О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София , 18.08.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………… юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 826/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. на о. , приподписана от юрк. В. П. , срещу въззивното решение № V-77 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 587/07 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси за приложението чл. 10б, ал. 1 и чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ, при предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация “П” О. гр. С. счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 1042 от 07.07.2005 г. по гр. д. № 32/05 г. на кия районен съд, с което е уважен предявен срещу касатора положителен установителен иск за собственост на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, находящи се в землището на с. Ч., Б. област, местността “А”, съставляващи имоти №№ 0* и 008108, придобити от ищеца чрез покупко-продажби с н. а. № 83/04 г., № 123/04 г. и № 124/04 г.
По предявения срещу него иск за собственост, произхождаща от закупуването на земи, възстановени по ЗСПЗЗ, ответникът е противопоставил довод, че спорните имоти попадат в отреден за нуждите на о. и сигурността на страната терен и са част – с площ от 10 дка, предмет на решение № К* от 10.03.1978 г. на К. за земята при МС, от имот кад. № 2* представляващ летен тренировъчен лагер на В. сили на РБ.
Въззивният съд приел, че ответникът по иска, сега касатор, не е представил прякото доказателство – ПМС № 272/93 г., чиито приложения са секретни, за установяване на обстоятелството дали спорният терен е запазен за М. на о. с акт на Министерския съвет, от което следва, че при осъществяването на земеделската реституция нуждата, за която имотът е бил отреден, вече е отпаднала. Приел и това, че липсват данни за извършване на такова застрояване в имота, което да представлява пречка за възстановяване на правата на бившите собственици по ЗСПЗЗ. Оттук съдът заключил, че със закупуването на имотите от лицата, на които те са възстановени, ищецът е придобил вещни права, противопоставими на правата на ответника и затова положителният установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ следва да бъде уважен.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество по следните съображения:
С оглед данните по делото, въведените с жалбата касационни доводи и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва, че основният въпрос е дали имотите, предмет на делото, са възстановени законосъобразно по реда на ЗСПЗЗ. Разрешаването му е в зависимост от приложението на нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, постоянната практика по която приема, че отделните имоти се разглеждат като част от цялото мероприятие и затова е без значение дали върху конкретния имот има строителство, ако той попада в очертанията на терена, зает от съответното мероприятие. Дали е налице мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността се преценява във всеки конкретен случай с оглед установените по делото фактически обстоятелства. Касационните доводи по този въпрос са, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в представени по делото решения, поради което жалбата следва да се допусне до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следващият въпрос е за необходимостта от нарочен акт на Министерския съвет за определяне на земите, върху които М. на о. запазва собствеността си. Той касае приложението на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ, по която няма формирана практика, а това обосновава допустимост на касационното обжалване при предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-77 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 587/07 г. на Бургаския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: