О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
С., 04.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.119 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение по гр.д.№3130/06г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 24.07.06г. по гр.д.№9317/05г. на Софийски районен съд,51 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Б. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от Д. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за установяване на собствеността на ищеца върху следните недвижими имоти: финална кула със застроена площ от 26 кв.м. и бетонова трибуна с площ от 1000 кв.м., находящи се на брега на езеро „П.“, както и 11бр. едноетажни сгради с площ от 42 кв.м.; 3 бр. едноетажни сгради с площ от 35 кв.м.; една сграда с площ от 30 кв.м. и хангар за гребна база на яз.“Искър“ с площ от 360 кв.м., находящи се в [населено място], район „П.“, имот №969, нанесен в кадастрален лист № Г-26-13-А/В от неодобрения план на [населено място], местн.“Щъркелово гнездо“ – язовир “Искър“.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е станал собственик на процесните сгради въз основа на учредено от държавата право на строеж. Към момента на построяване на финалната кула и бетонната трибуна е действал чл.15, вр. чл.13 от ЗС, според които правото на строеж върху държавна земя се отстъпва на самоуправляващи се стопански организации, кооперации и др.обществени организации и граждани със заповед на председателя на ИК на ОНС по местонахождението на държавния имот, одобрена от председателя на ИК на ОНС. Тези предпоставки в случая не са налице. Позволителният билет от 04.02.1960г., с който е разрешено изграждането на ветроходна база на яз.“С.“ /Искър/, има характер на разрешение за строеж и няма за последица учредяване на вещно право на строеж. Това се отнася и за позволителния билет от 26.12.1977г., с който е разрешено изграждане на хангари за гребната база, при условията на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. Не е оборена презумпцията на чл.92 от ЗС и по отношение на останалите обекти – 11 бр.едноетажни сгради с площ от 42 кв.м.; 3 бр. едноетажни сгради с площ от 35 кв.м.и една сграда с площ от 30 кв.м. Прието е също, че процесните постройки са трайно прикрепени към земята и са станали държавна собственост, поради което ищецът не се легитимира като техен собственик.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Б.. В нея се поддържа, че след като са издадени позволителни билети за строеж на част от процесните сгради, това предполага, че преди това за тях е било учредено право на строеж, по аргумент от чл.56, ал.2 от З. /отм./. По отношение на другите сгради се поддържа, че чл.92 от ЗС не намира приложение, тъй като те са от сглобяема конструкция, не са трайно прикрепени към земята, представляват движими вещи и собствеността им е установена с представените по делото фактури.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение влиза в противоречие с определение №592 от 22.11.02г. по гр.д.№435/02г. на ВКС, четвърто гр.отд., според което, когато постройката е от сглобяема конструкция, тя има характер на движима вещ.
Ответникът в производството – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки подробните указания на въззивния съд за отстраняване недостатъците на касационната жалба, в изложението към нея не е формулиран правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и по който се иска допускане на касационно обжалване. В изложението се съдържат само общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да се преценяват в производството по чл.280, от ГПК. Твърди се и наличие на противоречие на решението с определение №592 от 22.11.02г. по гр.д. №435/02г. на ВКС, ІV ГО. В това определение съставът на ВКС е взел становище дали процесната постройка има временен характер или не. Тези разсъждения не могат да се приложат по настоящото дело, тъй като става въпрос за различни постройки, затова не може да се твърди наличието на противоречива съдебна практика по конкретен правен въпрос. Ето защо касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по гр.д.№3130/06г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: