– 8 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 898
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 25.01.2017 двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3861 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година, подадена от Д. А. Н., срещу решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година и касационна жалба с вх. № 24 370/08.09.2016 година, подадена от Д. А. Н., срещу решение № 1011/21.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година.
С решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година е потвърдил решение № 38875/09.10.2015 година на Районен съд Варна, ХLІІІ състав, постановено по гр. д. № 5568/2014 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от Д. А. Н. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че [фирма] [населено място] не е собственик на имота по договора за покупко-продажба. Наред с това първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. Н. срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 689/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с което е уговорено прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие с разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД, заради наличие на уговорки за обратно изкупуване обективирани в предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 23.07.2007 година и производството в тази част е било прекратено.
В касационната си жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година Д. А. Н. твърди, че обжалваното решение на Окръжен съд Варна е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от жалбоподателката срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускането на касационен контрол на решението на Окръжен съд Варна.
Ответниците по касационната жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са подали отговори с вх. № 22 809/17.08.2016 година и с вх. № 23 090/22.08.2016 година, с които са изразили становище, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационен контрол на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година и такъв не трябва да бъде допускан, а ако това не бъде прието жалбата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение на бъде потвърдено.
Останалите страни М. Ж. Т. и К. О. Б. не са подали отговор на жалбата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Д. А. Н. е била уведомена за обжалваното решение на 17.05.2016 година, а касационната й жалба е с вх. № 16 915/13.06.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
С решение № 1011/21.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година е оставена без уважение молбата на Д. А. Н. за допълване на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година по реда на чл. 250 от ГПК, с произнасяне по иска за разкриване на симулацията по договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и за установяване на действителното положение между страните.
В касационната си жалба с вх. № 24 370/08.09.2016 година Д. А. Н. твърди, че обжалваното решение на Окръжен съд Варна е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с искането й за допълване на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година бъде уважено . В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускането на касационен контрол на решението на Окръжен съд Варна.
Ответниците по касационната жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са подали отговори с вх. № 33 765/07.12.2016 година и с вх. № 31 090/15.11.2016 година, с които са изразили становище, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационен контрол на решение № 1011/21.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година и такъв не трябва да бъде допускан, а ако това не бъде прието жалбата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение на бъде потвърдено.
Останалите страни М. Ж. Т. и К. О. Б. не са подали отговор на жалбата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Д. А. Н. е била уведомена за обжалваното решение на 10.08.2016 година, а касационната й жалба е с вх. № 24 370/08.09.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да остави без уважение молбата на Д. А. Н. за допълване на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година, с произнасяне по иска за разкриване на симулацията по договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и за установяване на действителното положение между страните съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че с определение № 236/21.01.2016 година въззивният съд е оставил без движение производството по гр. д. № 3329/2015 година по описа на Окръжен съд Варна, като е дал указания на Д. А. Н. за уточняване на твърденията по предявения иск. В дадения от съда срок, Н. била уточнила претенцията си като се позовавала на относителна симулативност на договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, като едновременно с това се позовава на нищожност на прикритата сделка, поради противоречие със закона. След преценка на изложените твърдения, съставът на Окръжен съд Варна е приел, че се касае за иск за прогласяване абсолютната привидност на договора, по който предмет на спора въззивният съд се е произнесъл с решението, чието допълване се иска. Във връзка с това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. А. Н. поставя процесуално правния въпрос за това когато въз основа на поправка на исковата молба във въззивната инстанция съдът счете, че не е сезиран с иск за разкриване на симулацията, по който иск първоинстанционният съд се е произнесъл с изричен диспозитив и срещу решението в тази му част има подадена въззивна жалба, длъжен ли е той да се произнесе по въззивната жалба в тази му част и да обезсили първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск, или не дължи произнасяне по нея с оглед на новата квалификация на спорното право, която е дадена въз основа на изпълнението на указанията му. Така поставения въпрос обаче не обуславя допускането на касационно обжалване на решение № 1011/21.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд. Действително с оглед на направените от Д. А. Н. във въззивната инстанция уточнения на предявените от нея искове въззивният съд се приел, че предявеният иск е за установяване на абсолютна симулация, а не за относителна такава. И в двата случая обаче симулативната сделка е нищожна и съдът дължи произнасяне за това. При абсолютната симулация обаче не е налице прикрита сделка и съдът не дължи произнасяне по установяването на такава сделка и за отношенията между страните по повод на нея. След като е приел, че предявеният иск е такъв за установяване на абсолютна симулация съставът на Окръжен съд Варна е разгледал въпроса за нищожността на договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, за който се твърди, че е симулативен, и се е произнесъл по него като е приел, че иска е неоснователен. Наред с това е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която съставът на Районен съд Варна се е произнесъл по действителността на твърдяната прикрита сделка и е прекратил производството по делото в тази му част. Затова с решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година въззивният съд се е произнесъл по спора с оглед приетата от него правна квалификация на иска, като е преценил допустимостта и основателността на претенциите именно с оглед на тази квалификация, като не са били налице предпоставките на чл. 250 от ГПК за неговото допълване. След като с решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година е прието, че искът с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 689/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е недопустим и производството по делото е прекратено в тази му част,, то не може да се впоследствие да се иска повторно произнасяне по този иск в рамките на същото производство по реда на чл. 250 от ГПК. Затова не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решение № 1011/21.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година по подадената срещу него от Д. А. Н. касационна жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година и такова не трябва да се допуска.
В подаденото по повод на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. А. Н. поставя правните въпроси за това налице ли е симулация при договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който страните действително са целели прехвърлянето на собствеността, но не срещу описаната в нотариалния акт престация,, а срещу друга, описана в друг документ извън текста на договора; налице ли е симулация в случаите, когато един договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който съдържанието на договорките се свежда единствено до прехвърлянето на правото на собственост срещу парична цена, представлява елемент от поредица проектирани юридически действия, посредством които страните се домогват да постигнат друг правен резултат-прехвърляне на правото на собственост срещу задължението на строителя да застрои терена и да прехвърли собствеността върху част от постройката; при формулирана искова претенция за обявяване на един договор за покупко-продажба за нищожен поради привидност, за разкриване на симулацията и за обявяване на прикритата сделка за нищожна поради противоречие със закона, обоснована с твърдения в обстоятелствената част от иска, че продажбата е симулативна и прикрива комплексен договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за строителство, в който се съдържа уговорка за обратно изкупуване и удовлетворяване на кредитора с непредвидени от закона способи, следва ли главният иск за обявяване на привидния договор за нищожен да се квалифицира като такъв за установяване недействителността на сделката като абсолютно симулативна и когато въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на иск за установяване на недействителността на прикрито съглашение не се съдържат твърдения , с които да се обоснове интерес от търсената с него защита, следва ли да обезсили първоинстанционното решение по този иск или в този случай, следва да даде указания на ищеца да изложи твърдения в тази насока и само ако те не бъдат изпълнени е допустимо обезсилване на първоинстанционния акт. Твърди се, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година до касационен контрол по така поставените въпроси. Последният от тях обаче не е обуславящ и въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване на основното решение на Окръжен съд варна по съществото на спора. Както е посочено по-горе, по отношение на решение № 1011/21.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година, въззивният съд е дал на Д. А. Н. указания за отстраняване на констатирани от него нередовности на исковата молба, като едва след предприетите във връзка с това от Н. действия е определил правната квалификация на предявения иск за установяване на симулация и се е произнесъл с оглед на нея. Дали така определената от въззивния съд квалификация е правилна или не е въпрос по съществото на спора, който може да бъде разглеждан в производството по чл. 290 от ГПК, което е последващо такова, след като решението вече е допуснато до касационен контрол, но не и в производството по чл. 288 от ГПК.
Договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е бил сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място], вследствие на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 689/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара. С него Д. А. Н. е поела задължението да прехвърли на дружеството по данъчна оценка недвижимия имот срещу записаните, но незаплатени от нея и М. Ж. Т. акции. След това прехвърляне Д. А. Н. и М. Ж. Т. не са дължали никакви средства във връзка с учредяването и с дейността на [фирма] [населено място]. Дружеството е трябвало да предприеме всички необходими действия за извършването на строеж в имота, като в едномесечен срок след снабдяването с всички необходими документи за учредяването на правото на строеж Д. А. Н. и М. Ж. Т. ще прехвърлят притежаваните от тях акции в [фирма] [населено място] на [фирма] [населено място] и К. О. Б., като в замяна на това [фирма] [населено място] ще им учреди право на строеж, в обем който да съответства на процентното участие в капитала на дружеството. Самото строителство е трябвало да бъде извършено изцяло за сметка на [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и К. О. Б..
Същевременно на 23.02.2007 година е бил сключен и предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, с нотариална заверка на подписите с рег. № ***/23.02.2007 година и рег. № ***/27.02.2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който [фирма] [населено място] се е задължило да продаде на Д. А. Н. и М. Ж. Т. имота при цена равна на актуалната данъчна оценка към момента на сключването на окончателния договор, която ще се счита платена от купувачите, след като същите прехвърлят притежаваните от тях акции от [фирма] [населено място] на останалите акционери в дружеството. Окончателният договор е трябвало да бъде сключен в срок от три години от регистрацията на [фирма] [населено място], ако до изтичането на този срок не бъде извършено строителството на сграда в имота. С анекс от 16.03.2010 година, този срок е променен и е станал едногодишен, считано от влизането в сила на ПУП за имота и при условие, че не е открита строителна линия и ниво и съгласуване между страните па предварителен договор на графика (етапите) на строителството.
Във връзка с това въззивният съд е преценил, че е предявен иск за абсолютна симулация, а не такъв за относителна. Д. А. Н. имала интерес от отпадането на вещно-прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба, което можело да стане само при абсолютна симулация. Същевременно не бил предявен положителен установителен иск за установяване на прикритата сделка или за нейното изпълнение. Самата Н. не се е позовала на такива обстоятелства, а напротив твърдяла недействителност на прикритото съглашение, но не е обосновал правния си интерес от това. Затова искът за обявяване на недействителността на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № ***/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № ***в регистъра на Нотариалната камара бил недопустим.
Въззивният съд е приел, че страните по споразумението са постигнали съгласие за прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот, при посочената цена. Фактът, че тази цена е с оглед наличие на други уговорки между страните, касаещи прехвърлени вече поименни, но незаплатени от ищцата и третото лице акции, поети за в бъдеще от ответниците задължения за липса на финансови претенции към ищцата и третото лице за реализиране дейността на дружеството, за изграждане на сграда и прехвърляне на права на строеж, както и поетите от ищцата задължения за връщане на дружеството на поименните акции, не касаел извода за действително изразена от страните воля за прехвърляне собствеността върху имота. Всички тези допълнителни уговорки се отнасяли отношенията между сраните във връзка с реализиране на претенциите на Д. А. Н. и М. Ж. Т. за получаване на процент от застроената площ. Реализирането на тези претенции обаче не водело до извод, че страните не са желаели прехвърляне право на собственост върху земята. Даже напротив, никъде в цитираното споразумение не била заложена клауза за връщане на вещното право на собственост от [фирма] [населено място] на Н. след реализиране на сделката. Прехвърлянето на застроена площ било свързано с връщане на притежаваните, но незаплатени от Д. А. Н. и М. Ж. Т. акции. В. на собствеността върху земята, извършено с атакуваната сделка, не било уговорено да бъде извършено ведно с прехвърлянето на процент от застроената площ срещу връщане на получените акции. С оглед обезпечаване изпълнението на споразумението от 02.02.2007 година страните били сключили и предварителен договор, с който са уговорили че при неизпълнение на задължението на [фирма] [населено място] и при връщане на акциите от страна на Д. А. Н. и М. Ж. Т., дружеството ще прехвърли обратно собствеността на имота. Последиците, предвидени в посочения предварителен договор, били идентични с последиците, предвидени при развалянето на договор поради обективно неизпълнение или при наличие на виновно неизпълнение и от двете страни- всяка от страните да върне полученото по нереализирания договор и да се възстанови положението отпреди сключването му. Затова съставът на Окръжен съд Варна е приел, че с този предварителен договор страните са уредили отношенията си при евентуално неизпълнение на споразумението от 02.02.2007 година, а не са обективирали липса на действителна воля за прехвърляне собствеността върху имота. Такъв извод не можело да бъде направен и като се съобразяла и волята на страните, обективирана в самото споразумение. Като краен резултат било видно, че със споразумението страните са постигнали съгласие срещу прехвърляне правото на собственост върху земята на цената на данъчната й оценка ответното дружество да построи и прехвърли процент от застроената площ. Прехвърлянето на акции на Д. А. Н., както и връщането им при изпълнение са били само уговорени като гаранции за изпълнение на поетото със споразумението задължение и от двете страни. Прехвърлянето на правото на собственост е било част от поетото по споразумението задължение за постигане на крайната цел. Задължението било валидно поето и изпълнено според действителната воля на страните, като привидност не била налице.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Варна първите три въпроса, поставени в подаденото от Д. А. Н. по повод на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са съществени, включени са в предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд при постановяване на решението му. Затова трябва да се допусне касационен контрол на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година по тези въпроси за проверка на съответствието му с цитираната в изложението и представена с него задължителна съдебна практика по чл. 290 от Н..
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година по подадената срещу него от Д. А. Н. касационна жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година и такова не трябва да се допусне.
На Д. А. Н. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 100.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1011/21.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година.
ДАВА на Д. А. Н. от гр. варна, [улица], [жилищен адрес] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 100.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.