Решение по т.д.№ 2833/2014 год. на ВКС-ТК І т.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
София, 05.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2833 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА.
Ищецът [фирма] е предявил молба за отмяна на основание чл.47 т.2, т.3 и т.5 ЗМТА на постановеното на 14.07.2014 год. от Арбитражния съд към Българска стопанска камара (АС при Б.) решение по В. № 5/2013 год. с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на [фирма] сумата 8860 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по договор за посредничество ведно със законната лихва; сумата 2744.25 лв., представляваща неустойка за забава; арбитражни разноски в размер на 688 лв.
Искането на [фирма] за отмяна на постановеното от АС при Б. арбитражното решение се основава на тезата, че: 1./ Договорът, съдържащ арбитражна клауза е нищожен, поради липса на съгласие, което обуславя недействителността и на арбитражната клауза – чл.47 т.2 предл.1 ЗМТА; 2./ При разглеждане на делото, АС при Б. е нарушил принципа на равнопоставеност на страните, като не е назначил преводач на законния представител на ответника по делото, който е чужд гражданин и е участвал в процеса. Това обстоятелство е опорочило и арбитражното решение на основание чл.47 т.3 предл.2 ЗМТА; 3./ А. съд се е произнесъл извън предмета на спора. Произнесъл се е по иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявен – чл.47 т.5 предл.2 ЗМТА.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не е изразил становище.
Като взе предвид доводите на [фирма], обсъди данните по делото, както и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
АС при Б. е сезиран от [фирма] с два обективно съединени иска – с посочено правно основание чл.51 ТЗ за сумата 8860 лв. и с посочено правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2744.25 лв.
На 11.06.2008 год. между страните е сключен договор за посредничество по силата на който [фирма] (наречен „брокер”) е приел да промотира и посредничи при намирането на купувачи и продажба на обектите – жилищни комплекси за сезонно ползване „У. къща” [населено място]. Договорено е в чл.3 възнаграждение за брокера в размер на 10% от договорената продажна цена, платимо до 5 работни дни от датата на сключване на предварителен договор и получаване на първата вноска по него. В чл.10 е постигнато съгласие, че „Споровете относно тълкуване и изпълнение на договора се решават доброволно, чрез преговори. При непостигане на споразумение, спорът се отнася за решаване Арбитражния съд при Българска стопанска камара”.
Твърдението на [фирма] по исковата молба пред арбитражния съд е, че [фирма] му дължи сумата по главния иск поради това, че в изпълнение на задълженията си е намерил купувачи за два обекта и е съдействал е за сключването на предварителни договори за тях. Платена била и първоначалната вноска, т.е. възникнали за предпоставки за заплащане на възнаграждение в размер на 10871.10 евро. Поради оспорване от [фирма], постигнало се съгласие възнаграждението да бъде намалено до 17720 лв. Независимо от това, заплатена била само половината и останали дължими още 8860 лв. Заявеният петитум е за заплащане на посочената сума, както и на обезщетение за забавеното и плащане за периода 10.04.2010 – 10.04.2013 год., като размерът е съизмерим със законната лихва върху главницата за същия период.
Както бе посочено по-горе, арбитражният състав е приел, че исковете са основателни изцяло. Приел е за неоснователно възражението на ответника [фирма] за нищожност на договора на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради това, че за [фирма] е бил подписан от лице без представителна власт – пълномощник, чийто срок на мандата е бил изтекъл. От заключението на назначената по делото графическа експертиза е установено, че договорът за посредничество е подписан от законния представител на [фирма] Д. Я. и от пълномощника на [фирма] Й. П., чийто мандат действително е бил изтекъл, но действията му са потвърдени от законния представител на едноличното дружество К. Георгакос.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна е основателна произтича от следното:
Неоснователно е искането за отмяна, свързано с прилагането на чл.47 т.2 предл.2 ЗМТА.
Ищецът [фирма] релевира порок на волята на другата страна по арбитражното споразумение, като освен това, представителната власт на пълномощника на [фирма] е потвърдена и мълчаливо – чл.301 ТЗ и изрично. Т.е. дори да е налице нарушение на чужди права, страната която е била надлежно представлявана, не може да се позовава на това нарушение.
Арбитражното решение не подлежи на отмяна и поради наличие на основанието по чл.47 т.3 предл.2 ЗМТА. Това основание отново се свързва с нарушение на чужди процесуални права пред съд. Вярно е, че законният представител на [фирма] е гръцки гражданин, но дали той се е нуждаел от преводач в арбитражното производство или не, е обстоятелство, на което би могло евентуално да се позове едноличното дружество.
Не е налице и основанието по чл.47 т.5 предл.2 ЗМТА.
Вярно е, че в диспозитива на арбитражното решение е посочен чл.92 ЗЗД и неустойка за забава, но искането на [фирма] е за присъждане на обезщетение за забава, не е правено изменение в рамките на производството на това иска или на обстоятелствата на които се основава то. От преценката на арбитражното решение, като цялост от мотиви и диспозитив, следва изводът, че е присъдено именно обезщетение за забава (чл.86 ал.1 ЗЗД) без да е налице отклонение от диспозитивното начало, което от своя страна би обусловило прилагането на чл.47 т.5 предл.2 ЗМТА. Дори да не се касае за очевидна фактическа грешка, арбитражното решение не е опорочено. ВКС многократно е има случай да се произнесе, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя само правилността на решението му. Правилността на арбитражното решение е извън обсега на проверката по чл.47 и сл. ЗМТА, поради което молбата за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на горното, като счете, че не са налице основанията по чл.47 т.2, т.3 и т.5 предл.1 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.47 т.2, т.3 и т.5 предл.1 ЗМТА на Решение от 14.07.2014 год. по В. № 5/2013 год. на Арбитражния съд при Българска стопанска камара
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.