3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 90
гр. София 18.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6968/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Надежда К. К. чрез пълномощника си адв. Р.Н. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 82899 от 11.07.2013г. въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав № 3954 от 28.05.2013г. по гр.д.№ 13997/2012 г.
С втора касационна жалба вх.№83911 от 15.07.2013г. решението е обжалвано и от И. Б. С. и Надежда Б. С. чрез пълномощниците им адв. Й. Г. и адв. М.П..
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Софийският градски съд е обезсилил решението на Софийския районен съд, 27 състав от 08.03.2012г. по гр. дело № 57082/2009г. като постановено по непредявен иск и е върнал делото за ново разглеждане на Софийския районен съд.
Мотивите на въззивния съд са, че изложеното в исковата молба не сочи на придобиване на собствеността по давност , а на основание чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОС , който признава кооперативните организации за собственици на сградите и постройките, които са построени от тях до 13.07.1991г., включително и на прилежащия терен. В тази хипотеза инвестирането на средства има определящо значение за правото на собственост. Ищецът по настоящото дело Потребителна кооперация ”П.” гр. С. в исковата молба се e позовал именно на влагане на средства при построяване на ресторанта и е поискал правата му да бъдат признати на основание извършеното строителството. По тези съображения въззивният съд е приел, че районният съд е изследвал различен от заявения правопораждащ фактически състав на спорното право и се е произнесъл по непредявен иск. Решението е прието за недопустимо и е обезсилено, а делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск за установяване право на собственост на основание чл.2, ал.3 ЗОС /отм/.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос, който се поставя в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК по двете касационни жалби: какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска, е от значение за делото. Същевременно с решение № 398 от 25.05.2010г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 738/2009г. е разрешен същият правен въпрос като е прието, че правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд не обвързва въззивния съд и той следва да реши спора по същество при вярната правна квалификация. Решението на ВКС е постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК и тъй като мотивите в изложението по чл.291 ГПК не са съобразени от съда в обжалваното решение, е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А състав № 3954 от 28.05.2013г. по гр.д.№ 13997/2012 г.
Указва на касаторите Надежда К. К., И. Б. С. и Надежда Б. С., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесат общо държавна такса в размер на 249 лв. /двеста четиридесет и девет лева/ държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: