О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
[населено място], 22.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1697/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Х. Ч. срещу решение № 1612 от 10.10.2012г., постановено по т.д. № 1077 /2012г. на САС, търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение на СГС под №1/11.10.2011г. по т.д. № 1677/2008г. Присъдени са разноски на въззиваемата страна в размер на 6500лв. С това решение е уважен иск на [фирма], [населено място] срещу касатора [фирма] за сумата от 105 603.60 лв., представляваща незаплатено възнаграждетние по договор за изработка от 18.04.2003г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2008г. В изпълнение на разпореждане от 20.11.2012г. по делото е представена касационна жалба от дружеството, чрез адв. Д. Л. и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Приложното поле на касационното обжалване обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
От жалбоподателя е подадена частна жалба срещу определение №28 от 27.12.2012г. на САС, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Ответникът по касация [фирма], чрез адв. З. Г. представя писмен отговор, в който поддържа становище, че обжалваното решение не противоречи на съдебното решение, посочено като противоречива съдебна практика по формулирания материалноправен въпрос. Счита определението от 27.12.2012г. за правилно и поддържа искане да бъде оставена без уважение частната жалба.
Третото лице помагач [фирма] не заявява становище по касационната жалба и частната жалба срещу определението постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна в процеса, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд, при отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за оставянето й без разглеждане.
Софийски градски съд е сезиран с иск по чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 129 124.69лв. по договор за изработка и доставка на осветителни тела от 18.04.2003г., при уговорен срок за изпълнение 15.08.2004г. Уговорката в договора е за периодична изработка и доставка на количеството осветителна тела, за което са били съставени 21 бр. приемно-предавателни протоколи. Цената на договора е 130 000 лв., платима на разсрочено плащане – 20% от сумата се заплаща авансово при сключване на договора, а останалата сума по 20% в посочените срокове / до 30.09.2003г., 31.12.2003г. и до 30.06.2004г./ СГС е уважил частично иска за сумата от 105 603.60 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 14.07.2008г. и е отхвърлил иска за горницата до 129 124.69 лв. В тази част решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила. Прието е, че изпълнителят е изпълнил задължението да изработи и достави стока на възложителя, приета от него, поради което дължи насрещната престация – плащане на цената.
САС е потвърдил решението в осъдителната му част по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД. И двете инстанции са се произнесли по възражение на ответника – касатор за изтекла давност за сумата от 26 000 лв. Както СГС, така и САС е приел, че към датата на подаване на исковата молба давностният срок по чл.110 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., платима авансово при подписване на договора 18.04.2003г., е изтекъл. За да уважат иска и за тази сума, съдилищата са се позовали на споразумение от 26.04.2004г., подписано между касатора и [фирма] и приложена към споразумението справка извлечение. Направен е извод от САС, че с подписване на споразумението е признат дълга от длъжника към изпълнителя, с което е прекъсната давността по чл.116 б”а” ЗЗД. Според въззивният съд за да бъде валидно действаща, тази воля на длъжника не е необходимо да получи одобрението на кредитора, защото признаване на вземането по своята правна същност не е изявление за нова сделка между страните. “Признание” по смисъла на закона е едностранен акт на длъжника, с който изявява волята си, че признава вземането си на кредитора. В случая дългът към [фирма] в размер на 110 000 лв. по договора за изработка е отразен в приложената към споразумението справка за финансовите ангажименти на преобретателя на търговското предприятие на ответника [фирма] към подизпълнителите и доставчиците, произтичащи от изграждането и експлоатацията на обекта, за който за предназначени осветителните тела. От дата 26.04.2004г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който към датата на подаване на исковата молба 14.07.2008г. не е изтекъл.
При допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът формулира единствен материалноправен въпрос: за да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б”а” ЗЗД, следва ли то да бъде адресирано към кредитора или негов представител.
Въпросът е обуславящ изхода на спора за сумата от 26 000 лв., представляваща първа вноска от цената, като платима на 18.04.2003г., поради което обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По този материалноправен въпрос, решението е в противоречие с влязлото в сила решение №178 от 2.02.2011г. по т.д. № 320/2010г. на САС, с което е прието, че за да породи действие признанието на длъжника, то трябва да бъде адресирано към кредитора или негов представител и да има за предмет самото вземане. В случая признанието е направено в споразумение с трето на спора лице, в което кредиторът – ищец не е участвал.
С оглед на изложеното въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос за да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б”а” ЗЗД, следва ли то да бъде адресирано към кредитора или негов представител. Решението се допуска до касацинно обжалване за сумата от 26 000 лв., за която се приема от съда, че е започнала да тече нова давност, т.е. за разликата над 79 603.60 лв. до 105 603.60 лв. В останалата обжалвана част /до сумата от 79 603.60 лв./ въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 420лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. При неизпълнение на разпореждането за внасяне на ДТ в посочения срок, производството по делото ще бъде прекратено.
По частната жалба срещу определение № 28 от 27.12.2012г.:
За да остави без разглеждане молбата за изменението на решението, с което на въззиваемата страна са присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, САС е приел, че правото на възражение за прекомерност на разноските по чл.78, ал.5 ГПК е трябвало да бъде упражнено до приключване на устните състезания по делото, до който момент могат да се събират доказателства за направените по делото разноски за процесуално представителство.
Частната жалба е неоснователна. Настоящият състав споделя изводите на въззивният съд, че насрещната страна може да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК най – късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След тази фаза на процеса страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, която също трябва да бъде заявена до приключване на делото пред съответната инстанция/ т.11 на ТР от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС /. След като искането за разноски трябва да бъде заявено до приключване на делото, до който момент трябва да се представят и доказателства, че са направени, това е крайния момент, до който насрещната страна може да упражни възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1612 от 10.10.2012г., постановено по т.д. № 1077/2012г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав само в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 26 000 лв., представляваща разликата от 79 603.60 лв. до 105 603.60 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, в частта, с която е уважен иска за сумата от 79 603.60 лв.
Указва на [фирма] да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 420 лв., в едноседмичен срок считано от получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ПОТВЪРЖДАВА определение №28 от 27.12.2012г., постановено по в.т. дело № 1077/2012г. на САС, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: