящия процес и позоваването от срана на решаващия въззивен състав на адм. д. № 5370/2010 година по описа на ВАС, І-во отделение, след като административния и настоящия исков процес са с различни правни основания, петитуми, искови периоди и страни;
4. необсъждането от страна на въззивният съд на обстоятелството, за липса на представени от страна на ответниците по делото доказателства даващи им право да задържат получената неоснователна престация е ли процесуално нарушение с оглед на хипотезата на чл. 12 от ГПК;
5. следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значене за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 година води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно;
6. налице ли са пропуски допуснати от съда и налице ли е необоснованост при постановяване на решението, в което изводите на съда не са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, нелогични са, има противоречия в мотивите и са налице грешки в тъгуването на правните сделки и
7. приемането за разглеждане на възражението на ответника М. [населено място], направено с въззивната жалба, за липсата на преюдициално правоотношение между него и [фирма] [населено място], обсъждането на същото за първи път във въззивното производство и произнасянето по него довело ли е до нарушаване на основни принципи на правото и до нарушение на правото на защита на ищеца.
[фирма] [населено място] твърди, че така посочените въпроси са от съществено значение за спора като са разрешени от въззивния съд в противоречие съд задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Наред с това се твърди, че допускането на касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси ще е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, поради което е поискано допускането на касационния контрол на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Така поставените въпроси 3-ти, 4-ти, 6-ти и 7-ми се отнасят изцяло до правилността на обжалваното и представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на разглеждане в производството по чл. 290 от ГПК след като въззивното решение вече е допуснато до касационен контрол, но не могат да обосноват допускането на такъв в производството по чл. 288 от ГПК. Останалите три въпроса, а именно 1-ви, 2-ри и 5-ти са от съществени такива, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението му. Затова следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд то тези три въпроса,, доколкото същите са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а освен това произнасянето по тях ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2256/19.11.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 1282/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 16 780/16.12.2016 година и такова трябва да се допуска.
На [фирма] [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на. 6787.41 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2256/19.11.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 1572/2015 година.
ДАВА на [фирма] [населено място], район „С.“, [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 6787.41 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.