О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 04.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 2 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1212/2013 година.
С определение № 148 от 22.03.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 09.10.2012г., постановено по гр.д.№ 8649/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 17.09.2010г. по гр.д.№ 10709/2005г. на Софийски РС в обжалваната от управителя на наследството на Д. Д. И. част, с която е отхвърлен иска за обявяване нищожност на завещание от 15.11.2002г. поради това, че не е подписано от завещателката по касационна жалба, подадена от адв. П. Д. Т., в качеството й на назначен управител на наследството. На касаторката е указано да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в допуснатата част в размер на 480 лв.
С молба № 3283 от 29.03.2013г. адв. П. Т. иска съдът да се произнесе по искането й за освобождаване от държавна такса, а в случай че остави искането без уважение, заявява, че оттегля жалбата освен в частта, с която обжалва решението в частта за разноските.
По искането за освобождаване от държавна такса.
Жалбоподателката счита, че следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.1 т.5 ГПК, тъй като по право е приравнена на назначен от съда особен представител на лице с неизвестен адрес – чл. 47, ал.6, или чл. 48 ГПК.
Нормата на чл. 83, ал.1 т.5 ГПК не е основание касаторът да бъде освободен от държавна такса. На основание чл. 59 ЗН адвокат П. Т. е назначена за управител на наследство, оставено от Д. Д. И. починала на 03.12.2002г. поради това, че евентуалния наследник по закон П. К. С. /брат на баба й по майчина линия/ към 1947г. бил на 31 г. и се е намирал в Германия, но е неизвестен адреса към настоящия момент. Молбата за назначаване на адв. П. Т. като управител е била подадена от Е. С. Ш. – далечен наследник на починалата, която обаче не е призована към наследяване, защото по-близкия по степен роднина с неизвестен адрес в Германия изключва по-далечните. Наследодателката е оставила универсален наследник по завещание и заветници. С предявените искове по настоящото дело от адв. Т. се иска прогласяване нищожност на завещанията.
Съгласно чл. 83, ал.1 т.5 ГПК от държавна такса е освободен особения представител на страна с неизвестен адрес. Управителят на наследство се назначава, за да управлява наследството, когато наследника е с неизвестен адрес, или макар да е с известен адрес не приема управлението на наследството. Управителят на наследство, законен представител, правомощията на който не включва само процесуално представителство, а и управление на наследствените имоти, а не изключва възможността за реализиране на доходи от тях. Това е актив на наследството, с който управителят покрива разходите за управлението на наследството, включително и при процесуалното представителство. Не е изключена и възможността за възмездно разпореждане с наследствените имоти макар и с разрешение на районния съд. / чл. 59, ал.3 ЗН/ При назначаване на управител на наследството, правоотношенията възникват между управителя и наследниците с неизвестен адрес. Той е законен представител и действа от името и за сметка на наследниците.
За разлика от управителя на наследство, особения представител има само процесуални права. Той се назначава на лице с неизвестен адрес на разноски на насрещната страна, съгласно чл. 29, ал.3 ГПК. Особения представител е освободен от заплащане на държавна такса, защото процесуалното отношение настъпва между него и съда и не следва да се задължава да поема разходи на страната, която по силата на назначаване от съда представлява. Особения представител няма достъп до имуществото на страната, която представяла и не може да реализира доходи от него, за да покрива съдебните разноски. Затова законът е предвидил той да не заплаща държавни такси.
Неприложими са и нормата на чл. 47, ал.6 и чл. 48 ГПК, тъй като в случай назначеният управител на наследство е на ищцовата страна, а тези норми се отнасят за ответника. Те предвиждат назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца.
Или в обобщение, управителят на наследство не е приравнен на особен представител и той не е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.1 т.5 ГПК, т.е. дължи такава
Тъй като с представената молба се заявява оттегляне на касационната жалба, ако съдът приеме, че касаторът не е освободен от заплащане на държавна такса, касационното производство следва да се прекрати.
В новия ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските. На обжалване подлежи само определението по чл. 248 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за изменението на решението в частта за разноските. Поради това производството по касационната жалба ще се прекрати изцяло, включително и в частта за разноските.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. Д. Т., в качеството й на управител на наследството оставено от Д. Д. И. починала на 03.12.2002г. за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.1 т.5 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1212/2013г. на ВКС І гр.о. поради оттегляне на касационната жалба.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: