O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 27.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1274/2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9121/23.11.2012 година, заявена от ТД ”Д. р.” [населено място] като представител на ДА”Д. р. и в. в. з.” [населено място] чрез юр.Ф.Ч. срещу въззивно Решение Nо 99 от 02.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 271/2012 година на АС-Бургас, с което е потвърдено Решение Nо 133 от 06.07.2012 година по гр.д. Nо 1931/2011 година на ОС-Бургас.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм.// въпреки посочените текстове на новия ГПК/ е оставил в сила решение на окръжния съд , по отхвърлените обективно съединени искове на ДА’Д. р. и в. в. з. ” [населено място] на основание чл. 74 ал.2 във вр. с чл. 72 ЗС, общо за сумата 120 631. 51 лв. , представляващи увеличената стойност на недвижим имот в [населено място] , собственост на ответниците по иска- физически лица , като погасени чрез прихващане със насрещно/ макар и погасено по давност/ вземане по чл. 59 ЗЗД за ползата на имота им без основание за времето 30.06.2001 год. 2004 година в размер на сумата 107.323 лв. и лихви, общо в полза на ответниците – собственици на имота.
За да отхвърли иска , окръжният съд приема , че макар и предявен като насрещен иск –защита срещу исковете на собствениците за ревандикация на имота по чл. 108 ЗС и за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на имота на основание чл. 59 ЗЗД за времето от 01.12.1997 год. до 30.06.2001 год. , същият изключва възможността за насрещно погасяване на паричните задължения, поради което за допустимо и основателно възражението на ответниците за прихващане със погасеното по давност/ заявено на 12.12.2011 год. вземане по чл. 59 ЗЗД за времето от 30.06.2001 година до 15.04.2004 година за сумата 119 232 лв., установено до размер на 107 323 лв. лихви.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение към касационната жалба с довод , че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК с довод , че по въпросите по приложение на чл. 103 ал.2 във вр. с чл. 1 ЗЗД и по конкретно за необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, поради което е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото. Сочат се Решение Nо 1665/10.01.2006 год. по гр.д. Nо 1218/2003 год. на ВКС-I. г.о., Решение Nо 272/ 13.05.2009 год. по гр.д. Nо 292/2008 год. на ВКС-ГК-II г.о., Решение Nо 149/30.10.2009 год. по т.д. Nо 79/2009 год. на ВКС-ТК-II отд .
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация чрез адв.Г. К. АК- Б., с което се оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване,както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. предвид жената на заявената претенция по чл. 74 ЗС за сумата 120 631.20 лв.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле само на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 или 2 ГПК, тъй като за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, страната касатор следва да обоснове искането си като посочи онази задължителна съдебна практика / ПП ВС, ТР ОСГК, ТР ОСКТК или решение по чл. 290 ГПК/ , която счита , че е в противоречие с становището на въззивния съд по изведения материално-правен или процесуално правен въпрос. Доколкото в касационната жалба / изложение/ няма посочена такава задължителна съдебна практика, ВКС не може по принцип / тъй като познава тази практика/ да направи извод , че има несъответствие, която обуславя допустимостта на касационнот0о обжалване.
За да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на конкретно поставения от касатора материално правен или процесуално правен въпрос, то в изложението следва изрично да се сочи съдебния акт , които илюстрира наличие на поддържаното противоречие в отделни съдебни решения, като последните задължително следва да бъдат приложени.
Поддържаният конкретен довод за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е неоснователен поради лисата на принципно противоречие по цитираните решения на съдилищата по приложението на чл. 103 ал.2 ЗЗД.
Обуславящият извод на въззивния съд по обжалваното решение касаещо приложението на чл. 103 ал.2 ЗЗД се свързва с предходно възражение за прихващане и състоянието на облигационната връзка между страните като това обстоятелство обуславя необходимостта от произнасяне на ВКС на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Съгласно закона , при допуснато касационно обжалване , касаторът дължи да заплати и пропорционална н държавна такса , която в конкретния случай е 603.16 лв. лв./шестстотин и три и 0.16 лв. /, равняваща се на дължимата ДТ/ доколкото би била събрана / за въззивно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 9121/ 23.11.2012 година, заявена от ТД ”Д. р.” [населено място] като представител на ДА”Д. р. и в. в. з.” [населено място] чрез юр.Ф.Ч. срещу въззивно Решение Nо 99 от 02.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 271/2012 година на АС-Бургас, с което е потвърдено Решение Nо 133 от 06.07.2012 година по гр.д. Nо 1931/2011 година на ОС-Бургас.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касатора ТД”Д. р.”гр.Б. като представител на ДА ”Д. р. и в. в. з.” [населено място] задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 603.16 лв. / шестстотин и три и 0.16./ по сметка на ВКС. В случай на неизпълнение на задължението в седмодневен срок от съобщението, делото ще бъде прекратено.
Препис от определението да се изпрати на касатора чрез процесуалния представител юр.Ф.Ч.- ТД’ДР’ [населено място] .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :