Р Е Ш Е Н И Е
№9
София, 26.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1449/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 478 от 02.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-130 от 20.12.2017 г. по в. гр. д. № 1583/2017 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на [община]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касатора искова претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици.
Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация „Градоустройство-Главпроект“ ООД – [населено място] не е изразил становище в съдебно заседание.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 61 от 03.08.2017 г. по гр. д. № 87/2014 г. на Царевския районен съд, с което е уважен предявеният от „Градоустройство- Главпроект“ ООД- [населено място] против [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за установяване правото на собственост на ищеца върху 1 400 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], на площ от * * кв.м., с административен адрес: [населено място], ул.”12-та”.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./, респ. чл.1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г.- по силата на преобразуване в еднолично търговско дружество на държавно предприятие, на което имотът е бил предоставен за стопанисване и управление. Този решаващ правен извод е формиран въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства, включително ангажираните от ищеца, относно предоставянето на имота за стопанисване и управление и последващите разпоредителни действия с него чрез предоставянето му на ищцовото дружество. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на 15 бр. документи, приложени към исковата молба, а с допълнителен отговор от 25.02.2015 г. на исковата молба след отстраняване на нередовността й относно фактите, въз основа на които се твърди придобиване на собствеността, са оспорени още 10 бр. документи, представени от ищеца с молба от 29.12.2014 г., с която са изпълнени дадените от първоинстанционния съд указания в този смисъл. В първото по делото заседание на 09.06.2015 г. първоинстанционният съд, въз основа на така направеното оспорване на представените в копия документи, е открил производство за проверка на истинността им съгласно чл.193 ГПК, като в следващото съдебно заседание на 16.11.2015 г. е допуснато изслушване на съдебно-графологична експертиза, която след изследване на оригиналите да даде заключение за тяхната автентичност. С молба от 06.10.2015 г. назначеното вещо лице Х. Д. е заявил, че не е в състояние да изпълни задачата поради здравословни причини, с оглед на което е заменен с вещото лице С. Ж.. Последният от своя страна е депозирал идентична молба на 14.10.2015 г., а назначеният на негово място З. С. на свой ред с молба от 22.10.2015 г.е поискал да бъде освободен по здравословни причини и с оглед ангажираността му с други експертизи. Следващото определено от съда вещо лице- Х. С., не е депозирало заключение за заседанието на 16.11.2015 г., като на това основание делото е отложено за 12.01.2016 г. С молба от 17.11.2015 г. вещото лице е посочило, че предметът на експертизата налага същата да бъде комплексна- графологическа и техническа, и използване на специална апаратура за изследване на документите. На това основание и като е взел предвид подадена в същия смисъл молба на ответника от 08.01.2016 г., в заседанието на 12.01.2016 г. РС- [населено място] е постановил експертизата да бъде изпълнена от вещите лица Х. С. и З. С., и разглеждането на делото е било отложено за 22.02.2016 г. С молба от 19.02.2016 г. първият от тях е заявил, че вещото лице С. е настанен в болнично заведение за лечение, което ще продължи около три месеца, с оглед на което съдът да прецени необходимостта от замяната му с друг специалист. В съдебно заседание на 22.02.2016 г. съдът е отложил делото, като е предоставил възможност на ответника да заяви становище по молбата на вещото лице С.. В съдебно заседание на 18.04.2016 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца на основание чл.158 ГПК да бъде определен краен срок за събиране на допуснатото доказателство и като е взел предвид липсата на доказателства за уважителни причини, поради които вещите лица не са изпълнили възложената им задача, а наложил на всяко от тях глоба в размер на 500 лв., като ги е задължил да представят заключение за следващото заседание в срока по чл.199 ГПК. В следващото заседание на 27.05.2016 г. делото е било отложено за 18.07.2016 г. поради липса на депозирано заключение, като междувременно наложените глоби са били отменени поради постъпили молби от вещите лица и приложени доказателства за влошено здравословно състояние на вещото лице С., който е бил освободен и заменен с Н. Р.. На 16.07.2016 г. последният е депозирал молба, в която е посочил, че поради служебна ангажираност няма да е в състояние да изготви заключение за заседанието на 18.07.2016 г., което поради липса на депозирано заключение е било отложено за 30.09.2016 г. На 19.09.2016 г. вещото лице Р. е депозирал молба, с която е поискал страните да бъдат задължени да представят оригинали на документите, предмет на изследването, а с молба от 27.09.2016 г. двете вещи лица са поискали да им бъдат издадени съдебни удостоверения, въз основа на които да получат достъп до оригиналите. В закрито заседание съдът е разпоредил да бъдат издадени поисканите съдебни удостоверения, като на 30.09.2016 г. е отложил делото за 28.11.2016 г. и е оставил без уважение повторно заявеното от ищеца искане по чл.158 ГПК. На посочената дата делото отново е било отложено поради липса на представено заключение, с оглед на което съдът е отложил разглеждането му за 13.01.2017 г., като е задължил вещите лица да депозират заключение в срока по чл.199 ГПК и да представят доказателства за уважителни причини за непредставяне на заключението и неявяването им в съдебно заседание. На 13.01.2017 г. поради липса на заключение делото е било отложено за 17.02.2016 г., като на двете вещи лица са били наложени глоби в размер от по 500 лв. и са били предупредени, че при повторно нарушение ще бъдат наложени нови глоби в размер до 1 200 лв. на основание чл.91, ал.2 ГПК. С молба от 25.01.2017 г. вещите лица заявили, че не са успели да изпълнят възложената им задача поради ангажименти по други дела, както и поради неблагоприятните атмосферни условия и лошото състояние на пътищата между В. и Ц., като помолили делото да бъде отложено за по-продължителен период от време, през който да могат да се запознаят с оригиналните документи, предмет на изследването. С молба от 31.01.2017 г. вещото лице С. поискал да бъде освободен от изпълнение на задачата „поради претовареност”, като в закрито заседание на 01.02.2017 г. съдът е приел отвода му. На 31.01.2017 г. вещото лице Р. е поискало страните да бъдат задължени да посочат къде се съхраняват оригиналните документи, предмет на изследване, както и да бъде увеличен определеният депозит на 1 500 лв. предвид сложността на поставената задача. В закрито заседание на 01.02.2017 г. съдът е указал на ответника да внесе допълнителен депозит за експертизата в размер на 800 лв., а страните са били задължени в 1-седмичен срок да посочат на вещото лице институциите, в които се съхраняват оригиналите на оспорените документи. В съдебно заседание на 17.02.2017 г., за което отново не е било депозирано заключение, на вещото лице Р. са били дадени указания относно местонахождението на оригиналите и същото е било задължено да представи заключение в срок за следващото съдебно заседание, насрочено за 07.04.2017 г. За тази дата заключение отново не е било представено, а вещото лице е депозирало молба, според която неизпълнението се дължало на „претовареност, продължително технологично време, необходимо за изготвяне на експертизата, и влошено здравословно състояние”. Последвало е ново отлагане на делото и насрочването му за 29.05.2017 г., за когато вещото лице е получило поредните указания за представяне на заключение в изпълнение на възложената му задача. В заседанието на 29.05.2017 г., по искане на ищцовата страна съдът на основание чл.158, ал.1 ГПК е определил срок за приемане заключението на съдебно-графологичната експертиза в следващото съдебно заседание на 28.07.2017 г., като е приел, че събирането на това доказателство представлява особена трудност. В съдебно заседание на 28.07.2017 г., предвид липсата на депозирано заключение, съдът е отменил определението си за назначаване на експертиза, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като на 03.08.2017 г. е обявил решението си, основано на представените от ищеца писмени доказателства, приети от съда за истински поради непроведено от ответника успешно оспорване на същите.
Във въззивната си жалба [община] е поискала назначаване на комплексна съдебна експертиза, която да изследва дали подписите, положени под оспорените документи, действително са на лицата, посочени като техни автори; дали има следи за пренасяне на подписи от едни документи върху други, евентуално- за сканиране, ксерографиране, принтиране, налагане с тампонен печат, имитиране или различни други техники за подправяне на подписи; дали има поправки, дописвания, изтривания или други интервенции върху оспорените документи. В разпоредително заседание на 30.10.2017 г. въззивният съд е оставил без уважение така направеното доказателствено искане, като е приел, че същото е преклудирано по правилата на чл.266 ГПК, тъй като такава експертиза е била допусната пред първата инстанция, което изключва приложението на чл.266, ал.3 ГПК. С обявеното на 20.12.2017 г. въззивно решение актът на първоинстанционния съд е бил потвърден въз основа на събраните пред него доказателства и приети за установени факти.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, който се състои от две части: представлява ли по смисъла на чл.158 ГПК „особена трудност” за приемане на заключение на допусната от съда експертиза бездействието на вещите лица за изготвяне на заключението, и длъжен ли е в такъв случай въззивният съд, пред когото е направено ново искане за изслушване на заличената от първата инстанция експертиза, да провери дали е отпаднала пречката за събиране на това доказателство съгласно чл.158, ал.2 ГПК.
По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:
По първата част на въпроса, по която обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Бездействието на вещите лица за изготвяне на заключение по допусната експертиза не представлява „особена трудност“ по смисъла на чл.158 ГПК за нейното събиране.
Съобразно цитираната по-горе разпоредба, когато събирането на доказателствено средство е съмнително или представлява особена трудност, съдът определя срок за събирането му, след изтичането на който делото ще се разгледа и без него. Такъв е например случаят, при който страната не води допуснатите свидетели, респ. не внася депозит за призоваването им съгласно чл.160 ГПК; не представя документа, за снабдяване с който е било издадено съдебно удостоверение; не оказва съдействие на вещото лице по поисканата експертиза чрез предоставяне на необходимия сравнителен материал, не внася депозита за същата и други. Тази хипотеза е налице не само когато заинтересованата страна не е активна при събиране на допуснатото доказателство, но и когато това е затруднено по причини извън субективните желания и възможности /напр. невъзможност да бъде издирен допуснат при призоваване свидетел, непредставяне на поискан от трето лице по реда на чл.192 ГПК документ, отказ от страна на държавен орган за достъп на вещото лице за извършване на необходима за изпълнение на задачата справка/. В тези случаи съдът не може направо да отмени определението си за допускане на съответното доказателство, а е длъжен на основание чл.158, ал.1 ГПК да определи краен срок за неговото събиране с указание, че след срока делото ще бъде гледано без него. Бездействието на експертите да изготвят заключението не може да се разглежда като „особена трудност“ по смисъла на цитираната разпоредба. Същото не е свързано и с процесуално бездействие на страната, направила искането за допускане на експертиза, което да доведе до неизгодни за нея процесуални последици. Описаното бездействие не съставлява и обективна причина, която да се разглежда като затруднение за събиране на допуснатото доказателствено средство.
По втората част на въпроса, по която обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивният съд е длъжен на основание чл.266, ал.2 ГПК да допусне събирането на поисканите с въззивната жалба относими доказателства, които не са били събрани пред първата инстанция въпреки положените от страната усилия. В този смисъл е решение № 220 от 01.12.2016 г. по гр. д. № 2292/16 г. на ВКС, І г. о., което се възприема от настоящия състав. Съдът е длъжен и да провери дали е отпаднала пречката за събиране на поисканото доказателство.
По касационната жалба.
Районният съд е заличил допуснатата съдебно-графическа експертиза, назначена в откритото производство по чл.193 ГПК за проверка истинността на представените с исковата молба и с допълнителна молба от 29.12.2014 г. документи, като ги е приел за истински поради непроведено от ответника успешно оспорване на същите. Приложил е института на чл.158, ал.1 ГПК, като е счел, че допуснатата съдебно-графическа експертиза не може да бъде събрана.
В настоящата хипотеза във въззивната жалба касаторът се е позовал на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Съдържащото се в жалбата оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка със заличаване на допусната съдебно-графическа експертиза, е било обосновано. Независимо от наличието му, въззивният съд не е събрал поисканото с жалбата относимо доказателство, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Съдържащата се в чл.266, ал.1 ГПК забрана за събиране на нови доказателства, които страната е могла да посочи и представи своевременно в първоинстанционното производство, не важи в хипотезата на ал.3 на цитираната разпоредба, когато непълнотата на доказателствата не се дължи на процесуалното бездействие на страната, а на допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция, което съставлява извинителна причина за събиране на доказателството /тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 от същото/. Допуснатото в настоящата хипотеза процесуално нарушение се е отразило на правилността на решението. Районният съд не е събрал допуснато относимо доказателство, което е било от значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Отстраняването на допуснатото нарушение е било в правомощията на въззивния съд. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в допускането на поисканата във въззивната жалба съдебно-графическа експертиза при условията на чл.266, ал.3 ГПК.
С оглед на така установеното по делото, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 във вр. с чл.293, ал.2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да допусне събиране на заличената от първоинстанционния съд съдебно-графическа експертиза като допустимо и относимо доказателствено средство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-130 от 20.12.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1583/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.