РЕШЕНИЕ
№ 90
гр.София, 11.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1716 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и чл.218и, ал.1 ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. и Г. Д. А. срещу решението на Софийски градски съд от 14.12.2007 г., по гр.д. № 2448/2005 г., с което се отменя решение от 17.05.2002 г., по гр.д. № 7326/2001 г. на Софийския районен съд и вместо това е уважен предявения от А. Д. Н. срещу А. Д. А. и Г. Д. А. ревандикационен иск за признаване правото на собственост върху 6187/49524 идеални части от апартамент № 30, етаж 2, вх. Б, находящ се в гр. С., ж.к.”Лагера, бл.52, с площ 98,76 кв.м., заедно с избено помещение № 14 и прилежащите към апартамента 1,261 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в кв.1013 по плана на София, и за предаване на владението му, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/, като е отменен нотариален акт № 86, том А, рег. № 5* дело № 384 от 17.10.2000 г., на нотариус с рег. № 262 в регистъра на Нотариалната камара, на основание чл.431, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс (отм.).
Ответникът по касационната жалба А. Д. Н. , чрез процесуалния си представител адвокат К, е депозирал писмен отговор, в който подробно е оспорил изложените доводи с твърдения, че не са налице нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което иска да се потвърди решението.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
За да уважи предявения ревандикационен иск, решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че ищецът основава своето право на собственост върху идеални части от апартамент № 30, находящ се в гр. С., ж.к.”Лагера, бл.52, етаж 2, вх. Б, на основание нотариален акт за собственост №/1981 г., с който неговата майка Ф, по време на брака си с Д. А. Н. , е придобила ? идеална част от собствеността върху това жилище, построено от ЖСК „А” – гр. С.. Прието е, че придобивения способ за тази ? идеална част е в режим на съпружеска имуществена общност, независимо, че същия апартамент е даден в обезщетение за отчужден собствен имот и стойността на новопостроеното жилище чрез жилищностроителна кооперация е изплатена при доплащане чрез паричен заем от ДСК. Чрез изчисляване на преобразуваните лични средства в апартамента, съдът е определил наследствената част на ищеца А. Д. Н. , останала в наследство от неговия баща Д, като е признал идеални части върху апартамента, съответни на целия негов дял в жилището, след трансформацията.
Въззивният съд е обосновал правните изводи на своето решение съобразявайки заключението на вещото лице, според което по преписка ДИ 1986/1971 г. е отчужден недвижим имот, за който е бил даден в обезщетение спорния апартамент № 30 и чиято стойност е доплатена от Ф. Ф. Н. със заем от ДСК. Възраженията на ответниците за придобиване на имота по давност, след смъртта на общия наследодател Д, за което е съставен нотариален акт № 86, том А, рег. № 5* дело № 384 от 17.10.2000 г., на нотариус с рег. № 262 в регистъра на Нотариалната камара, са приети за неоснователни, тъй като от свидетелските показания не установява по отношение на ищеца, останалите сънаследници да са отблъснали неговото владение.
С оглед конкретно установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал по несъмнен начин правото си на собственост върху идеални части от спорния апартамент, придобит по наследство от неговия баща Д, починал 1984 г., които идеални части се държат без основание от ответниците, поради което е уважил ревандикационния иск.
А. Д. А. и Г. Д. А. обжалват решението на Софийски градски съд от 14.12.2007 г., по гр.д. № 2448/2005 г., с твърдения за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл по доводи и възражения, които не са били заявени по надлежния ред. Излагат се подробни съображения, че правото на членство в жилищностроителна кооперация е част от личното имущество на титуляра, поради което ищецът не е собственик на част от апартамента. Като не е получил такова право на членство, А. Д. Н. не може да придобие вещни права върху спорния апартамент. Допълнително се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, по отношение преценката на съда за придобиване на апартамента по давност, с оглед на което се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на иска.
Жалбата е частично основателна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собственост на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила въззивният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото, но не е направил законосъобразни правни изводи по приложението на съдопроизводствените правила в частта, в която се е произнесъл без да е направено възражение за трансформация на лично имущество. В конкретния случай, ищецът представя като доказателство за своето право на собственост нотариален акт № 129/1981 г., с който неговата майка Ф е придобила по време на брака си с Д. А. Н. , сключен на 25.12.1940 г., ? идеална част от апартамента. След като придобиването на жилището чрез членуване в жилищностроителна кооперация е станало юридически през време на брака на единия съпруг, съответната ? идеална част се включва в съпружеската имуществена общност. В този смисъл изрично и Постановление № 5 от 1972 г., на Пленума на ВС, т.2.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на касаторите, че апартаментът е отстъпен на Ф. Ф. Н. срещу отчужден индивидуален имот, поради което е налице пълна трансформация. В протокол от 21.03.1964 г., по дело № 319/1964 г., Софийският народен съд одобрява спогодба за делба, по силата на която Ф. Ф. Н. е получила целия наследствен имот, останал от баща й, но срещу насрещна парична престация. Съгласно чл.103 от Семейния кодекс (СК) от 1968 г. /отм./, правилата на кодекса се прилага и за имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове, поради което дворното място и построената в него жилищна постройка не са били индивидуална собственост на съпругата. Необоснован е и довода, че дарението на 1/3 идеална част от същия имот, с нотариален акт № 196/1969 г., от Ф. Ф. Н. на сина й А. Д. Н. потвърждават извода, че отчуждения имот е индивидуална собственост на единия съпруг, тъй като прехвърлянето от единия от тях е извършено по реда на чл.13, ал.3, пр.2 от СК от 1968 г. /отм./. Без значение е, че това обстоятелство не се оспорва насрещната страна, включително и по реда на чл.114 ГПК /отм./, тъй като разпоредбите уреждащи съпружеската имуществена общност не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, при действието на Семейния кодекс от 1968 г. /отм./.
Доводите за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която са изчислявани дяловете на страните, съдът приема за основателни. Въззивният съд е мотивирал крайните изводи на своето решение като е признал правото на ищеца върху идеални части от имота, без да е направено възражение за частично преобразуване на лични средства в общата вещ, с което е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Твърденията на ответниците са, че срещу отчужден индивидуален имот на Ф. Ф. Н. , тя и сина й А. Д. А. са придобили в обезщетение спорния апартамент. От събраните писмени доказателства не се установяват сочените обстоятелства, поради което това възражение е неоснователно, а ? идеална част от апартамента, придобита от Ф. Ф. Н. през време на брака й с Д. А. Н. е съпружеската имуществена общност.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, според чл.79, ал.1 от ЗС. Осъществяването на фактическа власт върху съсобствения апартамент трябва да е непрекъснато и необезпокоявано в определения от закона срок, чрез която да се демонстрира по отношение на ищеца, намерението на ответниците да владея общата вещ за себе си. Тези обстоятелства не са установени по несъмнен начин по делото, поради което правилно възражението за придобиване на жилището по давност от ответниците е отхвърлено като неоснователно. С оглед данните по делото, решаващия състав правилно е приел, че ответниците не са осъществявали владение върху целият апартамент, в периода от 1984 г. до 2000-та година, а са били държатели на идеалната част на техния съсобственик. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищецът е имал отношение към наследствения апартамент в същия блок, като го е посещавал свободно „до преди две-три години” (около 2000 г.), включително, за да извършва ремонтни работи и е имал ключ от него, поради което ответниците не са придобили собствеността на основание давност.
Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приел, че правото на собственост върху идеална част от апартамента, по наследство от неговия баща Д, принадлежи на А. Д. Н. , а възражението за придобиване по давност от А. Д. А. и Г. Д. А. не се установява. Предмет на делото е единствено наследствената идеална част на ищеца от неговия баща, решението на Софийския градски съд е неправилно в частта, в която са признати права върху имота, различни от установените в чл.14, ал.7 от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./ и чл.5, ал.1 от Закона за наследството.
Ответниците владеят спорните 1/8 идеални части от апартамент № 30, етаж 2, вх. Б, находящ се в гр. С., ж.к.”Лагера, бл.52, с площ 98,76 кв.м., заедно с избено помещение № 14 и прилежащите към апартамента 1,261 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в кв.1013 по плана на София, без правно основание, поради което предявения ревандикационен иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение с материалния закон, поради което следва да бъде отменено в частта, в която са определени идеалните части и вместо това да се признае правото на собственост на ищеца върху 1/8 идеална част.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение от 14.12.2007 г., по гр.д. № 2448/2005 г., на Софийски градски съд в частта, в която са определени идеалните части на А. Д. Н. и вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения ревандикационен иск от А. Д. Н. , ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.”Л”, бл.52, вх. Б, етаж 6, ап.42 срещу А. Д. А., ЕГН ********** и Г. Д. А. , ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ж.к.”Л”, бл.52, вх. Б, етаж 2, ап.30, че правото на собственост върху 1/8 идеална част от апартамент № 30, етаж 2, вх. Б, находящ се в гр. С., ж.к.”Лагера, бл.52, с площ 98,76 кв.м., заедно с избено помещение № 14 и прилежащите към апартамента 1,261 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в кв.1013 по плана на София, принадлежи на А. Д. Н.
ОСЪЖДА А. Д. А. и Г. Д. А. да предадат на А. Д. Н. , владението на 1/8 идеална част от апартамент № 30, етаж 2, вх. Б, находящ се в гр. С., ж.к.”Лагера, бл.52, с площ 98,76 кв.м., заедно с избено помещение № 14 и прилежащите към апартамента 1,261 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в кв.1013 по плана на София, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 14.12.2007 г., по гр.д. № 2448/2005 г., на Софийски градски съд, в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.