Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. София, 01.04.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Николай Дърмонски
при секретар Румяна Виденова и
в присъствие на прокурора Мадлена Велинова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 30/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. Т. Д. (чрез защитника му адв. М.) и Т. И. Д. (чрез защитника му адв. Е.) срещу постановената нова присъда № 1 от 06 декември 2007 година на Софийския апелативен съд, по внохд № С-52/2007 година, с която е частично отменена присъда от 07 февруари 2007 година на Софийски градски съд, НК, 6 състав, постановена по нохд № С-103/2006 година по описа на този съд.
В касационните жалби на подсъдимите Д. и Д. са ангажирани идентични отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, което позволява общото им отразяване. Твърди се наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в дейността по доказването на разследващите органи и на съда, довели до неверни изводи по фактите и съответно – до неправилно прилагане на закона при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите по повдигнатите им обвинения.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване по повдигнатото обвинение (за подсъдимия Д.) и връщане на делото за ново разглеждане (за подсъдимия Д.).
В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателите-подсъдими участват лично и със защитниците си, като поддържат жалбите си при направените в тях оплаквания и отправени до съда искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
Първоинстанционният съд е оправдал изцяло подсъдимите А. Т. Д. и Т. И. Д. по повдигнатите им обвинения по чл. 246, ал. 1 във вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 1 във вр. ал. 1 от НК.
С постановената в производство, инициирано по протест на прокурора, нова присъда, САС е отменил първоинстанционната присъда в частта й относно обвиненията срещу двамата подсъдими по чл. 246, ал. 1, пр. 1 от НК.
С нея въззивният съд е признал подсъдимите за виновни в това, че на 23. 11. 2004 година в [населено място] (за подсъдимия Д.) и в [населено място] (за подсъдимия Д.), всеки от тях е извършил приготовление за извършване на престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 1 от НК (изготвяне на неистински кредитни и разплащателни карти в България и в чужбина), поради което и на основание чл. 246, ал. 1, предл. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, са осъдени на по една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила за всеки от подсъдимите.
Оправдани са по повдигнатите им обвинения по чл. 246, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и за това престъплението да е извършено в [населено място] от подсъдимия Д. и в [населено място] – от подсъдимия Д..
Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимите.
Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част.
Във връзка с очертаване на рамката на касационната проверка следва да се посочи, че постановеното от първоинстанционния съд и потвърдено от въззивния съд цялостно оправдаване на подсъдимите по обвинението по чл. 321 от НК и частичното оправдаване с постановената нова присъда, описано по-горе, не са оспорени пред касационната инстанция, поради което са извън предмета на касационния контрол.
Жалбите срещу осъждането от въззивния съд на двамата подсъдими съдържат идентични оплаквания и доводи в тяхна подкрепа, което позволява общото им обсъждане.
Жалбите са неоснователни.
Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда и в действията на прокурора след завършване на разследването, по-точно при изготвяне на обвинителния акт, следва да бъдат обсъдени първи, доколкото проверката за правилното приложение на закона предполага констатация за надлежно установени по делото факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК.
Извършената от третата инстанция проверка установи, че проведеното разследване и изготвеният обвинителен акт са очертали надлежно рамката на наказателното преследване срещу подсъдимите чрез формулиране на обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него и който гарантира осъществяване на правото им на защита. Това именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на обвинителния акт, като в конкретния случай те са изпълнени и не пораждат никакво съмнение за обстоятелствата, подлежащи на доказване в процеса.
Пред първоинстанционния съд е проведено съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, по отношение на всички събрани на досъдебната фаза на процеса доказателства, които са надлежно приобщени от съда по реда на чл. 283 от НПК (протокол от с. з. от 01. 11. 2006 година).
Въззивният съд, от своя страна, е провел съдебно следствие при личното участие на двамата подсъдими и техните защитници, в рамките на което е разпитал експертите, изготвили комплексните технически експертизи на надлежно иззетите от двамата подсъдими веществени доказателства по делото. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда като пълни, ясни и правилни, а съдържащите се в тях изводи впоследствие са обсъдени съобразно с останалите доказателства по делото и правилно са поставени в основата на съдебния акт.
Така че, доводите на жалбоподателите за липса на надлежна доказателствена основа на изводите на съда по фактите, не намират опора в данните по делото. В процеса са събрани доказателства по предвидения в закона ред, те са обсъдени по действителното им съдържание, като дейността на въззивния съд по тяхната проверка и оценка не разкрива игнориране или превратност. Поради това, вътрешно убеждение на съда по фактите, обективирано в мотивите на постановения съдебен акт, е формирано по начин, който може да бъде проследен от страните и от контролната инстанция. При това положение, очакването тази инстанция да пререши делото по същество е неоправдано, защото възложените й от закона компетенции принципно изключват такава възможност.
Всъщност, акцентът в касационните жалби е поставен върху оплакването за неправилни изводи на въззивния съд за съставомерност на установените по делото факти по нормата на закона, по която те са подведени.
Известно е, че въпросите за вината и съставомерността изобщо, не са само такива по приложението на правото, но и на установяване на фактите (по доказването), което в случая е направено по предвидения в закона ред, както бе вече обсъдено.
Наличните по делото източници на преки доказателствени факти, каквито са иззетите чрез претърсване в домовете, автомобила, офиса и пр. на двамата подсъдими веществени доказателства (фотоснимки на банкоматни клавиатури с поставени мащабни линийки върху тях, четящо устройство за ПИН – кодове, заготовка за банкоматна клавиатура и чертеж за такава, посттерминални устройства, голям брой карти и пр.), са обсъдени от съда с оглед извършеното им експертно изследване и направени изводи за техните възможности и предназначение, както и с оглед съдържанието на гласните доказателствени източници (най-вече показанията на свид. Д., Д. П., Т. М. и др.) и на данните, съдържащи се във веществените доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства. Последните представляват надлежен и регламентиран способ за доказване (чл. 136, ал. 1 от НПК) и източник на косвени доказателства по делото. Такъв подход на доказване е напълно възможен при спазване на законовия регламент за това, което в конкретния случай е и сторено.
В рамките на оспорването от защитата на подсъдимите на съставомерността на инкриминираните деяния се твърди, че иззетите от подсъдимия Д. вещи са свързани с упражняваната от него регулярна и легална дейност по изготвяне и монтиране на пожароизвестителна и охранителна техника, а за подсъдимия Д. – че установените по отношение на него факти не са достатъчни да обосноват изводите на съда за извършено престъпление по чл. 246, ал. 1 от НК.
Тези доводи не намират опора в данните по делото. Обичайната и легална дейност на подсъдимия Д. действително е свързана с направа и монтаж на електронни устройства за достъп и известяване. Значителна част от иззетите вещи обаче (вкл. и посочените по-горе), не могат да бъдат отнесени към тази дейност, а сочат несъмнено на приложението им за противозаконно копиране на информация от кредитни и разплащателни карти чрез поставянето им на банкоматни и посттерминални устройства, които са извън предмета на дейност на неговата фирма. В подкрепа на този извод са експертните изследвания и заключения, показанията на свид. Д. и част от ВДС – всички подробно обсъдени от въззивния съд (л. 19 – 20 от мотивите на присъдата). Изложените в тази връзка съображения на съда няма причина да не бъдат споделени, поради което не се налага да бъдат повтаряни.
Идентични по общата си характеристика вещи са намерени и иззети и от подс. Д. (снимкови файлове на банкоматни клавиатури с поставена измерителна линийка отгоре, заготовка и чертеж на такава клавиатура, метални пластини с цифри и пр.). Обвързаността на неговите действия по набавянето им и бъдещото им приложение се разкрива и от съдържанието на значителните по обем и продължителност на използването им СРС, сочещи на контакти и договорености с лица, осъществяващи конкретното приложение и ползване на подготвените от подсъдимия устройства за снемане на необходимата информация за чужди банкови сметки в страната и чужбина и последващо теглене на суми от тях чрез създадени за целта неистински карти.
С така установената система от деяния, всеки от подсъдимите несъмнено е осигурил средства и е създал условия за извършване на престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК – подправяне на кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа. Техните действия обективират намерението и решението за извършване на това точно престъпление и представляват необходима предпоставка за неговото осъществяване.
Поради това, претендираното от жалбоподателите касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. Съответствието между надлежно установените по делото факти и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт.
Доколкото подсъдимите оспорват ангажирането на наказателната им отговорност като цяло, следва да бъдат обсъдени и конкретните параметри и тежест на тази отговорност. Индивидуализацията на наложените на подсъдимите наказания е извършена при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 НК, като те са определени при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при приложение на института на условното осъждане. Така определени, те не разкриват очевидното несъответствие, визирано в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което не се явяват явно несправедливи.
При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които настоящата инстанция да следи служебно, каквито са абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК и нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимите.
Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановената нова присъда № 1 от 06 декември 2007 година на Софийския апелативен съд, по внохд № С-52/2007 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.