5
р е ш е н и е
№ 9
София, 31.01.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1504 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК /ред.Дв.в.бр.47/2009г./.
Обжалвано е решение от 11.01.2017г. по гр.д.№3999/2016г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса след като е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП и е причинена имуществена вреда в следва ли да се приеме , че деянието съставлява основание имуществената отговорност се реализира по реда на чл.203, ал.2 КТ.
Жалбоподателят- [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено,като бъде уважен предявения иск.
Ответникът К. В. Д. , в писмено становище, чрез процесуалните си представители поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искове по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. В. да заплати на [фирма] сумата 62 084, 51 лв за причинени умишлено имуществени вреди на работодателя , ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Установено е по делото, че страните са били в трудови правоотношения по безсрочен трудов договор към датата на пътния инцидент – 22.08.2011 г.; по-късно, този договор е прекратен по взаимно съгласие. Констатирано е , че на 22.08.2011 г. е настъпило ПТП, видно и от приложените копия на АУАН № 812763/22.08.2011 г. и протокол за ПТП № 1189259 от същата дата на началник група „ОП” при РУП-С., като при навлизане в зона на остър ляв завой, ответникът по иска и по жалба е предизвикал падене на товарен автомобил с прикачено към него полуремарке в крайпътното дере, при което превозваните стоки са разпилени . Прието е, че с горното си поведение водачът е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съдът е приел, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/ са нанесени имуществени вреди на дружеството и от последното се претендира шофьора да заплати щетите в пълен размер. Прието е, че несъобразяването на водача на МПС с пътната обстановка, както и липсата на контрол по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и предизвикването от това на пътно-транспортно произшествие сочи на непредпазливост. Съдът е счел, че няма събрани данни и доказателства по делото, че се касае за умишлено деяние от страна на водача /пряк или евентуален умисъл/, а доколкото претенцията на ищеца е за пълна имуществена отговорност по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ, то всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ са в доказателствена тежест на работодателя, т.е. на дружеството. Прието е, че в случая, липсва поне един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, а именно – вредата да е причинена умишлено или в резултат на престъпление или да е причинена не при или по повод на изпълнение на трудовите задължения. Прието е, че липсата на поне един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 203, съответно – да не е доказан – е основание за да се отхвърли претенцията.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса като е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП и е причинена имуществена вреда в следва ли да се приеме , че деянието съставлява основание имуществената отговорност се реализира по реда на чл.203, ал.2 КТ, тъй като по същият няма установена практика.
Настоящият състав намира, че на така поставения въпрос следва да се даде отговор, че работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, включително и когато е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП, когато вредата е причинена умишлено . В практиката, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК /ред.Дв.в.бр.47/2009г./ решения от 15.05.2013г. по гр.д745/2012г., ІV г.о. и от 26.05.2015 гр.д.№ 234/2015г., ІV г.о. , която се споделя от настоящия състав, се приема, че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон.
Отговорността по иск по чл. 203, ал. 2 КТ, се определя от гражданските закони. Посочената разпоредба възпроизвежда приципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, като нормира три хипотези – вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат на престъпление, вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудови задължения. Определящото и при трите хипотези е пряка причинна връзка между вредата и конкретно проявление на определено лице. В тази насока са дадени указания с реш. № 56/10.03.2011 г. по гр.д.№ 540/2009 г. на III г.о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр.д.№ 758/2009 г. на III г.о. и реш. № 423/2013 по гр.д № 2145/2013 ІV г.о на ВКС.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства. При наличие на умисъл при пътнотранспортно произшествие е без значение дали то е причинено при съобразяване или не с пътната обстановка.
С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени. Неправилно въззивният съд е приел, че несъобразяването на водача на МПС с пътната обстановка, както и липсата на контрол по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и предизвикването от това на пътно-транспортно произшествие сочи на непредпазливост. От събраните по делото данни и доказателства по делото, следва да се приеме, че се касае за деяние от страна на водача , извършено при евентуален умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и допускал настъпването на тези последици, тъй като злополуката не е настъпила в резултата на внезапно възникнала техническа неизправност, природно бедствие или препятствие на пътното платно. Налице е и причинна връзка между вредата и поведението на ответника – водач на моторното превозно средство, и настъпилите вреди.
С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав намира, че делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. За изясняване на делото от фактическа и правна страна съдът е допуснал изготвяне на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/ и съдебна счетоводна експертиза /ССчЕ/ и е приел заключения на вещи лица, за да установи какъв е размера на вредата, причинена в резултат на деликта, без да е поставил задача на същите да установят ищецът получил ли е вече обезщетение за част от вредите от застраховател, с оглед данните по делото за определяне размера на вредата по застрахователна стойност на вещите. След като отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника , в дължимото обезщетение следва да се включат само реално претърпените вреди от деликта, чийто размер в случая следва да се установи с изслушването на допълнителна експертиза по делото. При новото разглеждане на делото на същата следва да се възложи задача да провери в счетоводството на дружеството има ли сключени договори за застраховка на процесното превозно средство и товара и ако има дали са получени обезщетения по тях и в какъв размер. Едва след приемане на заключението съдът ще следва да определи какъв е точния размер на вредата причинена умишлено от ответника.
Разноските по делото за всички инстанции ще следва да бъдат присъдени с оглед изхода на делото .
Предвид изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
Отменя решение от 11.01.2017г. по гр.д.№3999/2016г. на АС София.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново произнасяне от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: