1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София, 21.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 765/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 30122/ 2007г. на СРС, 68 с-в, потвърдено с решение от 19.04.2012г. по гр.д.№ 15046/ 2010 г. на СГС, ГО, ІІ-д състав, е отхвърлен иска на Л. В. А., Г. Г. М. и М. Г. Т., предявен срещу С. А. М. за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти в землището на [населено място], бивша собственост на общия наследодател на страните А. М. Б. /П./- починал през 1956 г.
Ищците са подали касационна жалба срещу въззивното решение, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При произнасянето по реда на чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на представените доказателства, че през 1956 г. част от наследниците на А. Б.-съпруга и дъщеря, са направили отказ от наследство, поради което единствен наследник е останал ответникът и като такъв той се явява и собственик на възстановените имоти. Разпоредбата на чл.91а ЗН не е приложена, тъй като от представените по делото доказателства възивният съд не е могъл да стигне до категоричния извод, че отказите от наследство на А. М. Б. /П./ са направени от неговите наследници по закон П. М. М. и М. А. Т. след внасяне на земеделските земи в ТКЗС и че няма имоти, които са внесени след смъртта на общия наследодател и преди отказа от наследство. Посочено е, че в заявлението- декларация на А. Б. за внасяне на имоти в ТКЗС от 6.10.1950 г. имотите са записани само по площи- общо 26, 60 дка, а според емлячния регистър площта им е 31, 90 дка и затова съдът е преценил, че не може да определи кои точно имоти на А. Б. и кога са внесени в ТКЗС.
С оглед на тези съображения, изложени от въззивния съд и довели до отхвърляне на иска за делба, касаторите поставят правния въпрос произвежда ли действие отказът от наследство, направен след включване на имотите в ТКЗС и прилага ли се чл.91а ЗН в случаите, когато не е установен точният момент на внасяне на някои от имотите в ТКЗС. Поставя се и въпросът към кои имоти следва да се преценяват предпоставките на чл.91а ЗН- към описаните в декларацията на общия наследодател за внасянето им в ТКЗС или към имотите, така както са описани в емлячния регистър, ако между двата документа има разминаване относно общата площ на имотите.
По така формулираните въпроси допустимостта на касационното обжалване следва да се свърже с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като се касае за точното прилагане на закона към един специфичен случай и според конкретните обстоятелства по делото.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.04.2012г., постановено по гр.д.№ 15046/ 2010 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-д състав.
Указва на касаторите Л. В. А., Г. Г. М. и М. Г. Т., че следва в 7 дневен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС и представят в същия срок документ за внесена държавна такса в размер на 100 лв., като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: