1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
[населено място], 22.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1640 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на М. М. И. от [населено място] чрез адв Л. Г. САС срещу решение 1944 от 3.12.2012г., постановено по гр.д. №2132/2012г. на САС, гражданска колегия, първи състав, с което е потвърдено решение № 1594 от 8.03.2012г. по гр.д. № 7562/2011г. на СГС, гражданска колегия, І-12 състав, в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 КЗ за разликата от 17 500 лв. до 60 000 лв. Поддържа неправилност на решението поради допуснато от въззивния съд нарушение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281, т.3, пр. първо ГПК. Позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика – решение №59/10.06.2011г. по т.дело № 286/2010г. на ВКС, ТК и решение постановено по т.дело № 525/2008г. на ВКС, ТК. по въпроса налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол. Поддържа, че въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания на ППВС №4/68г. при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а именно да се вземат предвид и редица конкретни обстоятелства, каквито са “осакатяванията”, какъвто е конкретния случай.
Ответникът [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Третото лице помагач А. И. Т. също не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд, при отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат – уважаване на иска на ищеца за неимуществени вреди в размер на 17 500 лв., въззивният съд е приел за доказани всички елементи от състава на чл.226, ал.1 КЗ – увреждане на дясната ръка на пострадалия, изразяващо се в трайно затруднение на движението на ръката, причинено при ПТП по вина на водача на лек автомобил рег. [рег.номер на МПС] на 28.08.2010г. А. И. Т. след употреба на алкохол, при концентрация на алкохола в кръвта 0.83 промила на хиляда и нарушение на правилата за движение по ЗДвП. САС. След като е отчел характера на уврежданията, САС е приел общ размер за обезщетение на неимуществените вреди 35 000 лв. Отчетено е съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД от увреденото лице ?, поради което съдът е намалил размера на обезщетението на 17 500 лв. За съпричиняване съдът е приел обстоятелството, че преди да се качат на МПС както пострадалият, така и водачът са били употребили алкохол, пострадалият е знаел, че водачът е употребил алкохол и въпреки това е поел риска да се качи в леката кола, с което сам се е поставил в опасност да пътува в тъмната част на денонощието с лице, употребило алкохол пътувайки по третокласен път от републиканската пътна мрежа.
Касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по първият от формулираните въпроси, тъй като той е обусловил решаващия извод на въззивния съд за определяне на размера на обезщетението. Обоснован е и допълнителния критерий – противоречие на решението със задължителна за съдилищата практика, формирана в решение №59 от 10.06.2011г. по т.дело № 286/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение по т.дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде конкретен – изразен в определено действие или бездействие. Сам по себе си факта, че пострадалия е пътувал в автомобил, участвувал в ПТП не обосновава извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което атакуваното решение, в частта, с която е потвърдено решението на СГС от 8.03.2012г., по гр.д. № 7562/2011г., с което е отхвърлен искът за разликата от 17500 лв. до 35 000 лв. ще следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение по втория въпрос, доколкото въззивният съд е взел предвид при определяне на размера на обезщетяването характера на увреждането – трайна увреда на захвата на дясната ръка. Според тълковния речник “сакат” или “осакатяване” означава липсващ или увреден крайник. От казаното следва, че въззивният съд се е съобразил с постановките на ППВС №4/68 г. за обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени за да бъде определен справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, вкл. и на обстоятелството “осакатявания”.
Касаторът е освободен от заплащане на ДТ.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1844 от 3.12.2012г., постановено по гр.д. №2132/2012г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №1594 от 8.03.2012г., постановено по гр.д. № 7562/2011г. на СГС, гражданска колегия, с което е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 17500 лв. до 35000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: