5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
ГР. София, 31.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.11.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3486/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ЧСИ Т. Д., рег.№… на КЧСИ и район на действие Бургаски ОС, против въззивното решение на Бургаски окръжен съд/ОС/ по гр.д. №1544/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение касаторът е осъден да заплати на „Глобъл инвест груп” ООД на осн. чл.74 ЗЧСИ сумата от 20 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразни действия по изп.д. №159/12 г., в резултат на които ищецът е лишен от фактическа власт върху възложената му с постановление за възлагане от 25.06.12 г., вл. в сила на 10.07.12 г., движима вещ – пътностроителен вибрационен валяк за земни работи марка „НАММ”, модел 3412HTLM02645. Присъдена е и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането -10.07.12 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС е решен правният въпрос за наличие на процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ в случая, като предпоставка за отговорността му по чл.74 ЗЧСИ, вр. с чл.45 ЗЗД. Поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, следните правни въпроси: Следва ли ЧСИ, при когото е прехвърлено изпълнителното дело от друг ЧСИ, извършил вече описа / на вещта/ отново да повтаря действията му или да ги ревизира? Може ли ЧСИ самостоятелно да спре провеждането на обявена публична продан, без да е надлежно сезиран за евентуално преместване на вещта? Следва ли в обявлението за публична продан на движима вещ с цена над 5000 лв. ЧСИ да посочи индивидуализиращи белези извън тези, които се съдържат в документа за собственост и пречка ли е това за придобиване на вещта?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за безспорна фактическата обстановка по делото. Изпълнителното дело е образувано първоначално под №233/11 г. по описа на ЧСИ Б. по молба на взискателя „Пътни строежи 2001” АД срещу длъжника „Виастрой Бургас” АД. На 14.11.11 г. в базата на длъжника ЧСИ Б. извършила опис на движима вещ на длъжника – описания по-горе пътностроителен вибрационен валяк, като освен марката и модела на валяка в протокола за опис е отбелязано, че е в сравнително добро състояние. Валякът е оценен на 25 000 лв. и за пазач е определено дружеството – длъжник. На 3.12.11 г. описаният валяк бил преместен в база на „Пътстрой” ООД в гр. Ст. Загора.
На 17.02.12 г. по искане на взискателя „Пътни строежи 2001” АД изп. дело било прекратено пред ЧСИ Б. и изпратено на ЧСИ Тр. Д., в чиято кантора е образувано под №159/12 г. ЧСИ Д. насрочил публична продан на валяка на 16.05.12 г. и на 18.06.12 г., когато постъпило наддавателно предложение от ищеца „Глобъл инвест груп” ООД . За купувач на валяка бил обявен ищецът „Глобъл инвест груп” ООД с предложена най-висока цена 20 100 лв., която била преведена по сметката на ЧСИ на две вноски / задатък и остатък от цената/. С постановление на ЧСИ от 25.06.12 г., вл. в сила на 10.07.12 г. процесният валяк бил възложен на ищеца.
След извършване на проданта, делото било изпратено на ЧСИ И. от Ст. Загора, с оглед предаването на вещта, намираща се в този район. От съставения от ЧСИ И. протокол от 14.11.12 г. се установява, че предаването на валяка не е извършено, защото при посещението в базата на длъжника е констатирано, че той е иззет от друг ЧСИ.
Във връзка с последното по делото е установено, че валякът е прехвърлен на длъжника „Виастрой Бургас” АД от „Виртген България” ЕООД с договор от 16.12.08 г. за продажба със запазване на собствеността до заплащане на цената, като договорът бил вписан в централния регистър на особените залози на 13.01.09 г. Безспорно е, че ЧСИ Б. и ЧСИ Д. не са извършили справка в този регистър преди започването и при извършването на публичната продан. Продавачът „Виртген България” ЕООД предприел действия за връщане на валяка поради неплащане на остатъка от цената му от страна на купувача „Виастрой Бургас” АД. За предаването на вещта били издадени заповед за изпълнение от 7.03.13 г. и изп. лист по ч.гр.д. №1622/13 г. на БРС, въз основа на който било образувано изп. дело при ЧСИ Д. Н.. На 17.10.13 г. валякът бил открит от ЧСИ Н. и върнат на продавача „Виртген България” ЕООД, който след ремонт го продал на трето лице. Установено е също, че „Виртген България” ЕООД е единствен представител и вносител за България на пътностроителен вибрационен валяк с посочената марка, че процесният валяк е с идентификационен номер на производителя и нов номер на производителя, има и набит фабричен номер в предната част на кабината с оглед идентификацията му. По данни от Контролно – техническата инспекция към МЗХ дружеството „Виастрой” АД не е имало регистрирана строителна/валяци/, земеделска и горска техника в тази служба / съгл. изискването на чл.3 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, ред. след 2008 г./.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че на осн. чл.474, ал.5 ГПК процесната вещ с оценка над 5 000 лв. се продава от ЧСИ по реда на публичната продан на имот. Редът за публична продан на имот е уредена в гл.43 от ГПК, като на осн. чл.483 ГПК ЧСИ следва да извърши проверка на собствеността в публичните регистри. Констатираното в случая бездействие за изпълнение на това задължение е незаконосъобразно. Незаконосъобразно според въззивния съд ЧСИ при изготвяне на постановлението за възлагане на вещта не я е индивидуализирал надлежно с идентификационния номер на производителя, като моделът и марката са допълнителни и недостатъчни признаци. Необходимостта от подробно описание на вещта следва от значението на постановлението за възлагане като титул за собственост, в който вещта следва да бъде индивидуализирана със съществените и отграничаващи я признаци. Бездействието на отв. ЧСИ Д. да извърши проверка за собствеността на обявената за продан вещ в публичните регистри – вкл. в Централния регистър на особените залози, преди насрочването и при извършването на публичната продан, както и непосочването на съществен индивидуализиращ признак на вещта – идентификационен номер на производителя, в постановлението за възлагане, следва да се квалифицират като незаконосъобразни. Това обуславя извод за противоправност на извършената публична продан на вещта и ангажира отговорността на ЧСИ Д. за вредите, претърпени от ищеца в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на ЧСИ. Имуществото на ищеца е намаляло с плащането на цената на вещта, върху която не е получил фактическа власт. С оглед на изложеното според въззивния съд са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника ЧСИ Д. по чл.74 ЗЧСИ, вр. с чл.45 ЗЗД – неправомерни действия на ЧСИ, изразяващи се в бездействие и настъпила в причинна връзка с него имуществена вреда за ищеца.
При тези данни по делото изводите на ОС относно предпоставките за деликтната отговорност на ЧСИ съответстват на цитираната от касатора практика на ВКС- р. по гр.д. №3219/14 г., трето г.о., р. по гр.д. №474/09 г. на четвърто г.о. и др. В тях е прието, че по реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Пряката вреда е директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ при изпълняване на дейността му, настъпила вреда и причинна връзка.
Затова не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е обосновал във връзка с поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси специфичните допълнителни предпоставки на това основание, посочени в ТР №1/19.02.10 г. Освен това, в практиката на ВКС- напр. р. по гр.д. №4402/16 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №953/17 г. на трето г.о., се приема, че след като не е изпълнил задълженията си по чл. 483 ГПК и е провел публична продажба без да осъществи проверка за собствеността на недвижимия имот / респ. вещта по чл.474, ал.5 ГПК/, обект на принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, на основание чл. 74 ЗЧСИ. Процесуалноправната същност на публичната продан произтича от регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към индивидуализация на имота/описан, възбранен, оценен, обявен и възложен по предвидения в ГПК ред от съдебния изпълнител/, предмет на принудителното изпълнение – ТР №5/15 ОСГК. Или индивидуализацията на имота / вещта/ е необходима при всяко от тази поредица действия, включително и в постановлението за възлагане като титул за собственост, въз основа на който се извършва изземването на вещта, респ. въводът във владение на имота.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1544/18 г. от 13.05.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: