5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 09.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 206 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 621, постановено на 29. 10. 2014 г. от Пловдивски апелативен съд по т.д. № 805 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова, постановено от Пловдивски окръжен съд по т.д. № 858 по описа на съда за 2013 г., с което на свой ред е осъден касатора да заплати на [фирма] сумата 37536.59 лв. остатък от цена по договор за изкупуване на електрическа енергия през периода 18. 09. 2012 г. – 31. 05. 2013 г., сумата 52.24 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за период от 09. 11. 2013 г. до 14. 11. с.г., сумата 70.80 лв. претърпени вреди, представляващи заплатени нотариални такси за изпращане на нотариална покана за доброволно плащане, както и законна лихва върху главницата от предявяването на иска – 14. 11. 2013 г. до окончателното плащане, със законните последици.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като се твърди главно неправилност на решаващите изводи на въззивния съд в решението му относно това, че решението на Върховния административен съд (ВАС), с което се отменяло решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) № Ц-33/14. 09. 2012 г. за определяне на временни цени на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и в частност на тези на [фирма], вземанията за която цена на достъп са цедирани от последното на касатора и прихванати от него срещу дължащата му се от ищеца – ответник по касация, цена на изкупена електрическа енергия, имало действие спрямо всички, както и че това конститутивно (според касатора) действие се изразявало в отпадането с обратна сила на разпоредените с отмененото от ВАС решение на ДКЕВР, негови правни последици.
Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърлянето на предявените срещу касатора искове, претендират се разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се формулира правен въпрос, според касатора релевантен за изхода на делото по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, по отношение на който се поддържа допълнителен селективен критерий по т. 3 от същия законов текст.
Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
В конкретния процесен случай по делото са налице и законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените срещу касатора искове са уважени, въззивният съд е приел в решаващите си мотиви, че с отмяна на посоченото решение на ДКЕВР е отпаднало с обратна сила основанието за събирането на определените с така отмененото решение временни цени за достъп до преносната и разпределителна мрежи, поради което и по отношение на касатора следва да се приеме липсата на основание за извършване на прихващане със сумите за временна цена на достъп, цедирани му от праводателя му, на когото същите са се дължали по силата и в размерите, съобразно отмененото решение на ДКЕВР, поради което и с оглед липсата на условията за извършване на прихващане, с което да е намален размерът на дължимата от касатора на противната по делото страна, цена на изкупена електрическа енергия, то и касаторът дължи процесната разлика до пълния размер на цената по договора за изкупуването й.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се формулира въпросът: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който силата на закона (в случая чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) е допуснато предварително изпълнение отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно че не е съществувал в правния мир (т.е. решението за отмяната му има обратна сила) или решението с което този акт се отменя, няма обратна сила?“
По отношение на същия въпрос се обосновава допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като обобщено се твърди, че в случая е налице необходимост от постигане на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, която според касатора се прилага неправилно от съдилищата и в противоречие с действителният й, вложен от законодателя смисъл, който урежда действие на отмяната на индивидуален административен акт по отношение на всички, но никъде не предвижда обратно действие на същата отмяна в случаите, в които административният акт е отменен като незаконосъобразен и вече е породил правни последици за периода на действието му, а не нищожен, т.е. въобще непораждащ правни последици.
Поставеният въпрос е релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото видно от възпроизведените по-горе решаващи мотиви на въззивния съд, отговорът му е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция. По отношение на същия въпрос е налице и претендираният от касатора допълнителен селективен критерий за подбор на касационната му жалба, доколкото разглеждането му е от естество да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика относно действието във времето и по отношение на лицата, на отмяната на приложим в гражданските правоотношения административен акт.
Поради изложеното и доколкото по делото се установява наличието на основание за допускане на касационно обжалване, то и такова следва да бъде допуснато.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 621, постановено на 29. 10. 2014 г. от Пловдивски апелативен съд по т.д. № 805 по описа на съда за 2014 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката за държавни такси на Върховния касационен съд, държавна такса за касационно обжалване в размер на 753,19 лв. с посочване на номера на делото, с предупреждение, че при непредставяне на такива доказателства, производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание – при представяне в срок на доказателства за внесена такса за касационно обжалване или, при непредставяне на такива – на състава, за прекратяване.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: