Р Е Ш Е Н И Е
№ 899
София, 14.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Богданова гр.д.№ 1691 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. С. Д. и Д. М. Д. и двамата от гр. В. срещу въззивно решение № 306 от 28.03.2006 год. по гр.д. № 68/2005 год. на Варненския окръжен съд.,
С определение от 4.04.2008 г. по гр.д. № 132/2008 г. Върховният касационен съд, петчленен състав е отменил определение № 873 от 5.07.2007 г. по гр.д. № 850/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на К. С. Д. и Д. М. Д. срещу възивно решение № 306 от 28.03.2006 г. по гр.д. № 68/2005 г. на Варненския окръжен съд по иска им срещу Община В. за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. имуществени вреди от нищожната заповед на кмета.
Предмет на к. проверка е решението на Варненския окръжен съд само в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 10 000 лв. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК / отм./.
Ответникът по касационната жалба – Община В. не изразява становище.
Представителят на В. к. п. изразява становище за оставяне в сила решението, като правилно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като обсъди доводите във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.218в, ал.1 ГПК / отм./ и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДВПГ/ сега ЗОДОВ/ от К. и Д. Д. срещу Община В. за сумата 10 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи-наемите които биха получили за ползването на обекта – надстройка над двуетажната им жилищна сграда, причинени им вследствие нищожната заповед на кмета на общината.
За да остави в сила първоинстанционното решение в тази част, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализиране на строителството- надстрояване на двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр. В., ул. “. № 20а, тяхна собственост и ползване на надстроената площ, вследствие прогласената за нищожна заповед на кмета на общината, въззивният съд е приел, че по делото не е установено наличие на причинна връзка между пропуснатите ползи, изразяващи се в наемите, които жалбоподателите биха получили от ползването на имота и прогласената за нищожна заповед на кмета на общината.
Решението на въззивния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Данните по делото сочат, че със заповед № Г-65/25.08.1999 г. на кмета на Община В. е одобрено изменение на ЗРП и КЗСП на част от кв.95 по плана на 7-ми микрорайон, парцели І-1, ІІ-1а, ІV-4 и V-5 в която е предвидено надстрояване на собствената на ищците жилищна сграда.становено е също така, че с влязло в сила решение на административния съд заповедта е прогласена за нищожна, както и че при обжалване на заповедта от други собственици на съседни имоти изпълнението на заповедта е спряно.
Пропуснатите ползи могат да се присъдят като имуществена вреда, само ако са имали сигурен характер и са в пряка причинна връзка с нищожния акт. За да се ангажира отговорността на общината по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за пропуснати ползи по делото следва чрез пълно и главно доказване ищцовата страна да установи наличието на причинна връзка между пропуснатите ползи и постановената заповедта, прогласена за нищожна по съответния ред. Ищците са поддържали, че в резултат на нищожната заповед не са могли да реализират доходи, изразяващи се в наема, който биха получили от бъдещото надстрояване на жилищната им сграда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че пропуснатите ползи са сигурни, т.е. че действително са претърпяни вреди. По делото няма данни в какъв срок и че със сигурност ще реализира строителството на надстройката, както и че биха я отдавали под наем. Само от факта, че заповедта е прогласена за нищожна при липсата на доказателства, че същата реално и сигурно е възпрепятствала възможността ищците да увеличат имуществото си със стойността на наема, който биха получили от проектирана надстройка не може да се изведе извод за основателност на исковата претенция. Ищцовата страна съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ е длъжна да докаже иска си, а в случая доказателствената тежест не е изпълнена, поради което правилно е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд в обжалванта част е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.03.2006 г. по гр.д. № 68/2005 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :