О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 9/2009
София, 13.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2617/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Х. К., Ц. Х. Н., С. Л. С., Р. С. Д. и Л. С. С. всички от гр. С. срещу решение от 07.04.2008 по гр. д. № 2745/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-б отд., с което е оставено в сила решение от 05.05.2006 г. по гр. д. № 1456/2004 г. на СРС, 42 с-в, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу А. А. , Ц. Д. и В. Т. ревандикационни искове за недвижими имоти пл. №№ 5* и 505 по кадастралния план на с. Л. от 1981 г. и съединените с тях искове по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване без основание на същите имоти за времето от 1.04.1998 г. до предявяване на исковете.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Тричленен състав на ВКС, ІV г. о. извърши проверка за наличие на предпоставката по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и намери следното:
В решаващите мотиви съдът е приел, че ищците не установяват да са собственици на имотите към момента на предявяване на исковете. Решението на ОСЗГ № 8* от 10.04.1998 г. не ги легитимира като такива, тъй като с него е признато право на възстановяване на наследниците на Х. С. К. , сега ищци по иска, на правото на собственост върху нива с площ от 1.200 дка в строителните граници на с. Л., който имот не е индивидуализирана с граници и регулационен статут и към решението не е издадена скица от техническата служба на общината.
От събраните писмени доказателства по делото е установено, че с решение № 8* от 08.01.2001 г. ОСЗГ е отменила предходното от 10.04.1998 г. на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ като е приела, че не е налице основание за реституиране на имота, тъй като се намира извън регулацията и е застроен. С приета техническа експертиза е установено, че имотът е идентичен с част от имот пл. № 191 по плана от 1928 г. С плана от 1965 г. този имот не е включен в регулация, а само част от него е отредена за улица. В изработения през 1981 г. кадастрален план останалата неурегулираната част от имота е заснет като пет имота пл. №№ 3* и 505 в кв. 38 по плана на селото. В единия от тях е монтиран фургон, но имотите не са застроен. По делото е представена и приета като доказателство комбинирана скица за имот пл. № 1* част от който е имотът предмет на делба, в която е нанесен и актуалния му статут, издадена от ГИС-София ЕООД.
В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че материалноправният въпрос за индивидуализацията на възстановен в реални граници по реда на ЗСПЗЗ недвижимия имот, който се намира в урбанизираната територия на населеното място, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа се, че тази практика е и противоречива.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е налице, когато то е постановено в противоречие с практиката на ВКС, когато тя е задължителна. Такъв характер имат постановленията на Пленума на ВС на РБ постановени при действието на Закона за устройство на съдилищата и решенията на ОСГК на ВКС, постановени при действието на Закона за съдебната власт. Представените решения на тричленни състави на ВКС нямат такъв характер. Позоваване на задължителни актове на ВКС не е направено, поради което не е налице тази предпоставка за допускане до касационно обжалване на обжалваното въззивното решение.
Основателно е твърдението, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, което е и служебно известно на съда, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.04.2008 по гр. д. № 2745/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-б отд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат държавна такса за произнасянето по допускане на касационното обжалване в размер на 30.00 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 е внесена.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.