3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2882 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. В. от [населено място], представляван от адв. М. М., против въззивното решение № 59 от 18 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 44 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2016 г., с което е потвърдено решение № 851 от 13 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 3649 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2014 г. за осъждането на В. да заплати на М. Л., гражданин на Великобритания, сумата от 6500 британски лири на основание чл. 59 ЗЗД, с която се е обогатил за сметка на обедняването на Л., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, както и че решението е недопустимо. Подчертава се, че въззивният съд е постановил решението извън предмета на правния спор както същият е бил обективиран в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума й, като при твърдение за налична договорка между страните за даване на процесната сума в заем, съдът приема, че касаторът се е обогатил неоснователно, и съдът не се е произнесъл по твърдението на ищеца за характера на правоотношението. Не са съобразени представените по делото доказателства, според които ищецът е поканил касатора да му върне паричен заем, както и влязлото в сила между страните съдебно решение по спор за паричен заем. Поддържа се и че въззивното решение е постановено в нарушение на забраната на чл. 299, ал. 2 ГПК. Поради неправилното определяне на предмета на спора и с оглед поканата за връщане на паричната сума в противоречие с правилата на формалната логика е прието, че извършеният процесен превод на сума е без правно основание. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът М. Л., гражданин на Великобритания, не представя отговор на касационната жалба.
Въззивният съд възпроизвежда съдържанието на исковата молба (ищецът предоставил по искане на ответника паричен заем, ответникът получил сумата по банковата си сметка и обещал да я върне в най-кратък срок, което не сторил; с влязло в сила съдебно решение е отхвърлена претенцията на ищеца по чл. 240 ЗЗД поради недоказаност на твърдението, че е постигнато съгласие за сключване на договор за заем; уговорката за връщане на сумата била устна, а при превода на сумата ищецът не посочил основание за него; тъй като ответникът отказвал да върне парите, то се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца) и приема, че между същите страни за същото правоотношение на същото основание няма влязло в сила съдебно решение, поради което приема предявения иск за допустим. Предвид установеното получаване на сумата по банковата сметка на ответника с наредител ищецът, липсата на договорна връзка между страните, установена със съдебно решение, и липсата на друго правоотношение, по въз основа на което да е извършен паричният превод, единствената възможност на ищеца е да претендира сумата с иск по чл. 59 ЗЗД, а ответникът не е отрекъл съществуването на претендираното от ищеца материално право, нито е противопоставил възражения, погасяващи правото на ищеца, респ. обосноваващи негово противопоставимо на ищцовата претенция право.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо като постановено при нередовност на исковата молба. Предвид изложените от ищеца твърдения за налично между страните правоотношение за паричен заем, и искането за осъждане на касатора в качеството му на ответник да заплати сумата, с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, е необходимо да се извърши съответната проверка от касационния съд.
Изрично поставените от касатора въпроси – налице ли е правно основание за процесното имуществено разместване – договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД и дали е налице фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, и дали предметът на спора, с който е бил сезиран съда с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, е за връщане на процесната сума, която била преведена на касатора по банков път поради постигната устна договорка за предоставяне на паричен заем, или тази сума е била преведена без наличието на правно основание, самостоятелно не водят до допускане на касационното обжалване, доколкото налагат преценка на фактите по спора, което може да бъде извършено едва след допускане на касационното обжалване. Тъй като въпросите не съставляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, и с оглед задължителното тълкуване за характера на правния въпрос, дадено от ОСГТК в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ВКС, то не се налага и преценката им в светлината на цитираната от касатора практика на ВКС.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 321 лева.
Мотивиран от изложеното, касационният съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 59 от 18 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 44 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2016 г.
УКАЗВА на касатора Д. В. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за преведена по сметката на касационния съд държавна такса от 321 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: