О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
София, 12.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 117 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. 3. гр. К., чрез юрисконсулт С. Д. , против въззивното решение № 1* от 14 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 99 от 27 март 2009 г., постановено по гр.д. № 280 по описа на районния съд в гр. К. за 2008 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото Ц. военномедицинска комисия е констатирала временно разстройство на здравето, неопасно за живота и не признава ищецът да е получил телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 и чл. 128 ал. 2 на НК; този административен акт не е обжалван от ищеца, поради което е налице преклудиран юридически факт, който не може да бъде изменян и допълван, поради което решението е недопустимо, защото административният процес се подменя с гражданското дело, предявено по общия ред; решението противоречи на събраните доказателства по вида на увреждането на ищеца. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за необходимостта преди да се произнесе по спора следва да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи и да изложи самостоятелни мотиви – противоречие с практиката на ВКС (сочат се решение на ВС и решение на ВКС); по процесуалноправния въпрос за конкуренцията между доказателствата при противоречие между съдебните експертизи и другите доказателства (сочи се решение на ВКС); съдът се е произнесъл без доказани медико-биологични признаци за наличието на средна телесна повреда; съдът не е взел предвид, че заключението на ЦВМК е административен акт, който не е обжалван по реда на АПК, поради което жалбата трябва да бъде отхвърлена.
Ответникът Л. Б. Б. от г. Сопот, чрез процесуалния му представител адв. В, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът претърпял телесна повреда при изпълнение на военната служба, което е признато по съответния ред за трудова злополука; ищецът претърпял неимуществени вреди – болки и страдания; затрудняването на движението е било за период от около два месеца – налице е трайно затрудняване за повече от месец на крайник, поради което увреждането отговаря на критериите по чл. 129 ал. 2 НК за средна телесна повреда; обезщетението по чл. 249 ЗОВСРБ (отм.) се дължи при тежка и средна телесна повреда когато увреждането е довело както до трайна, така и до временна неработоспособност.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставените от касатора въпроси.
Допускането до касационен контрол се търси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е разрешен в нарушение на практиката на ВКС. Предвид представените съдебни решения обаче следва да се приеме, че касаторът сочи противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата, защото представените съдебни решения, макар на състави на ВКС, са постановени по отменения ГПК и не представляват задължителна практика на ВКС, каквото е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Първият поставен въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Съобразно представената съдебна практика – решение № 707 по гр.д. № 3* за 1976 г. на ІІ ГО и решение № 221 по гр.д. № 677 за 2001 г. на І ГО, съдът следва да изложи мотиви – кои фактически обстоятелства приема за установени и изводите си въз основа на тях. Такава е и постоянната съдебна практика. По същия начин е процедирал и въззивният съд в разглеждания случай – макар и накратко, съдът е изложил изводите си и върху какви обстоятелства се основава, за да ги приеме.
Вторият поставен въпрос също не е разрешен по различен начин от този, възприет в решение № 616 по т.д. № 530 за 2008 г. на І ТО. От самите мотиви на въззивния съд е видно, че заключението на съдебно-медицинската експертиза не е възприето безкритично и въпреки противоречието му с останалите доказателства. Съдът е обсъдил всички доказателства във връзка с увреждането. Обстоятелството, че изводите му не се споделят от касатора, не представлява наличие на основание за допускане до касационен контрол.
Останалите съображения на касатора по естеството си не представляват поставен въпрос, който да ангажира отговора на ВКС в производството по чл. 290 ГПК.словие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос пречи подобна конкретизация да се осъществи, поради което по тези твърдения касационният съд не дължи отговор.
Независимо от изложеното, във връзка с твърдението на касатора за недопустимост на гражданското исково производство във връзка с проведена процедура по чл. 3 ал. 1 т. 4 от Наредба № Н-4 от 11 март 2005 г. за военномедицинската експертиза на годността за военна служба в мирно време, с която е определена степента на телесна повреда на военнослужещия, причинена при или по повод изпълнение на военната служба, касационното разглеждане следва да се допусне.
Касаторът не дължи държавна такса по силата на чл. 84 т. 1 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 14 август 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: