2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 21.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3936 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №199 от 22.06.2016 г. по в. гр. д .№1121/2016г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 1290 от 18.01.2016 г. по гр.д.№4809/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. П. и Д. Г. П. срещу Г. З. А., З. Р. П. и П. Р. П. поземлен имот с идентификатор №68850.516.82 по КК и КР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че процесното дворно място има характеристиките на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и затова то не може да бъде предмет на делба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците С. С. П. и Д. Г. П..
Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че третият етаж на съществуващата в процесното място жилищна сграда представлява суперфициарна собственост, т.е. собствениците на етажа не са собственици на дворното място. Затова мястото не представлява обща част и може да бъде предмет на делба. Освен това считат, че още преди одържавяването на дворното място и съществуващите в него сгради, земята не е имала характер на обща част, а е представлявала съсобствен имот, тъй като една от съсобственичките на мястото не е притежавала етаж от съществуващата към този момент двуетажна жилищна сграда. Това правно положение се е запазило и след възстановяване на собствеността.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1. Представлява ли обща част на етажна собственост дворно място, в което трето лице има дял, без да притежава обект в етажната собственост, а етажен собственик няма дял в дворното място.
2. Допустима ли е делба на дворно място, в което има изградена сграда в режим на етажна собственост, когато дял от съсобствеността върху терена е придобит от лице, което не е съсобственик на обект в етажната собственост, а етажен собственик няма дял от дворното мястои приложима ли е б.”е” от ППВС №2/1982 г. в такава хипотеза. 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по направените във въззивната жалба оплаквания и изложените в нея доводи по съществото на спора.
Практиката на ВКС, свързана с посочените въпроси, е решение №124 от 20.12014 г. по гр.д.№2054/2014 г. на ВКС, II ГО; решение №28 от 01.02.2012 г. по гр.д.№331/2011 г. на ВКС, , II ГО; решение № 481/25.05.2011 г. по гр.д.№797/09 г. на ВКС, I ГО и решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д.№1609/2014 г. на ВКС, IV ГО.
Ответникът в производството П. Р. П. оспорва жалбата. Счита, че първите два върпоса не обосновават основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като всички страни по делото притежават едновременно етаж от сграда и идеална част от дворното място. Счита, че спорът по настоящото дело е при различна фактическа обстановка от тази, по която е постановена посочената практика на ВКС, затова тя е неотносима и не обосновава противоречие с приетото от въззивния съд. Освен това въззивният съд не е допускал процесуални нарушения при обсъждане на възраженията и доводите на страните, затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос.
Ответникът З. Р. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първите два въпроса са обуславящи по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и принципно могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед данните по делото, че третият етаж на съществуващата в дворното място жилищна сграда е построен въз основа на отстъпено право на строеж, както и поради това, че притежаваните от страните в резултат на реституция и придобивни сделки идеални части от дворното място не са определени по правилото на чл.40, ал.1 ЗС, е налице противоречие между приетото от въззивния съд и посочената от жалбоподателите практика на ВКС. Това налага допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №199 от 22.06.2016 г. по в. гр. д .№1121/2016г. на Старозагорския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представят вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: