Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2442_17_opr_288_108zs_314nk_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 10.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29.11.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2442 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. К. и А. Е. К. чрез техния процесуален представител адв. К. Б. срещу въззивно решение № 912 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 981 /2016 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3699 /14.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 424 /2016 г. на районен съд – Г. Д., с което е отхвърлен иск на жалбоподателите срещу Х. С. М., С. А. М. и Р. А. С. за предаването на владението на недвижим имот- 5 /6 идеални части от сграда в [населено място], на основание чл.108 ЗС. В хода на производството С. А. М. е починал и е заместен от наследниците си по закон: А. И. М., С. С. М., И. С. М., Б. С. М. и Р. С. М..
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответниците по жалбата, правоприемници на починалия С. А. М. твърдят в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата Х. С. М. и Р. А. С. не са подал писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (в редакцията преди измененията с ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че жалбоподателите не са доказали правото си на собственост върху процесния имот, поради което ревандикационният иск е неоснователен.
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че ответникът С. М. е бил първоначалният собственик на процесния имот, като от този факт произтича и претенцията на ищците, които твърдят, че са придобили от истински собственици – Робови, които са придобили собствеността от Ч., чийто праводател е Х. М., придобил имота от баща си С. М..
Но въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците, че договорът за дарение на имота от ответника С. М. на ответника Х. М. е неистински, не е породил вещно правен ефект и това обстоятелство е засегнало последващите купувачи, които са сключили сделки за придобиване с несобственик. Позовал се е на задължителната по смисъла на чл.413,ал.2 от НК сила на влязлото в сила споразумение по наказателно дело № 177 /2010 г. по описа на ГДРС, че ответникът Х. М. е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в нотариалния акт с № 174 по нот. дело № 1310 /2006 г. (за договора за дарение), от което е направил извода, че нотариалният акт е неистински документ / неавтентичен/.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателите и уточнен от настоящия състав правен въпрос: Може ли от одобрено от наказателния съд споразумение, чието съдържание се изчерпва с това, че някой е признат за виновен за това, че „умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ – нотариален акт (индивидуализиран чрез номер, номер и година на дело и име на нотариус) съставен съгласно установения ред”, гражданският съд да приеме, че този нотариален акт е неистински /неавтентичен/ документ, при положение, че гражданският съд не разполага с друга информация за конкретните обстоятелства и изявления, за които е сключено споразумението?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ и на настоящия състав не са известни негови разрешения в решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, поради което приема, че е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Жалбоподателите следва да заплатят държавна такса в размер на 81.76 лева за разглеждане на касационната им жалба.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 912 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 981 /2016 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на жалбоподателите С. С. К. и А. Е. К. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 81.76 лева (осемдесет и един лева и 76 ст.) за разглеждане на касационната им жалба, като им указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.