2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С., 20,01,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева гр.дело №3749/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248,ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от адв.С. А., в качеството му на пълномощник на И. Г. Т. и Н. И. Т. и двамата от [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №776 от 20.10.2015г. по т.д.3749/14г.,като бъдат намалени присъдените на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за касационната инстанция до минимално определения размер.
Ответникът по молбата- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Е. М. е на становище, че молбата е неоснователна, като поддържа доводи за това, че възражението не е въведено процесуално и не може да бъде правено след приключване на делото.Изложени са и съображения за неоснователност на твърдението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
С определение №776 от 20.10.2015г. по т.д.3749/14г на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №483 от 21.07.2014 г. по т.д. № 425/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С оглед този изход на спора и в съответствие с основанието по чл.78,ал.3 ГПК са присъдени направените от ответника по касация пред касационната инстанция разноски в размер на 2400 лв.- възнаграждение за адвокатска защита от един адвокат.
Молителят е поддържал като основание за искането си за изменение на така постановения съдебен акт довод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Този довод не е въведен процесуално при разглеждане на делото пред ВКС и поради това настоящата инстанция не е сезирана валидно с него. Изводът се налага от това, че съдът не се произнася служебно по съответствието между направените разноски и фактическата и правна сложност на делото, още повече, че съобразно чл.78, ал.5 ГПК това служебно произнасяне е изключено, тъй като нормата изисква изрично сезиране. След като настоящият молител, въпреки възможностите не е направил такова искане преди произнасяне на определението по чл.288 ГПК, то той не може да го въвежда за първи път с допълнителната молба по чл.248 ГПК. Извън това и в молбата не се съдържат аргументи относими към възражението за прекомерност на направените разноски за едни адвокат, тъй като подробно разгледаните норми, установяващи минимални адвокатски възнаграждения не съставляват императив, който не може да бъде надхвърлян, а тъкмо обратното те са относими към размера на разноските, само когато страната изрично е обосновала наличие на предпоставките по чл.78, ал.1, т.5 ГПК, в какъвто смисъл не са изложени съображения, т.е. приложението на тези норми съставлява правна по следица от преценката за прекомерност, а не основание за наличието й.
С оглед изложеното,молбата следва да бъде оставена без уважение.
По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.С. А., подадена в качеството му на пълномощник на И. Г. Т. и Н. И. Т. и двамата от [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №776 от 20.10.2015г. по т.д.3749/14г.,като бъдат намалени присъдените на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски за касационната инстанция до минимално определения размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: