Решение №9 от 11.1.2016 по търг. дело №605/605 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 9

гр. София, 11.01.2016 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5489 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.07.2015 год. по гр. д. № 356/2015 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 27.02.2015 год. по гр. д. № 8/2013 год. на Санданския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. кооперация /ПК/„О.”, [населено място] срещу Църквата при храм „С. М.”, [населено място] иск за установяване правото й на собственост на основание отстъпено право на строеж и давностно владение от 1968 год. до 2004 год. върху имот: търговска сграда, магазин, представляващ двуетажна масивна сграда с РЗП 432 кв. м. и мазе от 216 кв. м., построена в УПИ І – 248 в кв. 29 по регулационния план на [населено място], общ. С. и за отмяна на нотариалния акт на ответника с № 92/2009 год. Със същото решение е отменен нотариалния акт № 155/98 год. в частта му, с която ищцовата кооперация е призната за собственик на спорната сграда.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ПК „О.” с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че се легитимира като собственик на спорния имот на основание давностно владение, с оглед построяване на сградата в чуждия имот и осъществената фактическа власт върху нея в продължение на повече от десет години. Иска отмяна на въззивното решение и вместо това предявения установителен иск бъде уважен.
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът го обосновава с произнасянето на въззивния съд по въпроса относно липсата на намерение за придобиване на правото на строеж върху сградата като основание за отхвърляне на предявения иск, като счита, че по него е налице противоречиво произнасяне в сравнение с представените решения № № 399 от 24.10.11 год. по гр. д. № 1203/10 год. І г. о. и 679 от 11.04.67 год. на ВС, І г. о. В тях е прието, че собствеността върху постройка отделно от земята може да се придобие по давност, вкл. и в случай на допускане на строежа от собственика на земята и без изрично учредено право на строеж, ако не му пречи в продължение на изискуемия срок на владението, като последица ще възникне отделна собственост на сградата от тази на земята.
По въпроса за отмяна на констативния нотариален акт на ищеца при липса на предявен срещу него насрещен иск за собственост касаторът се позовава на противоречие с ТР № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът – Църква „С. М.”, чрез пълномощника й адв. Д. Х., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване, като счита, че първият въпрос представлява довод за неправилност на решението, а по втория не е налице противоречие с цитираното тълкувателно решение, чийто предмет е различен от поставения от касатора въпрос. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и претендира направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касатора в изложението му, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният против църквата установителен иск за собственост на спорния имот е отхвърлен, въззивният съд, прилагайки чл. 272 ГПК, е възприел мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за поддържаното от ищцовата кооперация основание за придобиване правото на собственост върху спорната сграда на основание чл. 4 от Закона за уреждане на правата на лицата, заели или получили държавни дворни места от 1956 год. и пар. 38 от Правилника за държавните имоти от 1952 год., както и неоснователност на алтернативно поддържаното основание за придобиване на собствеността по давност от 1968 год. до 2004 год. Приел, че твърдението за отстъпено право на строеж е неоснователно, тъй като представеното строително разрешение № 3 от 28.01.66 год., както и нотариалният акт № 125/1960 год. не го установяват, нито по отношение на това ограничено право на строеж е осъществявано владение, с оглед липсата на намерението за своене от страна на кооперацията, снабдила се по-късно /през 1998 год./ с нотариален акт и за земята.
Относно приключилото производство между страните с влязлото в сила решение № 209 от 17.09.2004 год. по гр. д. № 229/2004 год. на РС-гр. С., с което е било признато за установено по отношение на кооперацията, че храмът „С. М.” е собственик на 880/920 ид. ч. от УПИ І-248, кв. 29 по плана на [населено място], целият с площ 920 кв. м. и кооперацията е била осъдена да му предаде владението върху 216 кв. м. от него, които са застроени, въззивният съд е изложил съображения относно извършения въвод във владение в имота на 20.11.2007 год. по образуваното въз основа на горното решение изпълнително производство, както и относно приложението на чл. 92 ЗС по отношение на спорната сграда в полза на храма, за което последният се е снабдил и с нотариален акт през 2009 год., искането за отмяна на който е отхвърлено с оглед неоснователността на иска за собственост на кооперацията. Като последица от това обаче въззивният съд приел, че служебно може да бъде отменен нотариалния акт на кооперацията от 1998 год. в частта за спорната сграда, като потвърдил първоинстанционното решение и в тази му част.
Горните съображения на въззивния съд са изложени при приетата от него, въз основа на експертно заключение, идентичност на описаната във влязлото в сила решение от 2004 год. застроена част от парцела с площ 216 кв. м. и сградата, предмет на настоящия спор, което обосновава извод за вероятна недопустимост на въззивното решение, представляващо основание за допускане на касационното обжалване при условията на т. 1, изр. 4 от ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Отвод за присъдено нещо е поддържан от ответника в първоинстанционното производство, като произнасянето по този въпрос с въззивното определение по ч. гр. д. № 923/14 год. не го изключва от проверката в касационното производство. Това обстоятелство, както и произнасянето на въззивния съд за отмяна на нотариалния акт на ищеца при липса на предявен срещу него насрещен иск за собственост, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 от ТР №1/2009 год. с оглед служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. и в производството по чл. 288 ГПК.
При горните съображения за наличие на основание за допускане на касационното обжалване настоящият състав счита, че не следва да се произнася и по релевирания от касатора въпрос относно придобиване по давност на сграда отделно от земята, доколкото същият ще е предмет на произнасяне при касационното разглеждане на делото в зависимост от наличието на основание за разглеждането му.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3236 от 20.07.2015 год. по гр. д. № 356/2015 год. на Благоевградския окръжен съд по подадената от П. кооперация „О.”, [населено място] касационна жалба.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 121 лв. /сто и двадесет и един лева/ в едноседмичен срок от съобщението, като в същия представи и вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар