5
гр. д. № 6026/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 90
София, 22.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 6026/2015 год.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], със седалище к. к. А., [населено място], [община] за отмяна на влязло в сила решение № 204 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1/2008 г. на районен съд Балчик. Твърди че е открил нови писмени доказателства, които ако са били известни на съда, биха обосновали различен правен извод относно основателността на предявения срещу него иск.
Ответникът по молбата [фирма], [населено място] намира молбата за неоснователна, с аргумент че представените писмени доказателства не са новоотктрити. Те са съхранявани в Агенцията за приватизация и при полагане на дължимата грижа, е могъл да се снабди с тях.
Твърди, че представените доказателства са и неотносими, тъй като те не установяват стопанисването и управлениетио на десетте трафопоста, предмет на иска, да са били предоставени за стопанисване и управление на курортен комплекс А. към момента на приватизирането му.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима.
За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:
Отмяната по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК брани страните срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Тази хипотеза е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение или макар и да е знаела за това обстоятелство, да не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява.
От данните по делото се установява следното:
С решение № 204 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1/2008 г. на районен съд Б., отмяна на което се иска, е признато за установено по отношение на молителя, че ищецът по иска „Е.” е собственик на десет трафопоста, индивидуализирани в исковата молба. Намерено е, че по делото не е установено тези недвижими обекти да са включени в активите на приватизираното [фирма], поради което и купувачът по приватизационната сделка [фирма] не е станал собственик на тези обекти. Приел е също, че е била налице законна пречка за приватизирането им, тъй като те са били част от електропреносната мрежа съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., при действието на който са били построени, а също и на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. отм. през 1999 г. със ЗЕЕЕ. Предвид предназначението им да преобразуват и разпределят електрическа енергия и на основание чл. 7 ЗС в редакцията му от 1951 г. те са били предоставени за стопанисване и управление на държавното електростопанско предприятие.
Трафопостовете представляват енергийни обекти държавна собственост по силата на отменения закон, поради което по разпореждане на чл. 2 от ЗЕЕЕ от 1999 г. са преминали в собственост на енергийните предприятие. С § 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 1999 г., е било разпоредено тези обекти да не се включват в предмета на приватизацията ( виж нормата).
По делото не е било установено стопанисването и управлението върху тези обекти да е било предоставено на к. к. Комплекс А., преобразуван в [фирма]. Не е установено те да са включени в активите на това дружество към момента на преобразуването му, от което е направен извод, че молителят, ответник по иска, не е станал собственик на трафопостовете, като съвкупност от сгради и съоръжения на основание приватизационния договор.
Представените към молбата за отмяна 17 броя писмени доказателства не са новооткрити. Те са съществували към момента на разглеждане на делото, част от тях описани в т. т. 2, 3, 5; описания в т. 6 поименен списък на обектите включени в етап І на строителството на к. к. А.; описания в т. 7 поименен списък на обектите, които ще се строят през 1980 г.; са били съхранявани в Централен държавен архив. Това се установява, от направената заверка върху тях при снабдяването на молителят с преписите. Писменото доказателство, описаното в т. 8, е изходящо съпроводително писмо, а не доказателство, съдържащо сведение за относим за спора факт. П. към него препис от меморандум за к. к. А. от 1997 г. е съхраняван в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Тези писмени доказателства са били на разположение на страните по делото. При полагане на дължимата грижа, молителят е могъл да се снабди с препис от тях и да ги представи по време висящността на спора.
Писменото доказателство по т. 9 съставлява уведомително писмо от бившия технически директор за съхраняваните в жилището му и намерени при извършен в него ремонт Справка-извлечение на А.-ЕАД и четири папки с материали за ел.кабелни мрежи и трафопостове, описани в списъка в т. т. 10 до 13 вкл. Тези документи не са се съставяли в един екземпляр и при полагане на усилия, страната е могла да се снабди с тях своевременно. Балансът за дълготрайните активи на А. ЕАД към 1996 г., е бил предоставен в Агенция за приватизация във връзка с извършената приватизация през 1997 г. Констативните актове за предаване на завършени строителни обекти също се съставят в няколко екземпляра по един за инвеститора, за собственика на обекта, за изпълнилия строителните работи и за извършилия проверката, поради което това, че екземпляри от тях са съхранявани в бившия технически директор, не е препятствало молителя да си набави копия от тях.
Обстоятелството, че документи относно строителството на к. к. А. се съхраняват в Централен държавен архив и в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е било известно на молителя значително време преди снабдяване с представените сега с молбата за отмяна документи, което се установява от приложеното гр. д. № 273/2012 г. на ВКС, І г. о., което е било образувано също по молба за отмяна подадена от [фирма] на 21.12.2011 г., в която на първа страница молителят е заявил, че след направени запитвания са били намерени документи, касаещи спора с електропреносното дружество за собствеността на трафопостовете.
От така направеното изявление следва, че молителят е знаел, че в Централен държавен архив и в Агенция за приватизация са съхранявани документи относно активите на А. ЕАД, образувана с имуществото на ДФ А., а тя с имуществото на ТК Б. – А.. Този факт той е знаел и по време висящността на спора, тъй като държавен архивен фонд в България съществува от 1951 г. , когато е създаден с Указ на Президиума на Народното събрание от 10.10.1951 г. Молителят не е установил, че е искал справка за съхраняваните документи във фонда относно материалните активи на курортния комплекс, т. е. не е установил да е положил дължимата грижа, но да е била налице обективна невъзможност да се снабди с документите, които представя с молбата за отмяна.
За да е налице основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна, доказателствата следва да са не само новооткрити, но и от значение за правния спор.
Решаващия извод на съда, че молителят не е собственик на трафопостовете, които обслужват обектите в курортния комплекс, е изведен от нормативната уредба. Съдът е приел, че на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството, трафопостовете са станали държавна собственост и са неразделна част от държавната електроразпределителна система. Предвид предназначението на тези обекти – за пренос и разпределяне на ел. енергия, те са били предоставени за стопанисване и управление на държавното електростопанско предприятие, което е имало право да стопанисва и управлява този вид обекти, което следва от чл. 12 от Закона за електростопанството от 1975 г., повеляващ, че производството, преносът, разпределението и пласментът на ел. енергия се извършва от държавните електропроизводствени и електроснабдителни организации.
Държавните предприятие от системата на Комитета по енергетика са били преобразувани в Н. Е. с разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на МС. Дружеството е образувано с имуществото, предоставено за стопанисване и управление на преобразуваните държавните предприятие.
Без правно значение са фактите в кой етап от изграждането на комплекса са били построени трафопостовете.
Представените доказателства, с които се иска да се установи момента на изграждането на трафопостовете, са обстоятелства, които ако бяха известни на съда, не биха довели до формиране на различни правни изводи, поради което са и неотносими за изхода на спора.
Съобразно изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителят ще бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна направените от него разноски за извънинстанционното производство за правна защита и съдействие. От представения договор за правна помощ от 16.11.2015 г., сключен с адвокатско дружество „В. Ж. и партньори”, фактура № 7266 от 16.11.2015 г. и преводно нареждане от 19.11.2018 г. се установява, че ответникът е направил разноски в размер на 1644.00 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение. От представените доказателства за данъчните оценки на трафопостовете, предмет на иска, се установява, че сборът на цената на обективно съединените искове е над 10 000 лв., поради което уговореното възнаграждение не надвишава прекомерно определеното минимално възнаграждение в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище к. к. А., [населено място], [община] за отмяна на влязло в сила решение № 204 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1/2008 г. на районен съд Балчик.
ОСЪЖДА на [фирма], със седалище к. к. А., [населено място], [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1644.00 (хиляда шестстотин и четиридесет и четири) лв. разноски за производството по отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: